Тест - глагол

Цялото учение за спрежението стъпва върху една-единствена буква – онази, с която завършва глаголът при „той“ в сегашно време. Настоящият тест превръща това наблюдение в двадесет въпроса и добавя към него всичко останало, което влиза в морфологичния анализ на глагола. Първите въпроси установяват основните признаци. Проверява се разграничаването на действие от състояние, определянето на лице и число чрез местоимението, което може да застане пред формата, и разпознаването на сегашно и на бъдеще време сред близки по звучене форми. Един въпрос изисква подреждане на три форми по времева последователност. Отделна линия е посветена на основната форма – онази, с която глаголът се търси в речник. Изисква се разпознаването ѝ сред други форми на същия глагол и умението тя да се открие, без думата да бъде превърната в друга част на речта. Тук се проверява и разбирането, че прибавянето или премахването на срички може да доведе до съвсем различен глагол. Централното място заемат въпросите за спрежението. Разпознава се всяко от трите по крайната гласна във формата за трето лице единствено число сегашно време, а отделен въпрос е посветен на спомагателния глагол, който остава извън тази класификация. Друг въпрос проверява самия способ – по коя форма се определя спрежението. Самостоятелен смислов кръг разглежда формите за първо лице множествено число. Няколко въпроса изискват избор между книжовната форма и разговорния вариант с добавена гласна, а един от тях проверява дали ученикът разпознава правилно извършена проверка сред двойки форми. Тази част от теста има пряка стойност при писане, защото именно тук се допускат най-упоритите грешки. Заключителните въпроси обобщават: коя стъпка води до определяне на лице и число, как точно се разпознава спрежението и какво съдържа пълният морфологичен анализ на глагола. Отделен въпрос проверява и разпознаването на глагол в трето лице единствено число бъдеще време – форма, която учениците често отнасят погрешно към сегашното. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава признака и правилото зад избора. Задачите са построени върху кратки всекидневни изречения – рисуване, носене на чанта, шум на двора, така че граматичното понятие да се прилага върху разпознаваем материал. Възможностите за отговор при всяко условие са премислено близки: разликата между тях е една буква в окончанието. Затова отгатването е изключено, а всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Подредбата на задачите има своя логика: започва се с разпознаване на признаци, минава се през прилагане върху конкретни форми и се завършва с формулиране на самото правило. Така ученикът не просто решава, а осъзнава как работи проверката и може да я приложи върху всеки нов глагол. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и практическа опора при всяко писане.

Анализът на глагола се свежда до няколко въпроса, зададени в правилния ред: кой върши действието, колко са извършителите, кога се случва то и по коя крайна гласна се разпознава спрежението. Настоящият тест подрежда двадесет въпроса точно по тази логика и превръща правилото в умение. Началните въпроси проверяват разграничаването на действие от състояние и умението да се определи лице и число чрез личното местоимение, което стои пред формата. Условията обхващат последователно всички лица и числа, така че проверката да не остане само върху един случай. Следващият смислов кръг е за времената. Изисква се разпознаване на минало, сегашно и бъдеще време сред близки по звучене форми на един и същ глагол, както и подреждане на три форми по времева последователност. Тези въпроси показват дали ученикът се ориентира по значението, а не по външния вид на думата. Отделна линия е посветена на основната форма. Проверява се разпознаването ѝ сред други форми и умението тя да се открие, без глаголът да бъде превърнат в причастие, в отглаголно съществително или в повелителна форма. Именно тук се допускат най-типичните грешки при работа с речник. Централно място заемат въпросите за спрежението. Всяко от трите се разпознава по крайната гласна във формата за трето лице единствено число сегашно време, а отделен въпрос е посветен на спомагателния глагол, който остава извън тази класификация. Проверява се и коя форма помага, когато сегашната затруднява. Самостоятелен смислов кръг разглежда формите за първо лице множествено число. Няколко въпроса изискват избор между книжовната форма и разговорния вариант с добавена гласна, а един от тях проверява дали ученикът разпознава правилно направена проверка сред двойки форми. Тази част има пряка практическа стойност, защото грешката се среща постоянно в писмените работи. Заключителният въпрос обобщава темата, като изисква да се посочи правилната последователност от стъпки при морфологичния анализ. Отделен въпрос изисква и разпознаване на изречение, в което личното местоимение най-ясно показва трето лице множествено число. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава признака и правилото зад избора. Задачите са построени върху кратки всекидневни изречения – игра на двора, плуване, четене, подредба на стая, така че граматичното понятие да се прилага върху разпознаваем материал. Възможностите за отговор при всяко условие се различават само по едно окончание, затова отгатването е изключено и всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Стойността на подредбата е в това, че тя възпроизвежда самия ход на анализа. Ученикът не решава разпръснати задачи, а минава по същия път, по който трябва да мине и при устно изпитване: първо признаците на формата, после времето, после спрежението и накрая обобщението. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит.

Когато цялата глаголна морфология трябва да се провери наведнъж, съставянето на подходящ тест отнема часове. Този вече е готов: 20 задачи с изборен отговор, пълни отговори с обяснения накрая и обхват, който покрива обобщението на раздела без празни места. Материалът е построен като обобщителна проверка. Първата му половина е съсредоточена върху залога на глагола – разпознаване на деятелни и страдателни форми в изречение, преобразуване от едната конструкция в другата, случаите с частицата „се“ и разграничаването им от истинския пасив. Задачите не спират до откриването на формата: изискват и преценка кой е вършителят, кой е обектът и какво се променя, когато ролите в изречението се разменят. Точно тук тестът предлага и нещо, което рядко се среща в стандартните проверочни работи – задачи върху уместността на употребата. Ученикът трябва да прецени коя конструкция е подходяща за новинарско заглавие, коя изтъква отговорността на извършителя и коя звучи изкуствено за нормалната реч. Това е стъпка отвъд правилото и връзка между граматиката и реалното писане. Втората половина обхваща вида на глагола и глаголните времена. Проверява се разпознаването на свършени и несвършени форми, изборът между тях според контекста, видовите двойки, както и функциите на миналото свършено и миналото несвършено време – за поредица от завършени действия, за навик, за фон на друго действие. Включени са и по-фините случаи: употребата на сегашно време за оживяване на разказа и ролята на наклонението и вида при повелителните форми. Финалните задачи изискват съгласуване на всичко наведнъж – вид, време и наклонение в едно изречение. Те работят като истинска обобщителна проверка: показват дали отделните теми са останали разпокъсани в главата на ученика, или са се свързали. Форматът е еднотипен и удобен – при всяка задача четири варианта, от които сгрешеният също е поучителен, защото възпроизвежда типична ученическа грешка, а не случайна безсмислица. Примерите са от познатата училищна и всекидневна среда, кратки и ясни, така че трудността да идва от граматиката, а не от разчитането на текста. Накрая са изведени отговорите на всичките двадесет задачи с обяснения към всяка. Обясненията не са едносрични: посочват основанието за верния избор и на места по какво останалите варианти не отговарят на изискването – което ги прави годни и за преговор, не само за сверяване. Тестът е самостоятелен – не изисква конкретен учебник и може да се даде както в края на раздела, така и като преговор в началото на следващата учебна година. Учителят получава готова обобщителна работа за края на раздела – за час за упражнение, за текущо оценяване, за домашна работа или за диагностика преди класна работа, без съставяне на задачи и без писане на отговори. Ученикът получава сериозна самопроверка на цялата тема: възможност да види наведнъж какво владее и къде му бяга правилото – при залога, при вида, при времената – и да си го изясни веднага чрез обясненията, преди то да излезе на изпитването.

Тестът разглежда времето от два ъгъла: правилно ли е образувана формата и уместна ли е тя за конкретния смисъл. Всяка задача поставя четири изречения, а изборът зависи ту от граматиката, ту от ситуацията. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта, между които разликата често е само в една дума. Първата и най-обширна група е върху съответствието между спомагателния глагол и подлога. Задачите обхващат последователно всички лица и числа, включително учтивата форма, а неверните варианти повтарят характерните разминавания. Отделно се проверява съгласуването на причастието по род и правилното изписване в множествено число при формите с редуване на гласната. Втората група е върху словореда. Разгледани са мястото на възвратната частица, възможността между спомагателния глагол и причастието да застане друга дума, редът при въпрос с учтиво обръщение и позицията на кратката местоименна форма. Третата група е върху уместността. Няколко задачи изискват да се посочи изречението, в което точно посоченият момент прави формата неподходяща, и обратно – случаите, в които е важен именно резултатът, усетен в настоящето. Тук попада и въпросът за употребата при предположение по видим признак. Няколко задачи търсят изречението с правописна или граматична грешка, което изисква внимание при четене на всички варианти. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с посочване на конкретната грешка при останалите. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около половин учебен час. Предимството на този вариант е равномерното покриване на всички лица. Съгласуването между спомагателния глагол и подлога се проверява поотделно за първо, второ и трето лице, в единствено и в множествено число – така нито един случай не остава непроверен и резултатът е точен. Особено полезни са задачите за словореда при възвратните глаголи и при кратките местоимения. Конструкции от типа на разместените частици звучат неправилно веднага, но правилото зад тях рядко се формулира изрично в час. Ценни са и въпросите за уместността. Те показват, че времето не е взаимозаменяемо с миналото свършено и че изборът между двете зависи от това дали в изречението е посочен конкретен момент, или е важна последицата. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за всеки случай. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен наръчник по темата.

Има една проста проверка, която решава почти всяко колебание между двете минали времена: поставя се думата за честота пред глагола и се проверява дали изречението запазва смисъла си. Настоящият тест въвежда този способ чрез задачи и го съчетава с всичко останало по темата – спрежение, глаголни времена, видове текст и причастие. Двадесет и пет въпроса покриват целия обем. Началните въпроси проверяват разпознаването на бъдеще време, определянето на спрежението по крайната гласна във формата за трето лице единствено число и разграничаването на действие от състояние. Отделен въпрос е посветен на книжовната форма за първо лице множествено число, при която добавената гласна е сред най-честите грешки. Самостоятелен въпрос разглежда основната форма и правилото при търсенето ѝ да не се прибавят и да не се премахват наставки. Следващият смислов кръг разграничава двете минали времена. Изисква се разпознаване на еднократно завършено действие, на действие, за което не личи дали е приключило, и на правилно съставена двойка форми от един и същ глагол. Отделни въпроси проверяват разликата по гласната пред окончанието и самия способ за проверка. Значителна част от теста свързва глаголното време с вида на текста. Проверява се какво предават незавършените форми в повествование, кой изказ принадлежи на описание, защо в разсъждение преобладава сегашно време, кои други времена са допустими в него и какво постига сегашното време, употребено в описателен текст. Отделен въпрос се спира на описанието на литературен герой. Тези задачи имат пряка стойност при писане на съчинение и на преразказ. Втората половина е за причастието. Проверява се разпознаването на минало несвършено деятелно причастие, начинът, по който то се образува, и причината причастията да се наричат нелични глаголни форми. Отделни въпроси разглеждат службата на причастието в изречението и правилото кога отрицателната частица се пише слято с него. Заключителният въпрос изисква разграничаване на двата вида деятелно причастие по гласната пред наставката. Отделен въпрос изисква и разпознаване на текст, в който двете минали времена стоят заедно – обстановката е предадена с едната форма, а събитието с другата. Приложени са верните отговори с подробни обяснения, които назовават правилото и посочват защо останалите варианти не издържат проверка. Условията са кратки, а възможностите за отговор са премислено близки – често разликата е една гласна. Затова отгатването е изключено. Обясненията към отговорите са по-обстойни от обичайното: при повечето въпроси е даден и допълнителен пример с друг глагол, който показва как правилото работи извън конкретното изречение. Така всяка сгрешена задача се превръща в кратък урок, а тестът може да се използва и за самостоятелно учене у дома, без чужда помощ. За преподавателя тестът е готово средство за проверка след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и надеждна опора при всяко писане.

Едно „да“ по-малко и изречението вече е сгрешено – но на ухо разликата почти не се чува. Точно затова темата за съставното сказуемо се проверява редовно и точно затова се пише трудно. Настоящият тест я разгражда на съставните ѝ трудности: 20 задачи с изборен отговор, всяка с четири близки варианта, и подробни отговори накрая. Материалът е изцяло практически. Никъде не се иска дефиниция – иска се преценка върху готово изречение: кое от четирите е построено правилно и кое съдържа грешката. Този тип задача се среща на изпит и е същото умение, което трябва при редактиране на собствен текст. Началото е върху съставното глаголно сказуемо. Задачите обхождат последователно глаголите, с които то може да започне – за начало, за продължаване, за край, за възможност и за необходимост – и проверяват какво следва след всеки от тях: правилна ли е формата на втория глагол, на място ли е свързващата частица и съответстват ли си времената в конструкцията. Обособени задачи разглеждат съчетаването на два глагола в повелително наклонение, както и сложните глаголни форми, които приличат на съставно сказуемо, без да са такова. Ядрото на втората половина е разграничаването на глагола-свръзка от пълнозначния глагол. Тестът се връща към този въпрос няколко пъти, с различни глаголи, които в едно изречение свързват подлога с негова характеристика, а в друго назовават самостоятелно действие. Това е мястото, където ученикът обикновено се колебае най-дълго, и затова е застъпено най-широко. Подредбата върви от простото към заплетеното: първо формата на конструкцията, после разпознаването на сказуемото, накрая правописът около него. Именната част е проверена в различните ѝ попълнения, заедно със съгласуването ѝ с подлога, което подвежда особено при местоименията. Следват правописните задачи – членуването в именната част на сказуемото и заместването на свързващия глагол с тире. И двете правила се формулират в едно изречение и се бъркат постоянно на практика. Финалът е върху излишеството: конструкции, в които едно и също значение се повтаря два пъти и изречението става тромаво. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, всеки с обяснение защо посоченият вариант е верен и в какво се състои грешката в останалите – което прави проверката пълноценен разбор. Изреченията са кратки и от позната ежедневна среда, а неверните варианти не са произволни – всеки повтаря грешка, която реално се допуска. Тестът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник. Решава се в рамките на един час заедно с коментара по отговорите. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори – за упражнение в час, за текущо оценяване, за домашна работа или за диагностика преди класна работа. За ученика: тренировка върху най-подвеждащата част от темата – там, където изречението изглежда правилно, докато не се погледне внимателно.