Тест по български език: граматична норма при членуването на имената – позицията на думата в изречението, ролята на предлога и особените случаи (20 задачи с верни отговори и обяснения)

Едно „кмета“ на мястото на „кметът“ е достатъчно, за да проличи разминаване с книжовната норма – и точно затова членуването остава сред най-често проверяваните умения по български език. Настоящият тест е посветен изцяло на него и обхваща както основното правило, така и случаите, в които то се прилага по-трудно. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък свързан текст, в който съзнателно са допуснати няколко грешки в членуването наред с правилни форми. Първите пет задачи се решават чрез него: откриване на сгрешената форма, поправка на израз след предлог, прилагане на проверката със заместване с местоимение, избор на изцяло правилно преформулирано изречение и разпознаване на кратко членувана дума в позиция на допълнение. Този блок приучава ученика да работи върху свързан текст, а не върху изолирани форми. Втората и най-обемна група задачи систематизира отделните случаи. Проверява се употребата на пълен член след глагол със значение „съм“, изискването за кратък член след предлог, особеното положение при заглавия и надписи, разпознаването на неправилна пълна членна форма и задължителната пълна форма след определени глаголи. Следват задачи за членуването на първата дума в съставно собствено име, за географските названия, които се употребяват само членувани, и за прозвищата, при които правилото е различно от очакваното. Отделен въпрос уточнява за коя форма на речта правилата за пълен и кратък член са задължителни – знание, което често се тълкува погрешно. Особено внимание заслужават три задачи, посветени на членуването при няколко определения: как се постъпва, когато те назовават различни обекти, и как – когато се отнасят до един и същ обект. Тази част от нормата рядко се проверява подробно, а е сред най-честите източници на грешки в писмени работи и в официални текстове. Заключителните три задачи са с място за писане и имат редакторски характер. Първата изисква поправка на изречение с обосновка на извършената промяна. Втората – правилно членуване на първата дума в съставно собствено име с обяснение на приложеното правило. Третата е творческа: съставяне на собствени изречения, илюстриращи два различни случая от нормата. Приложен е ключ с верните отговори, придружени от кратки пояснения, които не само посочват верния вариант, но и назовават правилото зад него – позицията на думата в изречението, наличието на предлог или на глагол, изискващ определена форма. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за целенасочена работа върху типичните грешки при членуване. За ученика тестът е удобен за самостоятелна подготовка – решава се бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли допуснатата грешка, без нужда от допълнителен справочник. Формулировките са ясни и достъпни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Изборът между двете членни форми се решава за секунда, ако ученикът знае къде да погледне – към службата на думата и към онова, което стои пред нея. Настоящият тест по български език упражнява точно тази бърза преценка върху двадесет различни изречения. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях, без встъпителен текст. Формулировките се редуват: в част от задачите се търси единственото правилно изречение, а в друга част – изречението, в което е допусната грешка. Този обрат в посоката на въпроса поддържа вниманието и не позволява механично решаване. Проверката започва с най-често прилаганото правило – кратък член след предлог и пълен член при подлог – като то е застъпено в няколко последователни задачи с различни съществителни от мъжки род. Оттам се преминава към случаите, в които думата стои в позиция на пряко допълнение, както и към конструкции с разместен словоред, при които подлогът не е на обичайното си място и правилото трябва да се приложи съзнателно. Отделно място заемат съставните собствени имена на институции – проверява се къде се поставя членът и каква форма приема той след предлог. Разгледано е и членуването при прилагателни в превъзходна степен, при определения, които предхождат съществителното, и при съгласувани определения, отнасящи се до различни обекти. Включени са и задачи за заглавия на литературни творби, за приложение към подлога, отделено с тире, както и за конструкции, в които след глагол със значение „съм“ се посочва лице. Тези случаи са подбрани така, че да покрият типичните колебания при писане на официални и учебни текстове. Ключът е кратък и по същество: за всяка задача е посочена правилната форма и е назовано основанието – службата на думата, предлогът или типът на конструкцията, а при сгрешените варианти е указано какво точно трябва да се промени. За учителя това е удобен инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за преговор. За ученика тестът е подходящ за самоподготовка – решава се бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли всяка грешка. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Обобщителната проверка по граматика има смисъл само ако мине през всички проблемни точки едновременно — защото в реалния текст те се появяват заедно, а не поотделно. Настоящата разработка е съставена именно с такъв обхват. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет и три задачи, оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че да се разпечата и раздаде в час без допълнителна подготовка. Тестът започва с кратък свързан текст, в който умишлено са вплетени грешки от различни категории — пълен и кратък член, съставни имена, местоименни форми, съгласуване, бройни форми, глаголни окончания. Върху него са построени първите пет въпроса, които изискват откриване и поправка на конкретни нарушения на нормата. Втората група от петнадесет задачи от затворен тип обхваща материала системно. Разгледани са правилата за пълен и кратък член, включително при сказуемно определение, при две съгласувани определения и след предлог, както и особеностите при съставни и географски имена и при заглавия. Отделни въпроси са посветени на бройните форми — за неодушевени и за лица, — на случаите след думи като „колко“, „десетки“ и „милиони“, както и на формите за множествено число при съществителни на -ий. Следват задачи върху притежателните и относителните местоимения, върху окончанията в първо лице множествено число, върху деепричастието и върху съчетаването на глаголи, изискващи различно управление. Последните три задачи изискват писане и обхващат наведнъж няколко правила. Първата е корекционна: ученикът трябва да открие и поправи няколко грешки от различен вид в изходния текст и да формулира правилото към всяка. Втората е творческа и изисква съставяне на изречения с точно определени форми. Третата изисква преобразуване в учтива форма, при това в два варианта според пола на адресата. Втората част съдържа отговорите на целия тест. При затворените въпроси всяко решение е придружено с кратко обяснение, което формулира приложеното правило. При отворените са дадени примерни решения: изведен списък с възможните корекции и съответните правила, готови изречения и двата варианта за учтиво обръщение — материал, годен едновременно за критерий при оценяване и за обобщителен справочник по темата. Учителят получава готова контролна работа или преговор в края на дяла, с вградени критерии за оценка. Ученикът получава средство за самопроверка, което ясно показва кои правила владее уверено и кои изискват повторение преди изпитване. Разработката е подходяща и за самостоятелна работа у дома.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Тук няма встъпителен текст и няма задачи за писане – само двадесет случая, при които трябва да се реши коя членна форма е правилната. Настоящият тест по български език е замислен като целенасочена проверка на едно конкретно умение, доведена докрай. Изпитният вариант е съставен изцяло от задачи с избираем отговор, като във всяка от тях се съпоставят четири близки изречения, различаващи се по една или две членни форми. Този формат изключва отгатването и изисква ученикът да прилага правилото за всяка дума поотделно. Задачите обхващат последователно всички основни случаи от нормата. Проверява се разпознаването на подлога и прилагането на проверката чрез заместване с местоимение, задължителният кратък член след предлог, разграничаването на подлог от допълнение и откриването на изречение, в което формата е сгрешена. Отделни задачи изискват обосноваване на избора – не просто коя форма е вярна, а на какво основание, което прави проверката по-строга от обичайното. Значителна част от теста е посветена на случаи, в които грешките са особено чести. Такива са съставните собствени имена на институции, при които се членува само първата дума, както и специалният случай, в който първата дума остава нечленувана, за да не се промени смисълът на самото название. Разгледани са прозвищата, при които нормата изисква кратък член дори когато думата изпълнява служба на подлог, употребата на пълния член след глаголи със значение „съм“, както и членуването в заглавия. Отделна група задачи е посветена на съгласуването при две определения: кога и двете получават определителен член, защото назовават различни обекти, и кога се членува само първото, защото се отнасят до един и същ обект. Тестът завършва с обобщаваща задача, при която се търси изречението с изцяло спазени правила – проверка, изискваща едновременна преценка на няколко форми. Особено ценна е втората част на материала. Ключът не се ограничава до посочване на верния отговор: за всяка задача е обяснено защо избраната форма е правилна и защо всяка от останалите три е неприемлива, с изрично посочване на службата на думата, на предлога или на глагола, който определя формата. Така всяка задача се превръща в кратък урок, а тестът може да се използва не само за проверка, но и за самостоятелно усвояване на материала. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за преговор преди класна работа или за диагностика на типичните грешки при членуване. За ученика тестът е удобен за самоподготовка – решава се сравнително бързо, а разгърнатите обяснения позволяват работа без допълнителен справочник. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.