Обобщителен тест по български език върху граматичната норма – 23 задачи с отговори за членуването, бройните форми, местоименията и глаголните форми

Един подлог, един предлог, едно числително — и три различни правила, които трябва да сработят наведнъж. Тази разработка проверява граматичната норма така, както тя се проявява в реалния текст: преплетена, а не разфасована по теми. Тестът съдържа двадесет и две задачи и е оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че листът да се разпечата и раздаде такъв, какъвто е. Началото е кратка сцена от училищно посещение в музей — текст, в който са скрити грешки от няколко различни вида наведнъж. Първите пет въпроса не питат кое е вярно изобщо, а коя от четири предложени редакции поправя точно определеното нарушение. Ученикът застава в позицията на редактор и трябва да преценява прецизно: една от опциите често поправя проблема, но добавя нов. Оттам нататък четиринадесет задачи разглобяват нормата на съставните ѝ части. Членуването е застъпено най-подробно — при подлог, при допълнение, при именна част на сказуемото, след предлог, при две определения към един обект, при съставни имена на институции и при географски названия, включително случаят, в който членът се изпуска нарочно заради устната реч. Следват бройните форми в двете им приложения, множественото число при съществителни от определен тип, случаите след „колко“ и след думи за неопределено количество. Финалната група обхваща притежателните и относителните местоимения, окончанията в първо лице множествено число и деепричастието. Трите писмени задачи изискват съчетаване на правила. Едната е преобразувателна и предполага два отделни варианта според пола на адресата. Другата връща ученика към изходния текст с изискване да открие няколко различни по вид грешки и да формулира правилото зад всяка от тях. Третата иска собствени изречения с точно зададени форми. Отговорите покриват целия тест. При въпросите с избор всяко решение е придружено с изречение, което назовава правилото. При писмените задачи са дадени готови образци, а списъкът с възможните корекции е по-широк от изискваното — така преподавателят разполага с резерв при оценяване на различни ученически решения. Учителят получава готова контролна работа в края на дяла, без да изготвя критерии. Ученикът получава ясна картина къде точно се къса нишката при него — при члена, при числителните, при местоименията или при глагола. Разработката е удобна и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Текстът в началото е написан нарочно сгрешено – и това е най-добрата идея в целия тест. Кратък разказ за една вечер в читалището, в който са вградени пет типични грешки, а първите пет задачи изискват те да бъдат поправени. Така правилата не се учат отделно, а се откриват там, където реално се случват. Двадесет задачи, седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Вградените грешки не са случайни. Сред тях са неправилно относително местоимение, деепричастие с чужд вършител, дублирана притежателна форма, нарушена учтива форма и несъгласуван глагол. Всяка от тях се среща постоянно и в ученически, и в служебни текстове. След уводната част тестът минава към системна проверка по норми. Най-обемният блок е за членуването. Четири задачи покриват различни случаи: пълна и кратка форма след предлог, членуване при съставни собствени имена и правилото при две съгласувани определения, отнасящи се до един обект. Последното рядко се упражнява целенасочено, а се греши почти винаги. Следват задачите за числото: съгласуването на сказуемото при събирателни названия, бройната форма и случаят, при който тя не се употребява, както и правилото за няколко определения към едно съществително име. Тези въпроси заедно покриват цялата тема за формата за множествено число. Отделно място заема правилото за окончанието при думите, завършващи на кратка гласна, а също и две задачи за съгласуването на относителните местоимения – едното се съгласува с думата преди него, другото с думата след него. Точно тази разлика обърква най-често и тук е проверена в две отделни задачи. Учтивата форма има свой самостоятелен въпрос, освен появата си в уводния текст. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: всяка норма е събрана на едно място, така че по грешките веднага се вижда кой раздел е слабото място. Отворената част е практическа. Първата задача изисква да се съставят две словосъчетания – с бройна форма и с обикновено множествено число – и да се обясни изборът. Втората изисква преформулиране на изречение, така че притежанието да сочи към подлога. Третата връща към деепричастието от уводния текст и иска корекция с обяснение. Отговорите са с кратки обяснения, които назовават самото правило, а при отворените задачи са дадени примерни решения, включително два възможни варианта за последната. Примерите навсякъде са от една и съща среда – училищна и обществена, – което прави теста цялостен и го предпазва от усещането за случайно събрани изречения. Обемът е удобен: затворената част се решава за част от часа, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно, като домашна работа. За учителя: готова обобщителна работа върху граматичната норма – с редакторска част и с проверка по правила, с осигурени отговори. За ученика: самопроверка, която показва точно кое правило не е усвоено, и практика в поправянето на реален текст.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Тест, който покрива граматичната норма в целия ѝ обхват и завършва с реално редактиране на текст. Материалът съдържа 16 задачи — четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилни форми и една, изискваща поправяне на осем грешки в свързан текст. Първата група задачи е върху съгласуването и формите за множествено число. Проверява се съгласуването на прилагателно с неизменяеми съществителни от чужд произход, при които родът лесно се бърка, както и разграничението между бройна форма и обикновено множествено число — един от най-често допусканите пропуски в устната и писмената реч. Най-обширната част е посветена на членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог и обстоятелственото пояснение за време — случаи, при които правилото за пълен и кратък член се прилага различно. Отделна и ценна група задачи е върху местоименията. Проверяват се съгласуването на относителните форми по число, употребата на възвратно притежателно местоимение вместо лично, формите за винителен и дателен падеж при одушевени и неодушевени имена и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването при нея, върху съгласуването на времената и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение — формат, който не позволява отговор наслуки. Петнадесетата задача е обемна и практическа: в четири раздела трябва да се попълнят правилните форми при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Последната задача е упражнение по редактиране на цял текст с осем допуснати грешки. Съотношението между затворени и открити задачи е добре премерено. Първите четиринадесет проверяват разпознаването на грешка, а последните две изискват ученикът сам да произведе правилната форма — а това е съществено различно умение. Мнозина разпознават грешката, когато я видят подчертана, но допускат същата в собствения си текст. Изреченията в задачите са от реалната писмена практика — новини, обяви, служебни съобщения, разкази. Липсват изкуствени примери, при които грешката личи от пръв поглед; тук вариантите се различават по една буква и изискват точно познаване на правилото. Разделът с отговорите е изключително подробен. Към всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там се изисква бройна форма, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Този раздел работи и самостоятелно като справочник по граматичната норма. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Практическите задачи в края го правят приложим и като упражнение по редактиране на собствен текст.

Този тест не пита какво гласи правилото — той изисква то да бъде разпознато сред четири почти еднакви изречения, от които само едно е вярно. Материалът се състои от две части. Първата е тестът с двадесет и три задачи, всички с избор между четири варианта. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза работа: решава се за един учебен час и се проверява за минути. Неправилните опции не са произволни — всяка от тях възпроизвежда реална, често допускана грешка, което превръща отсяването им в същинско упражнение. Обхватът покрива основните точки от нормата. Началните задачи разглеждат двойното отрицание, разграничаването на въпроса към подлога от въпроса към допълнението и излишното дублиране на местоимение — три места, където разговорната практика редовно се разминава с книжовната. Следва група върху съгласуването по род и число, върху пунктуацията при подчинено определително изречение и върху членуването в различни синтактични позиции: при подлог, при допълнение, при съчетание на определение със съществително, при два подлога в едно изречение и при собствено лично име. Отделно направление е посветено на формите за множествено число — при съществителни от различни типове, включително такива, при които разговорната практика предлага изкривени варианти. Друга група разглежда местоименията: формата след предлог, недвусмисленото изразяване на притежание в трето лице и съгласуването на относително местоимение със следващата дума. Заключителните задачи обхващат глаголната система: окончанието в първо лице множествено число, съгласуването на деятелното причастие в учтива форма, употребата на деепричастието при един и същ извършител и образуването на сложна повелителна форма. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с кратко обяснение, което формулира приложеното правило, а при по-сложните случаи посочва и защо останалите варианти го нарушават. Обясненията са сбити и годни за използване като преговорен списък преди изпитване. Учителят получава готово упражнение с вградени критерии за оценка, подходящо за час за затвърждаване, за входно ниво или за бърза проверка преди контролна работа. Ученикът получава ясна картина къде точно допуска грешки — при отрицанието, при члена, при множественото число или при глагола — и може да се съсредоточи именно там. Разработката е удобна и за самостоятелна работа у дома, и за подготовка преди писмени изпитвания, при които езиковата коректност се оценява отделно от съдържанието.

Пълен или кратък член, „кой“ или „кого“, „чиято“ или „чието“, „разбрала“ или „разбрали“ – граматичната норма събира най-честите колебания в българската реч. Тестът ги обхваща в едно обобщение и проверява дали правилото зад всяко от тях е усвоено. Материалът съдържа двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Обхватът е широк и обобщаващ – затова тестът е подходящ както за проверка след преминаване на целия раздел, така и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на членуването. Проверява се употребата на пълен член при подлог и на кратък след предлог, съгласуването при две определения, отнасящи се до различни обекти, и членуването на съставни собствени имена, включително случаят, в който първата дума не се членува заради възможна двусмислица. Втора група разглежда формите за множествено число и бройната форма: разграничението между съществителни, които означават лица, и такива, които не означават, образуването на множествено число при думи, завършващи на „-ий“, съгласуването на глагола при събирателно съществително. Включена е и задача, която изисква формулиране на самото правило за употреба на бройната форма. Трета и най-обемна група е посветена на местоименията: съгласуване по род при въпросителни и относителни местоимения, разграничението между подложна и допълнителна форма, съгласуването на „чийто“ със следващата дума, употребата на възвратно притежателно местоимение и случаите, в които тя е задължителна, както и формата на неопределителното местоимение след предлог. Четвърта група обхваща глаголните форми и техните съчетания: окончанието за първо лице множествено число при различни спрежения, правилната употреба на деепричастие при общ вършител на двете действия, съчетаването на глаголи с различни предлози в едно изречение. Отделно място заема учтивата форма – съгласуването на минало страдателно причастие според пола на събеседника и на миналото свършено деятелно причастие, което остава в множествено число независимо от пола. Двете задачи са поставени една до друга, което позволява разликата да се види ясно. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение формулира правилото зад верния избор, а при членуването и местоименията се посочва и практическата проверка – замяната с лично местоимение, определянето на рода на следващата дума. Такива указания са пряко приложими и извън теста. На учителя материалът дава готова обобщителна проверка на граматичната норма, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части – например само задачите върху членуването или само тези върху местоименията. На ученика служи за преговор преди изпитване или матура и показва точно кои от изучените правила още не се прилагат уверено.