ТЕСТ. Деепричастие

Деепричастието е неизменяема форма – не се съгласува по род и число с нищо в изречението и точно затова изглежда безобидно. Грешките при него обаче идват от три различни посоки едновременно: от образуването, от пунктуацията и от смисъла. Този тест обхожда и трите в 20 задачи с изборен отговор, придружени накрая от отговори с обяснения. Началните задачи стъпват върху пунктуацията, защото тя е и най-видимата грешка. Проверява се как се отделя деепричастният израз в началото на изречението, в средата и в края му, както и какво се променя, когато към формата се прибавят допълнителни думи. Всяка задача поставя един и същ израз в различни позиции, така че правилото да се провери, а не да се налучка. Отделна поредица от задачи е посветена на образуването. Ученикът трябва да проследи от коя глаголна форма тръгва деепричастието и каква наставка се прибавя към нея, а също да отсее сгрешените форми от правилните – включително такива, които звучат достатъчно правдоподобно, за да минат при бързо четене. Проверява се и това, че формата остава непроменена, независимо от рода и числото на подлога. Правописът на отрицанието е обособен в свои задачи. Тук се решава един конкретен въпрос, при който грешката се среща постоянно и в ученически, и в зрели текстове. Подредбата на задачите не е случайна: започва се от видимото – запетаята и формата, – а се стига до най-трудното, което е смисловата връзка между двете действия. Най-съдържателната част от теста е свързана със смисъла. Няколко задачи проверяват дали ученикът вижда кой извършва действията в изречението и дали двете действия изобщо могат да принадлежат на един и същ вършител. Тези задачи са полезни и извън граматиката – именно от този тип грешка идват изреченията, които звучат неволно комично в съчиненията. Отделно е проверена и уместността: къде деепричастието работи естествено и къде употребата му води до изкуствен изказ. Финалните задачи изискват преобразуване – деепричастната конструкция трябва да бъде заменена с равностойна с подчинена връзка, при запазен смисъл. Това е упражнението, което най-пряко подготвя за писане на съчинение и за редактиране на собствен текст. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, всеки с кратко и ясно обяснение: посочено е правилото или причината, поради която вариантът не е верен. Примерите са кратки, живи и от достъпна всекидневна среда, което държи вниманието върху формата, а не върху текста. Тестът е самостоятелен и не зависи от конкретен учебник. Кратките задачи позволяват да се даде и като бърза петминутка в началото на часа, и като пълна проверочна работа в края на темата. За учителя: готова проверочна работа върху темата – за упражнение в час, за текущо оценяване, за домашна работа или за бърза проверка преди преминаване към следваща тема, с осигурени отговори. За ученика: практичен начин да провери дали пише деепричастията правилно – и по форма, и по запетая, и по смисъл – и да отстрани точно тази грешка, която най-често му отнема точки.

Деепричастието се разпознава лесно по окончанието си. Всичко останало около него – къде застава запетаята, как се изписва отрицанието, кой всъщност върши действието – е въпрос на правило, а не на усет. Този тест проверява именно правилата: 20 задачи с изборен отговор, следвани от отговори с кратки обяснения. Началото е посветено на разпознаването. Ученикът трябва да открие деепричастието сред други глаголни и именни форми, които му приличат по звучене и по позиция в изречението – проверка, която показва дали темата е разбрана, или само наизустена по окончание. Следват задачите за образуването: от коя глаголна форма тръгва деепричастието и как се получава крайната форма. Погрешните варианти тук са старателно подбрани – всеки от тях възпроизвежда реална грешка в изписването, а не измислена нелепост, така че отговорът трябва да се провери, а не да се усети. Най-широко е застъпена пунктуацията. Задачите поставят деепричастния израз в началото, в средата и в края на изречението и изискват във всяка позиция да се приложи съответното правило. Отделни задачи проверяват и обратното умение – да се открие изречението, в което запетаята е поставена не където трябва, включително когато тя разкъсва самия израз. Правописът на отрицанието е изведен в самостоятелни задачи, а няколко въпроса съчетават двете изисквания наведнъж – и отрицанието, и запетаята в едно изречение. Задачите вървят от лесното към трудното: първо се разпознава формата, после се проверява как е образувана, след това къде застава запетаята и накрая дали изречението изобщо звучи логично. Смисловата страна на темата има свое отделно място. Проверява се дали двете действия принадлежат на един и същ вършител, дали протичат едновременно и дали употребата изобщо е уместна – трите въпроса, от които идват най-сериозните грешки в ученическите текстове. Последната част е за преобразуване: кои конструкции могат да се предадат с подчинена връзка, без смисълът да се промени, и коя глаголна форма е правилната при такава замяна. Това е упражнение с пряка полза при писане и редактиране на собствен текст. Всяка задача има четири варианта, а изреченията са кратки и от позната всекидневна среда, така че вниманието да остава върху формата и препинателния знак. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая с кратко обяснение към всяка – посочено е правилото, което решава случая, а при смисловите задачи и защо връзката между двете действия не се получава. Тестът е самостоятелен и не зависи от конкретен учебник. Стегнатият формат позволява да се даде както за десетина минути в началото на часа, така и като пълна проверочна работа върху темата. Обясненията са кратки, но самодостатъчни – ученикът разбира грешката си, без да търси допълнителен източник. За учителя: готов материал с осигурени отговори – за упражнение, за текущо оценяване, за домашна работа или за проверка преди класна работа. За ученика: ясен начин да установи къде точно е слабото място – в образуването, в запетаята или в смисъла – и да го отстрани, преди да се появи в съчинение или на изпитване.

Една наставка, три възможни позиции в изречението и едно правило за отрицанието – цялата тема за деепричастието се побира в няколко правила. Трудността е, че в реален текст те се срещат наведнъж. Този тест ги проверява поотделно и заедно: 20 задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая, готови за раздаване. Тестът тръгва от самото образуване. Няколко задачи проследяват как от глаголната форма се стига до деепричастието и коя е наставката, която го оформя. Срещу верния вариант стоят близки по звучене форми – достатъчно правдоподобни, за да минат при бързо четене, и точно затова полезни като проверка. Отделна задача проверява и това, че формата остава непроменена независимо от рода и числото в изречението. Втората и най-обемна част е пунктуационна. Един и същ израз е поставен в началото, в средата и в края на изречението, за да се види дали ученикът владее правилото във всяка позиция, а не само в най-често срещаната. Включени са и случаите, в които изразът е разширен с допълнителни думи – там, където дължината му обикновено обърква поставянето на запетаята. Правописът на отрицанието е обособен в свои задачи. Проверката е кратка, но съществена: това е грешката, която се среща най-редовно и в ученически съчинения, и в готови текстове. Подредбата води от формата към смисъла: първо се проверява как изглежда деепричастието, после къде застава запетаята и накрая дали изречението изобщо е логично. Отделно направление е смисловото. Няколко задачи изискват преценка кой извършва двете действия в изречението и дали те изобщо могат да принадлежат на един и същ вършител. Тук се проверява и уместността – кога употребата е естествена и кога води до изкуствен или неволно комичен изказ. Финалните задачи са за преобразуване: деепричастната конструкция трябва да се замени с равностойна подчинена връзка, при запазен смисъл и правилна глаголна форма. Това е упражнението, което най-пряко се пренася в писането на съчинение и в редактирането на собствен текст. Всяка задача има по четири варианта, а грешните възпроизвеждат реални грешки, а не измислени безсмислици. Изреченията са кратки, конкретни и от позната всекидневна среда, така че вниманието да остава върху формата и запетаята. Накрая са изведени отговорите на всичките двадесет задачи с кратко обяснение към всяка – посочени са правилото и причината, поради която останалите варианти не вършат работа. Заради стегнатия си формат тестът се дава лесно и като кратка проверка в началото на часа, и като пълна проверочна работа върху темата. Не е обвързан с конкретен учебник. Обясненията са пестеливи, но достатъчни, за да служат и като кратък преговор – ученикът не се нуждае от допълнителен учебник, за да разбере къде е сбъркал. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори – за упражнение, за текущо оценяване, за домашна работа или за диагностика преди класна работа. За ученика: бърз и ясен начин да види дали пише деепричастията правилно – по форма, по запетая и по смисъл – и да поправи слабото място, преди то да излезе на изпитване.

„Пресичайки булеварда, автобусът едва не блъсна пешеходците“ – изречение, което звучи гладко, а всъщност твърди нещо невъзможно. Разпознаването на такива капани е сред основните умения, които този тест проверява. Двадесет задачи изследват обособеното обстоятелствено пояснение в простото изречение: кога се отделя, с какви знаци и кога самата конструкция е сгрешена по същество. Първият смислов кръг е посветен на уточняващите обстоятелства. Проверява се оформянето, когато второ обстоятелство за място доуточнява първото, и когато няколко обстоятелства за време се нижат едно след друго, като всяко стеснява предходното. Ученикът трябва да разпознае правилно оградената поредица и да открие изречението, в което липсва запетая или е поставена в повече. Централно място заемат задачите с деепричастие. Освен пунктуацията се проверява и най-важното изискване към тази конструкция – деепричастието и сказуемото да имат общ вършител. Няколко задачи предлагат изречения, при които това условие е нарушено и смисълът се преобръща, а една двойка задачи изисква преценка дали изказ с деепричастие и изказ със съюза „като“ предават една и съща информация. Така граматичното знание се проверява чрез смисъл, а не чрез форма. Отделно внимание получава оформянето, когато деепричастен израз е свързан със съюз. Задачите изследват дали пред съюза се поставя запетая, къде тя разделя онова, което трябва да остане свързано, и как изглежда правилното решение – случай, който в писмената реч предизвиква колебания дори у уверените ученици. Самостоятелна линия проверява другите знаци за обособяване. Изисква се разпознаване на правилна употреба на тирета от двете страни на обособеното, на скоби при вмъкнато пояснение, включително мястото на запетаята спрямо затварящата скоба, и на двоеточие при изброяване след обобщаваща дума. Отделен кръг разграничава близки явления: обособено обстоятелство и обособено определение, изразено с прилагателно или с причастие. Тези задачи изискват разбиране към коя дума в изречението се отнася обособеното, а не механично реагиране на запетая. Проверява се и оформянето на израз с деепричастие към лично местоимение, където обособяването е задължително, както и изречения, в които уточняващо обстоятелство и деепричастен израз присъстват едновременно и всяко от тях изисква свои знаци. Финалната посока в теста е разпознаване на неправилно разделяне на изказа, при което деепричастният израз е откъснат в самостоятелно изречение и остава без сказуемо. Задачите редуват двата типа условие – търсене на вярното и търсене на сгрешеното изречение, което не позволява работа по инерция. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всеки въпрос. Обясненията назовават конкретното нарушение и посочват как трябва да изглежда правилното оформяне. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на обособените части, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа и за изпит, както и практическа помощ при писане, в което една запетая или един неверен вършител променят целия смисъл.

Този вариант е най-подробен по отношение на правописа. Освен разпознаване и образуване на формите, той проверява и трите различни правила за отрицанието, както и пунктуацията при деепричастен израз. Задачите са 25, всички от затворен тип и с по четири варианта, всеки от които е цяло изречение. Първата част е върху причастията. При сегашното деятелно се проверяват употребата като определение, образуването от конкретна глаголна основа, превръщането в название на лице и слятото писане на отрицанието. При миналото страдателно – разпознаването, образуването от два различни глагола, редуването на гласната при членуване и отново правописът на отрицанието, който тук следва същото правило. Отделна група е посветена на деепричастието: образуването с характерната наставка, обстоятелственото значение за начин, поставянето на запетаи при израз в средата на изречението и разделното писане на отрицанието – случай, при който правилото се различава от предишните две. Втората част обхваща глаголните времена. При миналото неопределено се разглеждат разпознаването, формата за първо лице, възможният словоред, учтивата форма и редуването на гласната в множествено число. При миналото предварително – значението, формата за трето лице множествено число, учтивото обръщение и вмъкването на дума между двете части. Третата част е върху бъдеще време в миналото: разпознаване, нормативно отрицание, форма за второ лице множествено число и употреба като меко напомняне. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Най-ценна е групата задачи за отрицанието. При сегашното деятелно и при миналото страдателно причастие то се пише слято, а при деепричастието – разделно. Правилата се учат поотделно и затова се смесват; тук те са поставени едно до друго, така че разликата да се запомни като система. Полезни са и въпросите за пунктуацията при деепричастен израз. Позицията му в изречението определя дали се огражда с една, или с две запетаи – подробност, която променя вида на цялото изречение. Добре подбрани са и глаголите в задачите за образуване. Те са от различни типове, включително такива с редуване на гласната, така че се проверява не един заучен модел, а разбиране на самия механизъм. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка на всяко правило. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен наръчник по темата.

Деепричастието е най-капризната конструкция в българското изречение: то върви заедно със сказуемото и изисква двете да имат един и същ вършител. Наруши ли се това условие, изречението остава граматически гладко, но започва да твърди нещо друго. Настоящият тест поставя двадесет задачи, които проверяват точно този усет заедно с пунктуационното оформяне на обособеното обстоятелствено пояснение. Началните задачи работят с уточняващите обстоятелства. Проверява се оформянето, когато второ обстоятелство за място стеснява първото, и когато обстоятелства за време се нижат едно след друго. Вариантите за отговор се различават единствено по броя и мястото на запетаите, така че решението изисква разбор на всяко изречение поотделно. Централната линия в теста е деепричастният израз. Отделни задачи проверяват обособяването му в началото, в средата и след съюз, а няколко условия предлагат изречения, при които деепричастието е откъснато от своя вършител и се отнася погрешно към обстоятелство, към отвлечено понятие или към лице в непряка позиция. Разпознаването на такова нарушение изисква смислов, а не формален прочит. Отделно се проверява оформянето на израз с деепричастие към лично местоимение, където обособяването е задължително, и изречения, в които уточняващо обстоятелство и деепричастен израз присъстват едновременно и всяко от тях изисква собствени знаци. Самостоятелен смислов кръг е посветен на останалите средства за обособяване. Изисква се разпознаване на правилна употреба на тирета от двете страни на обособеното, включително различаването им от тире, поставено без основание пред съюз, както и на скоби при вмъкнато уточнение за място, включително случай с незатворена скоба. Друг кръг задачи разграничава близки явления. Проверява се къде вместо обособено обстоятелство е употребено обособено определение, останало без лице, към което да се отнесе, както и оформянето на подчинено изречение със съюза „като“, което изпълнява същата пояснителна роля. Отделна задача е посветена на обстоятелството за причина и на неговото място в изречението. Финалната посока е разпознаване на неправилно разделяне на изказа, при което деепричастният израз е отделен с точка и остава без сказуемо и без подлог. Задачите редуват двата типа условие – търсене на вярното и търсене на сгрешеното изречение, което не позволява отгатване по инерция и изисква пълен разбор на четирите варианта. Условията са изградени върху обичайни, разпознаваеми ситуации, така че правилото да се приложи върху жив езиков материал. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всеки въпрос. Обясненията назовават конкретното нарушение – липсваща или излишна запетая, погрешно поставено тире, незатворена скоба, деепричастие без общ вършител – и посочват правилното оформяне. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на обособените части, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа, за изпит и за кандидатстване, както и практическа опора при писане, в което една запетая променя смисъла на цялото изречение.