Тест по литература върху „Да се завърнеш в бащината къща…" на Димчо Дебелянов – 20 задачи за образите на дома, вечерта и мълчанието, за противопоставянето между дома и света, с отговори

В елегията на Димчо Дебелянов смисълът се носи не само от думите, но и от паузите, повторенията и графичното разположение на стиховете. Тези двадесет задачи обхващат творбата от двете страни – като съдържание и като художествено построение. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от жанровото определяне и от символиката на самото завръщане, след което разглеждат ролята на бащината къща като знак за родното и за детството. Отделни задачи са посветени на повторението в обръщението към майката, на промяната в гледната точка във финала и на смисъла на прочутия стих за скритите вопли. Особено внимание е отделено на графичните знаци в текста: празният ред преди деветия стих, който отбелязва сблъсъка на мечтата с действителността, и многоточието преди края, което подсказва прекъснатата мисъл и неизказаната болка. Следват въпроси за образа на майката, за водещата тема, за настроението в началните строфи, за съотношението между личната и общочовешката съдба, за смисъла на определението за печалния странник, за проявите на символизма и за посланието на творбата. Трите кратки задачи изискват отговор в едно изречение – кои образи са символи и какво означават, каква е разликата между началото и края на текста и защо финалът звучи като неизпълнима мечта. Последните две задачи изискват разгърнато разсъждение в 3 – 4 изречения върху значението на бащината къща като символ и върху връзката между човека, майката и родината. Всеки въпрос с избираем отговор е придружен от кратко обяснение, а за задачите със свободен отговор са приложени примерни разработки.

Този вариант на теста поставя ударение върху начина на изказване в елегията на Димчо Дебелянов – върху граматическата форма, тона, паузите и мястото, на което мечтата се среща с действителността. Двадесетте задачи изискват внимание не само към смисъла, но и към поетическата техника. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от условния характер на самата заглавна форма, която назовава желание, а не осъществено действие. Следват задачи за функцията на вечерта в изграждането на настроението, за водещата противопоставеност между покоя на дома и безкрайния път навън, както и за средствата, чрез които се постига интимният, изповеден тон – обръщенията и повторенията. Отделни въпроси проследяват къде настъпва смисловият обрат, какво внушава промяната във финала, какъв тип надежда живее в текста и каква е ролята на паузите и на забавения ритъм към края. Проверява се и разбирането за начина, по който личното преживяване прераства в общочовешки въпрос, за смисъла на мечтаното прибиране към корена, за представянето на майчината обич, за емоционалната доминанта и за похвата, свързващ мечтата с трезвата равносметка. Трите кратки задачи изискват отговор в едно изречение – защо завръщането изглежда невъзможно, какво внушава разминаването между външния покой и вътрешната болка и какво прави смисъла универсален при липсата на конкретни имена и дати. Последните две задачи изискват разгърнато разсъждение в 3 – 4 изречения, като едната изрично изисква посочване на два образа и обяснение на връзката между тях. Всички въпроси с избираем отговор са придружени от кратко обяснение, а за свободните задачи са приложени примерни решения.

Този вариант на теста съчетава проверката на знанията с работа върху самия текст – стихотворението е поместено изцяло, което позволява последните задачи да се решават с поглед върху оригинала. Петнадесетте задачи водят от общото към самостоятелното писане. Дванадесетте въпроса с избираем отговор започват от представата за дома, изградена в творбата, и от преобладаващото чувство. Следват задачи за жанровата определеност, за образа на майката като пазителка на дома и на нравствените ценности и за смисъла на срещата на прага – мечтана, но неосъществима. Друга група въпроси разглежда усещането, което поражда мисълта за родния дом, водещия мотив за преходността на времето и за изгубената невинност, както и състоянието на лирическия говорител. Няколко задачи са формулирани с отрицание и изискват отхвърляне на невярната характеристика. Отделни въпроси са посветени на смисъла на заключителните стихове, на думата, превърнала се в знак за неосъществимата мечта, и на стиха, в който най-ясно личи смирението. След поместения текст на стихотворението следват три задачи със свободен отговор: посочване на два цитата, разкриващи преклонението пред свещените образи, описание със свои думи на очакванията от завръщането и доколко те се сбъдват, както и формулиране на теза в 3 – 4 изречения по темата за носталгията по изгубения дом. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, примерни цитати и примерна теза, което прави упражнението подходящо и за подготовка за писане.

Този вариант на теста върху елегията на Димчо Дебелянов е насочен към нейния най-дълбок пласт – съчетаването на копнежа по дома с примирението пред края. Двадесетте задачи проследяват как този смисъл се изгражда чрез отделните образи. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от символиката на бащината къща като пространство на утеха и вътрешен мир и от тона на творбата. Следват задачи за облика на лирическия говорител – уморен странник, търсещ покой – и за значението на майчиния образ като въплъщение на прошката и безусловната обич. Друга група въпроси разглежда настроението, което създават вечерта и тишината, жанровата определеност на творбата, смисъла на израза за морния поглед и на желанието да бъде дочакан мирният заник. Отделна задача е посветена на старата икона като средоточие на спомена, покоя и вярата. Следващите въпроси проследяват преобладаващото чувство във финала, отношението към миналото, въздействието на повторението в обръщението към майката, символиката на тихата нощ и трагизма на заключителния стих. Последната задача от тази част изисква определяне на композиционния принцип – кръгов строеж, при който началото и краят се обединяват от един и същ копнеж. Петте заключителни задачи изискват свободен отговор: какво изразява майчиният образ, каква е ролята на спомена за атмосферата, как темата за смъртта се съчетава с идеята за завръщането, какво внушава желанието за тих завършек и как чрез образите се разкрива общочовешкото търсене на покой и смисъл. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и разгърнати примерни разработки на свободните задачи.

Този вариант на теста върху елегията изисква вглеждане в подробностите – в отделния стих, епитет и жест, чрез които е предадено душевното състояние на лирическия говорител. Двадесетте задачи водят от конкретния детайл към обобщението. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от водещата тема и от смисъла на гаснещата вечер, която подсказва приближаването на края. Следват задачи за онова, което разкрива срещата с майката, за трепетното приближаване към родния двор и за ролята на стаята като последен пристан. Друга група въпроси разглежда въздействието на повторението в обръщението, жанровата определеност на творбата, символиката на безсилното майчино рамо – знак за телесна слабост, но и за душевна сила – и значението на старата икона като средоточие на вярата и родовата памет. Следващите задачи проследяват смисъла на възклицанието във финала, мотива за пътя като образ на вътрешното лутане, общия тон на поетическата реч, ролята на вечерния час в началото и внушението на израза за безутешните дни. Заключителният въпрос от тази част се отнася до строежа на творбата и до плавния преход от външната картина към вътрешната равносметка. Петте задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: как родният дом се превръща в символ на утеха, каква е ролята на сетивните и зрителните образи, какъв е смисълът на завръщането като духовно събитие, как се проявява трагизмът в образа на героя и как творбата изразява общочовешкия копнеж по дом, принадлежност и прошка. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

Едно от най-обичаните стихотворения в българската лирика поставя пред ученика деликатна задача – да разграничи спомена от бляна и да разбере защо завръщането в него остава невъзможно. Настоящите петнадесет тестови задачи водят прочита именно в тази посока. Началните въпроси са насочени към смисъла на мотива за завръщането и към същността на елегичното начало в творбата. Проверява се разбирането за душевното състояние на лирическия говорител – човекът, открил в големия град едновременно неговите възможности и неговата самота, и осъзнал, че връзката с чистотата на миналото е прекъсната. Отделна група задачи разглежда художествения свят на стихотворението: мотивът за града като затвор, цитатите, въвеждащи представата за душевен покой, елементът, който свързва образите на вечерта, иконата и майката, както и жанровото определяне на творбата. Проверява се и умението да се разпознае чувството, което остава чуждо на текста, както и определението, което не може да се отнесе към лирическия субект. Няколко задачи са посветени на образа на майката и на неговото отъждествяване с друг символен образ в творбата, както и на разпознаването на изразното средство в стиховете за приласкаващата нощ. Отделен въпрос изисква откриване на цитата, в който най-ясно е изразена идеята за илюзорността на завръщането – смисловият връх на стихотворението. Няколко от задачите са формулирани с отрицание, което изисква внимателна преценка на всяко от предложените твърдения. Верните отговори на всички задачи са приложени в края и позволяват бърза самопроверка след решаването.