Тест по български език върху езика като система и книжовния език – 20 задачи с отговори за диалекта, социолекта, разговорната реч, езиковата норма и кодификацията

Един въпрос, зададен от ученик в час, стои в основата на този тест: „И кое тогава е вярното?“ Отговорът, който темата за езиковите разновидности дава, е по-сложен от просто да и не — и точно това умение да се различава уместното от неуместното проверява настоящата разработка. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи. В началото е поставен кратък разказ за училищно проучване на местния говор, а върху него са построени първите пет въпроса — за действията на учениците, за характера на събраните думи, за предназначението на книжовния език, за посланието на учителя и за стила на самия текст. Така понятията се проверяват първо в жива ситуация, а после в теоретичен план. Следващите дванадесет задачи от затворен тип обхващат учебното съдържание системно. Разгледани са трите подсистеми на съвременния етнически език и отличителните белези на всяка от тях, същността на разговорната реч и на социолектите, особеностите на местните говори, понятието кодификация и институцията, която я осъществява, както и видовете езикови норми според сферата им на действие. Отделни въпроси изискват разпознаване на конкретен вид норма по даден пример, а един е формулиран обърнато и търси невярното твърдение — проверка, която не допуска приблизително знание. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обяснение със собствени думи защо съществуват различни варианти на един език, задължително подкрепено с пример. Втората иска посочване на разлика и на подходящ контекст за всяка от двете форми. Третата поставя въпрос за последиците от неспазването на нормите и изисква обоснована позиция. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери и с уточнени ситуации на употреба — те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома, и за подготовка за изпитване.

Тестът тръгва от една всекидневна сцена: подслушан разговор на автобусна спирка и няколко думи, които звучат различно от онова, което се учи в час. Върху този жив пример е изградена първата част от задачите, а от него нататък разработката преминава към стройна проверка на цялата тема. Материалът е разделен на две. Първата част съдържа двадесет задачи. Началните пет са върху приложения текст и изискват разпознаване на езиковата форма в конкретен израз, преценка за отношението на героя към чутото, определяне на функцията на епизода и на стила на самия текст, както и извеждане на основното послание. Този подход поставя понятията в реална ситуация, преди те да бъдат проверени в теоретичен вид. Следващите дванадесет задачи са от затворен тип и обхващат учебното съдържание по темата: определението за книжовен език и институцията, която регулира неговите норми, същността на диалекта и на кодификацията, видовете езикови норми, характеристиките на разговорната реч и на социолекта, разграничаването на книжовните от некнижовните форми, както и понятието за езикова култура. Отделни въпроси изискват избор на правилната форма измежду няколко варианта — упражнение, което директно тренира усета за норма. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква обосновка с примери, втората — обяснение на понятие заедно с пример и уместен контекст на употреба, а третата поставя ученика в конкретна житейска ситуация и изисква аргументиран избор на езиково поведение. Така проверката завършва с приложение на наученото, а не с преразказ. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява откъде идва разликата между вариантите. Към трите отворени задачи са приложени разгърнати примерни отговори с конкретни примери, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Проверка върху уводния раздел по български език, която обвързва теоретичните понятия с представата за езика като част от личността. Началото стъпва върху кратък разказ за училищна изложба в деня на родния език и за дискусията, която тя предизвиква сред учениците. Петте задачи към него проверяват разбирането на надписа върху таблото, съдържанието на илюстрациите, темата на разговора, смисъла на заключителните думи на класния ръководител и разпознаването на стила. Текстът е подбран така, че сам да въвежда основната идея на раздела – че начинът на говорене разкрива кой е човекът. Втората част обхваща теоретичните понятия. Първият кръг се отнася до основното разграничение между език и реч и до определението за езикови единици с изброяване на всички равнища. Вторият кръг разглежда общуването: задължителните участници, понятието речев етикет, ситуативният контекст и неговите съставки, както и релефният код – рядко проверяван, но важен пример за начин на предаване на съобщение. Трети кръг е насочен към връзката между езика и обществото: предметът на социолингвистиката, ролята на обществото при изграждането на езиковата картина на света, съдържанието на личния речев репертоар. Четвърти обхваща културата и езиковата култура, включително задача с отрицателна формулировка за това какво не спада към културата на общуването. Последните три задачи изискват писане и са с нарастваща свобода. Първата иска три собствени примера от всекидневието за промяна на речта според събеседника, заедно с обосновка. Втората изисква обяснение на едно от по-абстрактните понятия в раздела, подкрепено с пример именно от българския език. Третата е кратко мнение по въпроса защо езикът е и израз на идентичност. Отговорите са изнесени след задачите – с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни текстове към отворените, включително конкретни примери от българската лексика. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а трите отворени задачи са добро упражнение преди писане на кратък текст с изразяване на мнение.

Тест, който съчетава две различни по характер проверки – работа с непознат текст и владеене на понятийния апарат, свързан с езика и общуването. Началото стъпва върху кратък художествен откъс за ученичка в ново училище, където тя открива значението на учтивото общуване. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: разпознаване на отношението между участниците, извличане на дефиниция от текста, определяне на причината за размисъла на героинята и разпознаване на стила, в който е написан откъсът. Втората и по-обемна част е насочена към теоретичните понятия. Тя обхваща няколко тематични кръга. Първият е свързан с езикознанието и предмета му, включително разграничението между живи и мъртви езици и определението за език като система. Вторият кръг разглежда комуникативната ситуация и нейните елементи, видовете комуникативни канали с разграничение между еднопосочни и двупосочни, както и понятието за графичен код. Тук е включена и задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи кое не е елемент от комуникативната ситуация. Трети кръг задачи е посветен на социалния контекст, на предмета на социолингвистиката и на връзката между личността и нейния речеви репертоар. Четвърти обхваща понятията за култура и езикова култура, включително задача за това кое не е характеристика на високата езикова култура. Отделна задача изяснява съотношението между език и реч. Последните три задачи са с разгърнат отговор и оставено място за писане. Те изискват не възпроизвеждане на определение, а разсъждение с примери: как социалният контекст променя начина на говорене в различни ситуации, какви последици има ниската езикова култура за общуването в обществото и защо високата езикова култура е важна за самата личност. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки верен вариант е придружен с кратко обяснение, а за отворените задачи са дадени примерни отговори с конкретни житейски примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват понятията, отворените изискват собствено разсъждение. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последните три задачи са добро упражнение преди писане на кратък аргументативен текст.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

„Ке одам“, „ша ида“, „бъг“, „яко готина“ – всеки от тези изрази е разбираем, но нито един не е книжовен. Тестът проверява дали ученикът различава книжовния език от останалите разновидности и дали разпознава коя точно норма е нарушена в конкретен случай. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта. Отличителното за него е, че почти всяка задача тръгва от кратка житейска ситуация – баба говори на внучката си, двама програмисти обсъждат грешка, телевизионен водещ съобщава прогноза, пилот и диспечер разменят информация, ученик пише писмо до директора. Ученикът не разпознава понятие в откъснат вид, а преценява реална употреба на езика, което прави проверката значително по-смислена. Задачите се групират в няколко посоки. Първата обхваща разграничаването на некнижовните разновидности – диалект, жаргон и професионален говор – по конкретни примери от различни сфери и региони, както и разпознаването на книжовния език в противовес на тях. Втората е насочена към книжовните норми: включени са задачи, в които е допусната грешка, а ученикът трябва да определи коя точно норма е нарушена – правописна, пунктуационна, граматична, лексикална или правоговорна. Отделна група задачи разглежда кодификацията – какво представлява тя в практически план, коя институция изработва правописните речници и къде се проверява правописът на дума. Друга група поставя въпроса за сферите на употреба на книжовния език и за начина, по който той се усвоява, за разлика от останалите разновидности. Финалните задачи имат приложен и обобщаващ характер: избор на уместна формулировка за официално писмо, откриване на проблема в ученически текст с проникнали некнижовни елементи и въпрос за обществената стойност на владеенето на книжовния език. Неверните варианти са изградени внимателно – те насочват към останалите разновидности или към други норми, така че задачата не се решава по изключване, а изисква реално разбиране. След задачите следва самостоятелен раздел с отговори. Обясненията към тях са разгърнати: посочват не само защо верният отговор е верен, но и защо останалите три не са подходящи. Така всяко обяснение обхваща цялата задача и затвърждава разграниченията между понятията. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за обсъждане на конкретни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване: решаването показва къде разграниченията между разновидностите и нормите не са усвоени, а подробните обяснения запълват тези празноти без нужда от допълнителен източник.