ТЕСТ. Звукове и думи – начален преговор. Български език – 5 клас.

1. Всеки текст е изграден от свързани по смисъл и граматически правила изречения. А) Грешно Б) Вярно 2. Кой е най-малкият езиков елемент? А) звукът Б) думата В) сричката Г) изречението 3. По състав изреченията биват: А) прости и сложни Б) сложни и  въпросителни В) съобщителни и въпросителни Г) прости и съобщителни 4. В българския език броят на буквите в думата винаги съответства на броя на звуковете. А) Грешно Б) Вярно 5. Кои редове съдържат само гласни звукове? ТОЗИ ВЪПРОС СЪДЪРЖА 2

Част от езиковите грешки не се виждат, а се чуват – и точно те издават най-бързо небрежното говорене. Тестът започва оттам: от изговора на отделни форми, от екането и от мекостта в края на глаголите, а след това преминава към писмената страна на нормата. Проверката съдържа 20 задачи в три части. Началото е кратък учебен текст, посветен на правоговорни правила, с 5 въпроса към него. Проверява се разпознаването на нарушена форма, значението на едно от типичните говорни отклонения, откриването на изречение с грешка при мекото изговаряне, разграничаването на правилната от неправилната форма и целта на правоговорната норма като цяло. Задачите са изградени върху примери от реалната устна практика, а не върху абстрактни определения. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Правоговорната линия продължава с глаголните форми и с разграничаването на книжовно от разговорно, включително преценка кога една дума е стилистично неподходяща за научен текст. Правописната линия обхваща главните и малките букви при съставни и географски имена, изписването на съчетания с абревиатура, слятото, полуслятото и разделното писане на сложни съществителни и дублетните двойки. Отделна задача проверява самото основание за полуслято писане – признакът, по който то се определя, а не готовия запис. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: обяснение на правоговорна грешка при определен тип глаголи с пример, посочване на три съставни собствени имена с обосновка за главните букви и два собствени примера за полуслято писане с правилото зад тях. Отговорите са приложени накрая. Всеки верен избор е придружен с кратко правило и с уточнение защо останалите варианти са неправилни, а свободните задачи имат примерни решения с готова аргументация. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особеното при този тест е акцентът върху говоренето. Правописът се упражнява постоянно, докато правоговорът обикновено остава в сянка – а именно там се крият грешките, които се пренасят после и в писмения текст. Затова първата половина от задачите поставя ученика пред конкретни изговорни форми и изисква преценка коя от тях е книжовна. За преподавателя това е готова проверка с равномерна трудност и с отговори, които позволяват бързо оценяване и веднага показват кои правила затрудняват класа. За ученика, който работи самостоятелно, обясненията към отговорите служат като кратък наръчник – формулират правилото с едно изречение и го подкрепят с пример, приложим при всяко следващо говорене и писане.

Седемнадесет задачи, при които голяма част от думите не стоят сами, а са поставени в цяло изречение. Точно това прави теста по-труден и по-полезен от обичайните – грешката трябва да бъде забелязана в текст, а не посочена сред четири отделни думи. Първите задачи работят с изолирани думи и покриват основното: променливото я, непостоянното ъ, окончанията при спрежение и изпадането на съгласна при струпване на съгласни – там, където изговорът най-силно подвежда. Формулировките се редуват – веднъж се търси думата с грешка, друг път единствената без грешка, а трети път думата, в която дадено явление липсва. Това редуване не позволява отговорите да се дават по инерция. Оттам нататък задачите преминават в изречения. Проверява се правописът при обеззвучаване и уподобяване в думи, които в устната реч звучат съвсем различно от начина, по който се пишат. Тук е и една от най-полезните двойки задачи – върху думи, които се различават само по едно окончание в единствено и множествено число, а се бъркат постоянно дори от възрастни. Отделна линия следи чуждите думи: правописът на съчетанията в средисловието, съгласната, която подвежда при изговор, и уместната форма при често употребявани заемки от ежедневието. Тези задачи допълват картината, защото при чуждите думи звуковите промени работят по свои правила. Финалните задачи изискват да се посочи редът, в който всички думи са написани правилно – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне цялата възможност. Така се проверява внимание, а не късмет, и точно тези задачи отсяват най-добре подготвените. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Грешните варианти са подбрани така, че да възпроизвеждат реални, често срещани грешки, а не измислени за целта форми – затова и погрешният избор учи нещо. Отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно. Обхватът е широк, подготовка не е нужна, а тестът може да се използва цял или на части – първата половина като бърза проверка, втората като работа с изречения. За ученика ползата е пряка и трайна. Точно тези грешки се отчитат при всяка писмена работа и на изпит, а тестът ги събира на едно място и показва кои правила все още се смесват. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Този вариант залага на разнообразието от типове задачи: освен въпроси с избираем отговор той включва и такива с два верни отговора, твърдения за преценка вярно или грешно, свързване на понятие с пример, откриване и поправяне на грешки, преброяване на грешки в текст и попълване на пропуснати думи. Началото изяснява самия проверовъчен принцип – кога правописът на гласния звук може да се провери и в кои позиции звукът е винаги под ударение. Оттам се преминава към средата, в която подвижното Ъ се среща, и към правилото за многосричните думи с една следваща съгласна. Следваща група задачи е насочена към конкретния езиков материал: изключението сред едносричните думи, откриването на сгрешено изписана дума сред четири близки примера и разпознаването на подвижно Ъ там, където няма плавна съгласна и правилото не се прилага. Отделно място заемат думите с наставка, която задържа гласната и в множествено число, както и съществителните, при които тя отпада. Тези случаи се проверяват както чрез въпрос с два верни отговора, така и чрез твърдение за преценка и чрез попълване на свързан текст. Практическите задачи включват броене на грешките в кратък откъс, свързване на думи с липсващото съчетание на Ъ с плавна съгласна, преписване с поправка на сгрешените форми и съотнасяне на четири примера към четирите правила. Към всяка задача са приложени верните отговори с кратко обяснение и с проверката, водеща до тях. На преподавателите тестът предлага разнообразни формати за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по правописната норма. На учениците той дава възможност да затвърдят правилата чрез различни по вид задачи и е удобен за самостоятелна подготовка преди класно или изпит.

1. Кое твърдение НЕ се отнася до неутралната лексика? A) Част е от лексикалното богатство на българския език. Б) Използва се само в опреде-лени речеви ситуации. B) Не изразява оценка и отношение към предмета на общуване. Г) Включва думи от различни части на речта. 2. В кой ред откривате експресивна дума, образувана с помощта на наставка? A) тържище Б) училище B) мъжище Г) светилище 3. В кой ред има синоним на думата развален с експресивно-разговорна отсянка? A) повреден Б)

Петнадесет задачи върху онова място, където изговорът и правописът се разминават – и където се допускат най-упоритите грешки. Готов материал с приложени отговори, който се разпечатва, решава и проверява за минути. Тестът е фокусиран върху една тема, но я разглежда от всички страни. Първите задачи проверяват правописа при представки, при които се стига до уподобяване или до обеззвучаване, както и правописа в края на думата, където звучната съгласна се изговаря беззвучно. Отделна задача е върху представки, при които звуковата промяна не настъпва – и точно тя отсява внимателните. Следва група задачи от друг тип: търси се редът, в който изговорът и правописът не съвпадат. Този формат е обърнат спрямо обичайния и изисква думата да бъде произнесена наум, преди да се отговори. Така се проверява реален усет към езика, а не запаметено правило – рядко срещан подход в учебните тестове. Отделно място заемат непостоянното ъ и променливото я – двете най-често бъркани явления. При тях задачите са формулирани и в положителна, и в отрицателна форма – веднъж се търси думата с грешка, друг път единствената без грешка, а трети път думата, в която дадено явление липсва. Това редуване не позволява отговорите да се дават по инерция. Самостоятелна линия е посветена на изпадането на съгласна при струпване на съгласни – случаят, в който се изговаря едно, а се пише друго, и в който грешките са особено чести дори при добри ученици. Тестът излиза и извън чисто звуковите промени. Две задачи проверяват уместната употреба на остарели думи в изречение, една – правописа на чужда дума, а друга изисква да се открие думата с различно речниково значение сред четири близки. Тези въпроси разширяват обхвата и правят проверката по-пълна, без да я утежняват. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а грешните варианти показват типичните начини, по които се греши – затова и погрешният избор учи нещо. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза, а точкуването безспорно. За учителя това е готова кратка проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Точно тези грешки се отчитат при всяка писмена работа, а тестът ги събира на едно място и показва кои правила все още се смесват. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.