ТЕСТ. Изречение. Дума. Начален преговор. Български език – 6 клас. (Вариант 1)

Значението на думата се определя от контекста – това звучи като общо място, докато не се стигне до конкретен текст, в който една и съща дума може да означава три различни неща. Тестът стъпва точно на такъв текст и оттам разгръща цялата тема. Задачите са 20, разпределени в три части. В началото е поместен кратък свързан текст, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие изразът с преносно значение, да се определи в какво значение е употребена конкретна многозначна дума, да се посочат граматичните признаци на дадена форма, да се разпознае думата с най-много значения в езика и да се избере верният морфемен разбор. Всички отговори се извеждат от самия текст, а не от заучени определения. Втората част включва 13 задачи с избираем отговор. Едната група е върху лексикалните отношения – синоними, антоними, омонимия, многозначност, пряко и преносно значение, както и разпознаване на ред от сродни думи. Другата е върху строежа и правописа: представка, наставка, окончание за множествено число, откриване на корен в производна дума, функцията на окончанието като носител на граматично значение, проверката на съмнителна гласна чрез сродна форма и правилното изписване при струпване на съгласни. Вариантите са подбрани така, че да улавят типичните грешки – смесване на сродни думи с думи, които само си приличат по звучене. Последните 2 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е морфемен анализ на абстрактно съществително, с обяснение какво добавя представката към значението. Втората изисква две собствени изречения – с пряко и с преносно значение на избрана дума, с подчертаване и кратко обяснение. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант е работата с контекста. Няколко задачи изискват едно и също понятие да бъде разпознато в различна употреба – веднъж като буквално значение, друг път като преносно, трети път като част от лексикално отношение. Така ученикът вижда, че значението не е фиксирано в речника, а се уточнява всеки път от изречението, в което думата стои. Обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно кое понятие е било объркано. За ученика, който работи самостоятелно, те са и кратък преговор: всяко от тях формулира различието между двете близки явления с едно изречение и с ясен пример.

Между неутралното назоваване и образния израз стои цяла скала от възможности, която говорещият използва според целта си. Двадесетте задачи упражняват разпознаването на тези възможности. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на умалителната форма, разпознаване на преносната употреба, обяснение на ролята на един образен израз, определяне на стила и преценка коя замяна би отслабила образността най-силно. Следващата група задачи изяснява разликата между речниковото и граматичното значение, същността на многозначната дума и определението за метафора. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални и експресивни названия за различни понятия – както и навлезлите чрез технологиите нови думи. Отделни задачи са посветени на назоваването по съседство: назоваване на предмета чрез материала и на творбата чрез името на автора. Заключителните въпроси от тази част изискват откриване на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка, и разпознаване на двойката, в която неутралната дума е заменена с експресивна. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума с обяснение на промененото отношение, създаване на собствени примери за метафора и за назоваване по съседство и изброяване на три стъпки за установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Поетичният текст показва най-ясно на какво е способна думата – да сравнява, да оценява, да внушава. Двадесетте задачи тръгват именно от такъв откъс. Първите пет въпроса са към поместени стихове и изискват откриване на преноса по сходство, разпознаване на умалителната форма, обяснение на въздействието на един образ, определяне на вида лексика и на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия – речниково и граматично значение, същност на многозначната дума и определение за метафора. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи: неутрални и експресивни названия за различни понятия, както и новите думи, навлезли чрез технологиите. Отделни задачи са посветени на видовете назоваване по съседство – творбата чрез името на автора и хората чрез мястото, на което се намират. Заключителните въпроси от тази част изискват откриване на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка, и разпознаване на двойката, в която неутралната дума е заменена с експресивна. Трите задачи със свободен отговор насочват към собствено писане: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение на промененото отношение, създаване на примери за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Една и съща мисъл може да бъде изразена неутрално или образно, с топлота или с укор – изборът на дума решава как ще прозвучи текстът. Двадесетте задачи проследяват този избор. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на думата с умалителен оттенък, разпознаване на преноса по сходство и на назоваването на място вместо хората, преценка коя замяна отслабва образността най-силно и определяне на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия: какво е речниково и какво граматично значение, каква е същността на многозначната дума и на метафората. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални, експресивни названия за едър човек и за хубава жена, както и навлезли чрез технологиите нови думи. Отделни задачи изискват откриване на примера без пренос, разпознаване на назоваването на автор вместо творба и на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение как се променя отношението, създаване на собствен пример за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за самостоятелно установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Дванадесет задачи, а последните пет изискват ученикът сам да напише отговора си. Точно това превръща материала от проверка на разпознаване в проверка на владеене. Темата е една от най-объркваните в началния курс по лексикология – видовете думи според значението им. Тук тя е упражнена от всички страни, при това на две страници. Първата половина е със затворени задачи и започва с три поредни, които изискват да се посочи думата, различна по значение от останалите. Формат, при който трябва да се прецени всяка от четирите наведнъж, а не само една. Следват две задачи за противоположни значения. Тук неверните възможности са особено умело подбрани: сред тях стоят двойки, които изглеждат противоположни, но всъщност означават близки неща. Отделно място заема задача с преносен израз – търси се думата, с която той не може да бъде заменен. Три от възможностите вършат работа, а четвъртата не – и точно тази трябва да се открие. Следва въпрос върху две изречения с еднакво изписана дума, употребена в различно значение, при който трябва да се назове точното понятие за такъв случай. Втората половина е изцяло с отворени задачи и е свързана в една обща линия. Началото ѝ е находчиво: дадени са две недовършени изречения, характеризиращи човек с променливо настроение, и ученикът трябва да ги допише. После идват два въпроса върху собствения му отговор – какви са добавените думи по значение и към кои части на речта принадлежат. Именно тази верига е най-ценна. Ученикът първо създава примера, а после го анализира, вместо да работи с готов чужд материал. Следва задача за подчертаване на думите с преносно значение в едно изречение – трудна, защото всички те са глаголи и прилагателни от обичайната реч, само че употребени за неодушевени явления. Финалната задача изисква да се запишат синоними на дадено прилагателно име – проверка, при която не се посочва, а се търси от собствения речник. Отговорите са пълни за всичките дванадесет задачи, включително изписаните думи с преносно значение и допълнените изречения от отворената част. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като кратко упражнение в час или като домашна работа. За ученика ползата е ясна: всички основни понятия са упражнени в един лист, а половината задачи го карат да пише, а не да избира между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Една дума носи едновременно значение, граматична форма и строеж – и обобщителната проверка по темата трябва да обхване и трите. Този тест го прави в един лист, като тръгва от кратък текст и стига до самостоятелно съставяне на изречения. Задачите са 20, подредени в три части. Началото е кратък свързан текст, към който са зададени 5 въпроса. Проверява се разпознаването на дума, която в друга употреба става омоним, разграничаването на прякото от преносното значение, определянето на конкретното лексикално значение според контекста, посочването на граматичните признаци на дадена форма и верният морфемен разбор на производна дума. Работата е върху реален текст – значенията се извеждат от него, а не от речников списък. Втората част включва 13 задачи с избираем отговор. Първата група е върху лексикалната страна на думата: определяне на значение по контекст, синонимни и антонимни двойки, омонимия и многозначност. Втората е върху строежа: разпознаване на представка и наставка, окончание за множествено число, откриване на корен, проверка на съмнителна гласна в корена чрез сродна форма, правилно изписване при струпване на съгласни и случаите на непостоянна и подвижна гласна. Формулировките на неверните варианти отразяват типичните смесвания – между синоними и антоними, между омонимия и многозначност, между наставка и окончание. Последните 2 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е пълен морфемен анализ на глаголна форма с кратко обяснение за значението на представката. Втората е практическа: съставяне на две изречения – с дума в пряко и в преносно значение, с подчертаване и обяснение на всяка. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с подробни примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното предимство на теста. Темата за думата се разпределя обикновено в няколко урока – значение, лексикални отношения, строеж, правопис – и рядко се проверява наведнъж. Тук всички тези страни са събрани заедно, така че резултатът показва не отделно умение, а цялостна представа за думата като езикова единица. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно кои понятия се смесват. За ученика, който се готви сам, те служат като кратък справочник, а последната задача дава възможност наученото да бъде приложено веднага – в собствени изречения, а не в готови примери.