Тест по литература: „Косачи“ от Елин Пелин - 11 задачи с отговори. Разказ, пейзаж, герои, приказката и изкуството

Тестът обхваща трите творби, изучавани в раздела „Човекът и изкуството", и проверява познаването на текстовете заедно с разбирането на художествените средства, чрез които е предадено въздействието на изкуството върху човека. Задачите са подредени по творби, така че всяка група да проследява едно произведение в неговата цялост – от външните му белези до вътрешния му смисъл. Първата група е свързана с „Косачи". Проверява се жанрът на творбата, разпознаването на героите сред четири близки имена, началото, с което тя започва, и положението на разказвача, който наблюдава отстрани, без да се намесва с оценки и обобщения. Тези въпроси изискват не преразказ на случката, а внимание към начина, по който тя е поднесена. Втората група обхваща „Художник". Задачите изискват преценка към какво насочва заглавието и към какво не, разпознаване на цитат от творбата сред няколко близки по звучене стиха, определяне на настроението, което поражда финалът, и откриване на израз с дума, употребена в преносно значение – упражнение, което свързва литературния анализ с наблюдението над езика. Третата група е посветена на „Представлението". Проверява се разпознаването на героите, съотнасянето на реплика с този, който я изрича, поводът, заради който единият от зрителите бива изгонен от залата, и умението да се открие твърдение, което не отговаря на текста. Тук вниманието е насочено както към действието, така и към поведението на публиката, чрез което се разкрива отношението на общността към изкуството. Заключителната задача е с отворен отговор и предвижда място за писане. Тя изисква свързан текст за ролята на пейзажа в „Косачи" – упражнение, което проверява умението описанието да се обвърже с настроението на героите и със смисъла на разказаното. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, а последната задача е предвидена за свободно изложение. На преподавателите тестът служи за проверка след изучаването на раздела, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а последната задача позволява да се провери и умението за писане. На учениците той дава възможност за самопроверка, за откриване на пропуските в прочита и за преговор преди класно или изпитване.

Двадесет задачи с избираем отговор върху разказа „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката обхваща творбата изцяло – от общата представа за автора до поуката накрая. Подредбата върви по хода на разказа, така че ученик, който решава последователно, минава през цялото повествование. Началните въпроси установяват най-широката рамка: с какво е известен авторът и към какъв вид принадлежи творбата. Тези две задачи служат за загряване, но същевременно поставят разказа в неговия контекст. Следват въпроси за темата и за встъпителната картина. Задачата за обстановката е ценна, тъй като при този разказ нощната тишина не е фон, а условие: без нея разговорите край огъня не биха се състояли. Обособена е обемна линия за мъжа, който забавлява останалите с измислици. Отделни въпроси разглеждат откъде идва прозвището му, каква е ролята на историята, която разказва, и какво постигат неговите песни. Тази група показва, че въображението тук има съвсем определена служба – да облекчи тежкото. Втората половина е посветена на младия косач. Проследени са причината да е далеч от дома, отношението на другарите към него, състоянието му след една песен, вътрешната му борба и внезапното му решение накрая. Тази втора линия е сред най-стойностните в материала. Тя показва как една подмятана шега прераства в съмнение, съмнението – в мъчение, а мъчението – в постъпка. Всяка стъпка е поставена в отделен въпрос, така че веригата се вижда ясно. Отделни задачи се отнасят до звуците в нощта и до значението на мрака и мълчанието. Двата въпроса се допълват: първият описва обстановката, вторият обяснява какво тя прави с мислите на човека. Заключителните въпроси излизат извън действието – към образа на селянина у този автор, към строежа на разказа, към отношението на героите към трудностите, към поуката и към мястото на творбата в българската литература. Въпросът за отношението към трудностите заслужава внимание. Той изисква да се разбере, че смехът и разказването тук не са безгрижие, а начин да се понесе тежкото. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но ясно различими. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – търсене на съкровища, свади със съседи, обръщане към властите, – така че отхвърлянето им не изисква тълкуване. Заради това материалът е достъпен и за клас със средна подготовка, а няколко от въпросите все пак изискват разбиране и отделят внимателния читател. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Тестът може да се използва и на части: първата половина – за проверка на прочетеното, втората – като повод за разговор върху съмнението и доверието. Учителят получава проверка с широк обхват върху кратък разказ. Ученикът – възможност да проследи как от една вечер край огъня се стига до внезапно тръгване в тъмното.

Петима уморени мъже, един огън и една песен, която улучва точно този, който твърди, че не вярва на измислици. Настоящият тест по литература следва тази нощ стъпка по стъпка и проверява дали ученикът е разчел смисъла ѝ. Изпитният вариант съдържа 15 задачи. Първите тринадесет са с избираем отговор и започват с най-конкретното: кога и къде се развива действието, каква е ролята на пейзажа в началото и кои са героите, които движат сцените. Следват задачи върху характеристиката на разказвача в дружината, върху първоначалната реакция на главния герой към чутото и върху доводите, с които се защитава ценността на приказката и песента. Втората група въпроси проследява натрупването на вътрешно напрежение: какво предизвиква у героя народната песен, каква е ролята на епизодичния персонаж, чиито реплики засилват съмнението, и какво настроение владее нощната сцена. Отделно е формулиран въпросът за основното вътрешно противоречие на героя – между материалната нужда и опасността да загуби най-важното. Заключителните затворени задачи се отнасят до развръзката, до смисъла, който творбата влага в изкуството, и до водещия мотив, около който е изградена – силата на въображението и произтичащият от нея избор. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква характеристика на главния герой въз основа на реакциите му към чутото край огъня. Втората насочва към формулиране на посланието на разказа за мястото на изкуството в живота на обикновения човек. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения, които се позовават на конкретни изрази от текста, както и примерни решения на двете отворени задачи. За учителя това е удобен инструмент за проверка на прочетеното, за текуща оценка или за урок върху темата за силата на словото. За ученика тестът е подходящ за самопроверка и подготвя пряко за отговор на литературен въпрос. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката е насочена към художествената страна на творбата. Условията рядко питат какво се случва; те питат какво постига авторът с написаното – защо избира точно такива герои, как създава настроението, какъв похват използва. Началото се отнася до заглавието и до първата картина край огъня. Втората задача изглежда проста, но насочва към нещо съществено: огънят събира хората и прави разговора възможен. Следва въпрос защо творбата е населена с обикновени работни хора. Той извежда извън разказа – към разбирането за литература, което авторът следва. Обособена е линия за разказвача край огъня. Разгледани са начинът, по който той разказва, и противопоставянето между измислените истории и онова, което героите наричат истина. Втората задача е сред най-стойностните: тя показва, че приказката тук не е бягство от нищо, а лекарство срещу нещо съвсем определено. Средната част проследява младия косач – мястото на чувството у него, промяната в състоянието му, докато другите заспиват, действието на чуждите думи, външните признаци на вътрешното терзание. Задачата за тези признаци е удачна: тя изисква да се забележи, че героят мълчи, а тревогата му личи само по поведението. Отделно място заема въпросът за магарето и звънчето на шията му. Такава подробност почти никога не се проверява, а тук е поставена самостоятелно и изисква да се разбере, че дребните битови неща изграждат достоверността на нощната картина. Друга задача се отнася до внезапното прекъсване на разказването, когато се обади нощна птица. Тя показва как тишината между думите работи не по-малко от самите думи. Обособена е и линия за строежа: как е устроен разказът и чрез какви средства са предадени вътрешните преживявания. Втората от тези задачи е важна, защото верният отговор насочва към природните картини като огледало на състоянието. Отделен въпрос разглежда отношението на автора към неговите герои. Той рядко се задава, а е съществен: показва, че тук няма присмех, а съчувствие. Заключителните задачи се отнасят до положението, което принуждава героя да е далеч от дома, до поведението на останалите сутринта, до смисъла на неговото тръгване и до общата поука. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но различими по смисъл. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – обреди за дъжд, говорещи животни, заминаване за учение, – така че отхвърлянето им е лесно. Заради това материалът е достъпен за клас със средна подготовка, макар че въпросите за похватите предполагат вече проведен разбор в час. Липсата на отворена част прави проверката бърза за оценяване и позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка, насочена към начина на изграждане на разказа. Ученикът – възможност да види как настроението се създава от подробности.

Освен история за петима косачи край Марица, това е и внимателно построен текст – с избран разказвач, премерен ритъм и детайли, които говорят, без да обясняват. Настоящият тест по литература насочва вниманието именно към майсторството на изграждането. Изпитният вариант съдържа 15 задачи. Първите тринадесет са с избираем отговор. Началните въпроси изискват определяне на жанровия облик на творбата и на типа разказвач, както и разпознаване на онова, което единият от героите противопоставя на тежкото всекидневие – въпроси, които поставят основата за целия следващ анализ. Втората група задачи проследява натрупването на напрежение: как действат закачките на другарите, какъв е типът на основния конфликт, каква е функцията на нощните звуци и какво предвещава един от най-запомнящите се детайли в пейзажа. Отделни въпроси са посветени на ритъма на повествованието, на въздействието на речта на разказвача в дружината и на ролята на реката в композицията. Заключителните затворени задачи извеждат обобщенията: коя е водещата тема на творбата, какъв е ефектът от финалните редове и защо предметните детайли от бита на героите имат смислова, а не декоративна функция. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква обяснение как разговорът край огъня се превръща в двигател на решението на героя и как чуждите думи преустройват вътрешния му свят. Втората е съпоставителна и по-абстрактна: изисква сравнение между двете начала, които героят-разказвач противопоставя, с преценка за тяхната роля в сюжета и за смисъла на изкуството. Приложен е ключ с верните отговори и тълкувателни бележки, които поясняват основанието за всеки избор, както и разгърнати примерни решения на двете отворени задачи. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка или за урок върху повествователната техника на Елин Пелин. За ученика тестът развива умение да свързва устройството на текста с неговия смисъл – основа на всеки литературен анализ. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Три много различни творби, събрани в един дял, и един въпрос, който стои зад всички: за какво изобщо му е на човека изкуството. Двайсет и трите задачи проверяват дали шестокласникът е стигнал до този въпрос, или е спрял до преразказа. Проверката е разделена на две части. Двайсет задачи с избираем отговор и по четири възможности, след тях три писмени, по една за всяка от творбите, с оставени редове под самото условие. Избираемата част е подредена по творби и върви в реда на изучаването им. При всяка творба задачите започват от конкретното, от случки, герои и образи, и постепенно стигат до смисъла и посланието. Последните няколко задачи вече не се занимават с отделна творба, а ги поставят една до друга и търсят и общото, и разликите между тях. Точно тези задачи отличават обобщението от поредната проверка върху отделен текст. Подборът на неверните възможности е направен с мисъл за този клас. При всяка задача поне една от тях повтаря обичайно погрешно твърдение, а останалите са достатъчно правдоподобни, за да не личи верният отговор от пръв поглед. Трите писмени задачи са кратки, но не леки. Всяка иска по две или три изречения върху един образ или върху едно внушение, тоест проверява дали ученикът може да каже най-важното, без да се разлива в преразказ. Това умение се оказва от най-полезните и в следващите класове. Всички отговори са придружени с кратко обяснение на достъпен език, а трите писмени задачи имат примерни отговори, написани точно в търсения обем. По тях се вижда какво значи пълен отговор от три изречения. Двайсет и трите задачи се побират в един учебен час: избираемата част отнема около двайсет минути, а останалото време стига за писане и за проверка в клас. Оформлението е еднакво при всички задачи: номер, въпрос и четири възможности една под друга, а под писмените задачи има по пет дотирани реда, така че отговорът се пише направо под условието. Тестът може да се ползва и на части: по осем задачи за всяка творба поотделно, обобщителните задачи за преговор в края, писмените задачи за домашна работа. Дялът обикновено се изучава в края на годината, когато часовете не достигат. Тази проверка събира трите творби на едно място и показва за двайсет минути кое е останало и кое трябва да се припомни. Нито една задача не изисква заучени определения. Проверява се прочитът и разбирането, затова ученик, който е чел трите творби, се справя и без преговор наизуст. Разпределението на верните отговори е равномерно между четирите букви, така че познаването по усет не работи. Полза за учителя: готова проверка в края на дяла, подходяща за контролна работа, за домашна работа и за устно изпитване; обобщителните задачи стават и за разговор в клас, а примерните отговори вършат работа при оценяването. Полза за ученика: проверка дали помни трите творби поотделно и дали вижда какво ги свързва, с обяснение при всеки отговор и с три примера за кратък и точен писмен отговор по литература. Решете първо двайсетте задачи, после напишете трите отговора и чак тогава сравнете с примерните. Най-много научава онзи, който сравнява своите изречения с готовите, вместо да ги препише.