ТЕСТ. „Легенда за  рома“. Литература – 5 клас (Вариант 1)

1. Семейството на цар Баба живее: A) в град Александрия Б) на брега на Средиземно море B) вдън гори тилилейски Г) в кристален замък на върха на най-високата планина 2. Посочете две доказателства, че „Легендата за рома" има особености на фолклорна легенда. Първо доказателство: Второ доказателство: 3. Кога се случват събитията в легендата? A) преди хиляди години Б) преди сто години B) в близкото минало Г) преди създаването на света 4. Защо Ром завижда на сестрите си? A) защото пътуват по света и се

Проверка върху „Легенда за рома“, съставена от седемнадесет задачи – петнадесет с избираем отговор и две за кратко писмено разсъждение. Отликата на този вариант личи в средата на теста. Там са поставени две задачи с отрицателна формулировка, които изискват да се посочи кое твърдение не принадлежи на бащата и кое не е сред думите на майката. Пред ученика стоят четири близки по звучене изказвания и той трябва да прецени кое от тях не е било изречено. Този формат е и най-стойственото в материала. Той не позволява отгатване и проверява дали двете напътствия са запомнени поотделно, а не като общо впечатление – а именно тяхното различие носи смисъла на цялата творба. Затворената част започва с външната рамка: какво прави общността вечер край реката, какво искат хората от младата героиня, как гледат те на по-възрастния мъж и какво го моли тя да разкаже. Оттам проверката влиза в самата легенда и следва хода ѝ – какво е било предопределено за героя, какво прави той след напускането на дома, как откликва всеки от родителите му. Отделна задача се отнася до предмета, който той намира по пътя си, а друга – до начина, по който разказвачът е узнал историята. Втората е ценна, защото показва, че тази история не е прочетена, а предадена от уста на уста. Заключителният въпрос обобщава посланието и изисква да се прецени кое надделява в творбата – тежестта на наложената участ или начинът, по който хората я понасят. Двата отворени въпроса са кратки и с изрично посочен обем от едно-две изречения. Първият пита какво носи радост на хората въпреки тежката им участ. Вторият изисква да се разтълкува кратък израз от края на разказа. Двата въпроса се допълват и заедно обхващат основното противоречие в творбата: че едни и същи хора могат да бъдат едновременно весели и наскърбени. Примерните решения са съвсем кратки – по едно изречение всяко. Този формат приучва към точност и е подходящ за по-млади ученици, които тепърва се учат да формулират писмено. При задачите с избор пояснението също е кратко и се събира на един ред, така че проверката отнема минути. Формулировките са ясни, а възможностите са ясно различими – с изключение на двете задачи с отрицателна формулировка, където разликите са фини. Затова тестът е достъпен, но не е лек. Полезно е и разположението на трудните въпроси. Те са поставени в средата, след като ученикът вече е навлязъл в текста, а не в началото, където биха обезсърчили. Броят на задачите позволява проверката да се проведе в част от учебния час и да остане време за обсъждане. Материалът може да се използва и на части: началните въпроси – за проверка на прочетеното, а двете отрицателни задачи – като отделно упражнение върху разликата между двата гласа в легендата. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и по няколко реда за писане под последните два въпроса. Учителят получава кратка проверка с ясен акцент, лесна за проверяване. Ученикът – възможност да установи дали помни творбата в подробности, а не само в общи черти.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са пет различни – и точно това не позволява решаването да върви по инерция, както става при еднообразните тестове. Проверката се сменя непрекъснато: след избор между четири възможности идва твърдение за преценка, после задача с два верни отговора, а накрая попълване на празни места в готово изречение. Тестът е върху „Легенда за рома“ от Михаил Георгиев и е събран на три страници. Началото е върху устройството на света в творбата – какво е отредено на трите сестри и как е представено пространството, при това с четири различни възможности за неговото разполагане. Втората задача е ключова: тя пита за основната идея, а сред възможностите стоят три взаимно изключващи се твърдения за отношението към съдбата. Средището са задачите за постъпката на главния герой. Едната търси с какво точно той нарушава установеното, а няколко твърдения за преценка проверяват дали е разбрано какво му е било отредено и защо. Особено полезни са двете задачи с по два верни отговора. При тях се търсят неверните твърдения, тоест ученикът трябва да прецени и четирите – два са верни за творбата, два не са. Формат, при който налучкването не помага. Тук са и въпросите за двамата владетели, за отношението между проклятията и благопожеланията, както и за народното вярване, свързано с родителските думи. Отделна задача проверява дали е разбрана връзката между случващото се горе и последиците долу. Последните четири задачи изискват писане. Първата дава четири обредни названия и пита кое от тях означава произнасяне на думи с магическа сила. Втората попълва две имена и едно понятие в готово изречение. Третата е кратка и проверява внимателния прочит – търси се единственият конкретен град, назован в творбата. Финалната задача е с три празни места и обобщава цялата идея: какво е съдбата на героите, срещу кого се обявява главният герой и как се нарича неговата постъпка. Отговорите са пълни за всичките петнадесет задачи, включително попълнените думи и двойните отговори. Преподавателят получава готова проверка за края на урока – без никаква подготовка, с оценяване по списък за минута. Задачите с попълване вършат работа и поединично, като бърз устен контрол в началото на час или като преговор. Ученикът обхожда творбата от устройството на света до отделната обредна дума и до конкретното географско название. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, преди самото изпитване.

Вариант за проверка върху „Легенда за рома“ – седемнадесет задачи, от които петнадесет с четири възможности за избор и две с кратък писмен отговор. Отликата тук е в подредбата. Докато при други проверки въпросите се движат между двата пласта на творбата, този вариант ги разделя ясно: първите пет се отнасят изцяло до външната рамка, следващите – до самата легенда, а последните се връщат обратно към разказвача. Такова разделяне е удобно при работа в час. Учителят вижда веднага дали затруднението е в спомена за обстановката, или в проследяването на самата история. Началните въпроси рисуват картината на общността – какво прави тя при спиране, каква е обстановката около огъня, как се гледа на човека, който ще разказва, и какво търси младата героиня при него. Тази група е ценна, защото насочва вниманието към нещо, което обикновено се приема за въведение и се подминава. Средната част следва легендата: къде е живял героят, какво е било най-силното му желание, как откликват баща му и майка му, каква участ се пада на потомците му. Отделна задача се отнася до начина, по който хората изкарват прехраната си според думите на майката – въпрос, който свързва благословията с всекидневието. Следват две задачи за предмета, намерен по пътя, и за онова, което той събужда у героя. Заключителните въпроси се връщат към разказвача и обобщават основната идея. Последният от тях изисква да се прецени кое надделява в творбата – наложената участ или начинът, по който хората я понасят. Двата отворени въпроса се отличават от онези в останалите проверки върху творбата. Първият е посветен на огъня и на онова, което той означава за общността – образ от външната рамка, а не от легендата, и тъкмо затова рядко проверяван. Вторият тълкува кратък израз от финала. Той се среща и в други проверки върху творбата, но тук е поставен след въпроса за огъня и двата заедно образуват двойка: топлината на събирането и горчивината на скитането. За писане е оставено повече място, отколкото изисква посоченият обем от едно-две изречения. Това позволява на учителя да реши дали да иска кратък отговор, или да поощри по-разгърнато разсъждение. Примерните решения са кратки, по едно изречение, и посочват същината без разтягане. При задачите с избор пояснението се събира на един ред и обяснява основанието, а не преразказва случката. Формулировките са ясни, а възможностите – отчетливо различими. Материалът е подходящ за прогимназиален етап и е решим след едно внимателно прочитане на творбата. Полезно е и това, че въпросите за обстановката са изнесени напред. Ученикът вижда, че вечерта край огъня не е украса, а условието, при което историята изобщо се разказва. Броят на задачите позволява проверката да се проведе в част от учебния час и да остане време за обсъждане на двата отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане накрая. Учителят получава кратка проверка с ясно разделени части. Ученикът – възможност да си припомни творбата и да разсъждава върху два свързани образа.

Седемнадесет задачи върху „Легенда за рома“ – петнадесет с четири възможности за избор и две с кратък писмен отговор. Особеното при тази творба е, че тя съдържа разказ в разказа: една история се разгръща вътре в друга. Настоящата проверка следва точно това устройство и това е основното ѝ достойнство. Първите въпроси се отнасят до външната рамка – къде е разположен катунът, какъв е човекът, който ще разказва, и какво кара младата героиня да го потърси. Тези три задачи установяват положението, преди да започне същинската история. Оттам проверката влиза в самата легенда. Въпросите вървят по нейния ход: каква е забраната, наложена на героя, къде стига той след напускането на дома, какво следва след избора му, какви са думите на бащата и на майката. Разделянето на двете напътствия в отделни въпроси е удачно решение. То показва, че върху героя тежат едновременно проклятие и благослов – и че тъкмо в това е основното напрежение на творбата. Следват задачи за предмета, който героят намира по пътя си, и за неговото значение. Тази двойка е ценна: първо се проверява познаването, после тълкуването. Заключителните въпроси се връщат към външната рамка. Разгледани са как приключва разказът на по-възрастния герой, как се чувстват хората от неговия народ и какво движи любопитството на слушателката. Отделен въпрос обобщава посланието на творбата и изисква да се посочи кое надделява накрая – наложената участ или свободният избор. Двата отворени въпроса са кратки, но добре подбрани. Първият разглежда мястото на музиката в живота на общността според легендата. Вторият изисква да се разтълкува кратък израз от финала – два често повтаряни думи, зад които стои цялото усещане на творбата. Именно вторият въпрос е най-стойностният в материала. Той стъпва на едно недоизказано изречение и изисква да се обясни защо радостта в тази история никога не е пълна. Такова наблюдение изисква разбиране, а не памет. Примерните решения са съвсем кратки – по едно-две изречения, съобразени с оставените редове. При задачите с избор пояснението е кратко и се събира на един ред, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Формулировките са ясни, а вариантите се различават отчетливо. Затова материалът е подходящ за прогимназиален етап и за клас със средна подготовка. Полезно е и това, че въпросите обхващат и двата пласта на творбата. Ученик, който се справи с всички, е разбрал не само какво се разказва, а и защо изобщо се разказва – кой пита, кой отговаря и защо тази история се предава от човек на човек. Броят на задачите позволява проверката да се проведе в част от учебния час. Материалът може да се използва и на части: началните въпроси – за проверка на прочетеното, а последните два – като повод за разговор върху съдбата на един народ. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и по няколко реда за писане под последните два въпроса. Учителят получава кратка проверка, съобразена със строежа на творбата. Ученикът – възможност да си припомни легендата и да упражни краткия писмен отговор.

Малко материали съчетават литературен анализ, културна справка и дискусия в един текст – този го прави. Освен обичайните въпроси за жанр, епизоди и образи, в него има и част, която обяснява откъде идват няколко названия на един народ и кое от тях е правилното, както и дискусионен блок с аргументи за две противоположни позиции. Всичко е поднесено като въпроси с развити отговори. Началото изяснява какъв е текстът: към какъв вид принадлежи, как е стигнал до нас и какъв свят описва в първите си редове. Този увод дава на ученика точните думи, с които после да говори за творбата. Следва най-практичната част – разделянето на епизоди. Творбата е разчленена на пет части и за всяка е предложено заглавие. Така от отговора се получава готов план, приложим при преразказ и при работа в клас. Оттам започва анализът на образите. Първата съпоставка е между главния герой и сестрите му – какво ги различава и как тази разлика подготвя по-нататъшното действие. Следва въпросът защо над героя тегне забрана и как самото развитие на историята се отнася към нея. Особено силна е частта за пространствата. Проследено е през какви светове минава пътят на героя и в каква посока се движи той – наблюдение, което превръща поредицата от места в смислово движение. Отделен въпрос съпоставя отношението на двамата родители към избора на сина им. Отговорът показва как двете фигури олицетворяват противоположни начала. Централно място заема разборът на изречените ориси. Те са разгледани по двойки, като е обяснено как всяка тежка дума се уравновесява от добра и какво обясняват заклинанията за живота на един народ. Тази част е сърцевината на материала. Следва въпросът за силата на любовта, изразена в песента на героя, и за това как в нея се сливат две различни привързаности. Подредбата води от общото към частното и обратно: първо какъв е текстът, после как е построен, след това кои са героите и какво изричат, и накрая какво остава като смисъл. Културно-историческият блок е рядко срещан в учебен анализ. В него е обяснен произходът на три названия и е аргументирано защо едното от тях е правилното. Тази част е ценна не само за литературата, а и за възпитанието в уважение. Дискусионната част представя две противоположни твърдения за отношението към съдбата, дава аргументи за всяко от тях и посочва как двете могат да се помирят. Материалът завършва с поуките и с кратко обобщение по точки – сюжет, герои, съдба и основна идея, което е удобно за бърз преговор. Езикът е достъпен за ученици, а терминологията е точна – жанр, епизод, образ, орис, противопоставяне, – така че материалът приучава и към правилното назоваване. На учителя изложението дава готова основа за няколко часа, включително дискусия и работа по план. На ученика служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос по творба, която изисква и знания извън текста.