ТЕСТ. Начален преговор. Литература – 5 клас.

Материалът е разработен като цялостна срочна проверка, която обединява езиковите и литературните знания от учебната година. Съдържа 40 задачи – с избираем и с отворен отговор – и е придружен от ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията, като задачите са изградени върху конкретни изречения: избор на подходяща форма според рода на съществителното, разпознаване на кратка форма на лично местоимение, откриване на действие, насочено към самия подлог, преценка кога е уместно неофициалното обръщение и разграничаване на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, включително употребата на възвратното притежателно местоимение. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на правилната форма за първо лице множествено число, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време и разпознаване на минало несвършено деятелно причастие. Отделни задачи свързват глаголното време с типа текст, като разглеждат кои времена са характерни за разсъждение и кои се използват при описание на обстановката. Включени са и задачи върху предлозите, употребата на „в“ и „във“ и видовете наречия. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: откриване и определяне на всички местоимения в изречение, съставяне на изречения с двете минали времена с обяснение на разликата и определяне на частите на речта в дадено изречение. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета, разбирането на образите и посланията, разпознаването на художествен похват и умението за съпоставка между творби. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Последната година започва с равносметка на всичко преди нея. Този тест я прави за един учебен час – двадесет и две задачи, които преминават през целия натрупан литературен опит и проверяват дали творбите се помнят като живи текстове, а не като заглавия в списък. Обхватът е широк и съзнателно разнороден. Проверяват се творби на Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин и П. К. Яворов, както и „Балкански синдром“, „Бай Ганьо“, „Приказка за стълбата“, „Крадецът на праскови“, „Ноев ковчег“ и „Железният светилник“ – от възрожденската лирика до съвременната проза и драматургия. Задачите редуват няколко различни посоки. Една част проверява жанровото определяне – кое произведение към кой жанр принадлежи и къде връзката между двете е сгрешена. Друга работи с цитати: откъси от стихотворения и отделни стихове трябва да бъдат разпознати и отнесени към творбата си, включително когато звученето им подвежда. Трета проследява героите – кой на кое произведение принадлежи, кой претърпява вътрешно развитие, кой е носител на основната идея, кой води повествованието. Отделен кръг задачи е насочен към смисъла: какво изразява един литературен образ отвъд буквалното си значение, какви ценностни сблъсъци стоят зад противопоставянето между село и град, кои твърдения противоречат на прочита на конкретна творба. Тук формулировките търсят невярното, което изисква сигурно познаване. Две от задачите изискват писане. Едната поставя обща тема – защо в три различни творби справедливостта остава непостигната – и изисква кратък отговор за всяка от тях поотделно. Другата иска разсъждение върху смисъла на конкретна реплика. Място за писане е предвидено, а исканият обем е указан в самото условие. Отговорите са дадени накрая, а за отворените задачи са приложени пълни примерни отговори, включително за всяка от трите подточки, така че проверката да е ясна и еднозначна, а ученикът да види какво се очаква от добре построен отговор. За учителя това е готов инструмент за входно ниво в началото на последната година, но и за обобщителен преговор преди зрелостния изпит. Обхваща голям брой творби в кратка форма, показва по типове задачи къде са пропуските и не изисква никаква подготовка. Отворените задачи вършат работа и самостоятелно, като упражнение по кратък аргументиран отговор. За ученика е бърза и честна проверка на изходната позиция преди подготовката за матура. Показва кои творби са изтънели в паметта, упражнява разпознаването по цитат – умение, което се пита често – и позволява самопроверка по приложените отговори.

Материалът е изграден като пълна срочна проверка, в която езиковите и литературните знания са обединени в един набор от 40 задачи. Освен задачите с избираем отговор са включени и задачи, изискващи писмен отговор, а към всяка задача в ключа е дадено обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията и е насочена към по-фините различия: разпознаване на кратка и на пълна форма на личното местоимение, случаите, в които е необходимо възвратното лично местоимение, разграничаването на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, както и правилният избор на обръщение според ситуацията на общуване. Отделни задачи поставят въпроса кога замяната на възвратното притежателно с обикновено притежателно местоимение променя смисъла и защо определена конструкция е граматически неправилна. Следват задачите върху глагола: определяне на спрежение, разпознаване на глаголно време, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време по гласната пред окончанието, както и целта на употребата на сегашно време при разказ за минали събития. Разгледано е образуването на минало свършено деятелно причастие и правилото за писане на частицата „не“ с причастие в служба на сказуемо. Включени са и задачи върху видовете наречия, връзката, която осъществява предлогът, и употребата на „с“ и „със“. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа с граматични понятия – определяне на лице, число и време на глаголи, съставяне на изречение по зададени условия и съпоставка между глагол и причастие с примери. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“, като включва и задачи за разпознаване на художествен похват и за съпоставка между творби, а последните три изискват писмен отговор. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Втората срочна класна работа обхваща широк учебен материал и изисква проверка, която да обедини езиковите и литературните знания. Настоящата разработка предлага точно такъв набор от 40 задачи – с избираем отговор и с отворен отговор, придружени от ключ с обяснение към всяка задача. Езиковата част започва с местоименията: лични местоимения по лице и число, службата им в изречението, възвратното лично местоимение, учтивата форма, притежателните местоимения и кратките им форми, както и правилната употреба на възвратното притежателно местоимение и случаите, в които то не е допустимо. Следват задачите върху глагола – определяне на спрежение, откриване на основната форма, разпознаване на минало свършено и минало несвършено време и на признака, по който те се различават. Отделни задачи свързват глаголните времена с типа текст, като проверяват кои времена са характерни за повествование и кои за описание. Разгледани са и причастията, включително употребата им като определение и като сказуемо, както и разпознаването на наречие в изречение. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа: съставяне на изречение с предлог, който свързва глагол и съществително име, съставяне на изречения с двата варианта на предлога „в“ и „във“ с обяснение на правилото, както и степенуване на наречие с примери. Литературната част обхваща изучавани творби – „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“. Задачите проверяват познаването на сюжета и героите, разбирането на посланията и умението да се съпоставят произведения по обща идея. Финалните три задачи изискват писмен отговор в няколко изречения по поставен проблем. Ключът съдържа верните отговори с кратка обосновка, както и примерни отговори на задачите от открит тип. Материалът е подходящ за класна работа, за подготовка и преговор преди нея и за самостоятелна работа.

Двадесет и пет задачи с обозначени точки при всяка – и обща сума, изведена накрая. Не просто тест, а класна работа, готова за оценяване без допълнителни пресмятания. Именно точкуването я отличава. То не е равномерно: повечето задачи носят по една точка, две носят по две, а една – цели осем. Така тежестта веднага показва кое се смята за най-важно. Материалът обхваща едновременно езика и литературата и е събран на пет страници. Накрая има готови полета за оценка, за подпис на преподавателя и на родителя. Началото е приведен исторически текст за основаването на държавата. Върху него са зададени три задачи – за кого е предназначен, каква е целта му и към какъв вид спада. Проверява се работа с текст, а не помнене на дати. Следват задачи за общуването. Тук са речевата ситуация в заведение, разграничаването на непрякото неофициално общуване, правилата в мрежите и накрая речевият етикет. При всяка сред възможностите стоят реплики, звучащи като чути в живота. Средището на езиковата част е задачата за осем точки. Тя изисква пълен граматичен разбор на четири думи – с вид, род, число и членуване за всяка. Единствената задача в цялата работа, при която не се избира, а се пише. Оттам следват въпросите за значението на думите: коя е употребена преносно, коя пряко, коя е многозначна и в какъв речник се проверява значението. Четири задачи, които заедно покриват цял раздел. Литературната половина започва с митологията. Тук са въпросът кое твърдение не се отнася до митовете, двете божества от старогръцкия разказ за началото и трите задачи върху библейското сътворение. Особено полезна е задачата за началото на народна приказка. Приведени са четири начални изречения от различни текстове и трябва да се разпознае онова, което принадлежи на приказката. Финалната част е за приказките. Проверяват се видовете, принадлежността на две конкретни творби и подробности от тях – включително цвят, който трябва да се помни точно. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, а при задачата с разбора са изписани изцяло и четирите отговора. Преподавателят получава готова класна работа с разпределени точки и с обща сума – без нужда да измисля скала и без подготовка. Двете половини вършат работа и поединично, като кратки проверки в различни часове. Ученикът упражнява наведнъж работа с текст, речево общуване, лексика, граматика и литература от три различни раздела. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди самата класна работа.

Тест по литература върху народната приказка „Главатарят, който искал да плени месечината“. Двадесет и трите задачи обхващат творбата от всички страни, които се разглеждат в училище – от жанровата ѝ определеност до посланието, което тя носи. Началните задачи установяват основното: кой е авторът на една народна приказка, към кой жанр принадлежи текстът и коя е неговата поука. Тези въпроси изглеждат прости, но при тях грешката е честа – понятието за колективно авторство не се усвоява лесно. Втора група задачи разглежда героите и техните роли. Проверява се какъв тип герой е главатарят, какво се случва с дарбите на девойката след нападението и кой всъщност възстановява реда в края. Последната задача е ключова за смисъла: тя показва, че спасението не идва от един герой, а от общността. Обособена е и линия за строежа на творбата. Задачите проследяват как започва конфликтът, кое благо е застрашено, каква е целта на поставената невъзможна задача и кои са трите страни, между които се разгръща сблъсъкът. Тук се проверява разбирането на цялата сюжетна логика, а не запомнянето на отделни моменти. Отделна и по-рядко срещана задача разглежда какво отличава тази приказка от много други вълшебни приказки – липсата на магически помощник и на вълшебен предмет. С нея е свързана и задачата за онова, което заменя магията в творбата. Значителна част от задачите са насочени към идеите: как са представени природните сили, какво показва стремежът към недостижимото, кое е основното предизвикателство пред читателя, какво е посланието за красотата и доброто, защо героят се проваля и защо заглавието е важно за смисъла. Отделна задача поставя народната приказка в нейния културен контекст. Финалните три задачи изискват писмен отговор с ясно указан обем – две изречения или дори едно. Те се отнасят до силата на общността, до грешката на главния герой и до връзката между заглавието и посланието. Малкият изискван обем ги прави подходящи и за по-малки ученици, без да губят смисъла си. Неверните варианти в целия тест заслужават отделна дума. Те не са произволни, а описват случки и положения, каквито наистина се срещат в народните приказки – вълшебни предмети, помощници, победа с оръжие, богатство като награда. Точно затова звучат правдоподобно и проверяват дали ученикът е чел именно тази творба, а не разчита на общата си представа за жанра. Отговорите са изнесени след задачите, като всеки е придружен с кратко пояснение от едно изречение. Към трите отворени задачи са дадени примерни формулировки, които показват колко сбито може да бъде изразена основната мисъл. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено достатъчно място за писане при отворените въпроси, така че материалът може да се раздаде в клас без предварителна подготовка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали приказката е разбрана в нейната поука, а не само проследена по сюжет – разлика, която личи най-ясно при последните три задачи с писмен отговор.