Тест по български език за официалното и неофициалното общуване и речевия етикет – работа с текст, обръщения, поздрави и задачи за самостоятелен отговор: 15 задачи с отговори

Едно и също дете за няколко секунди говори по два различни начина – с приятеля си и с учителката си. Умението да се премине от единия стил към другия е в основата на този тест. В началото е поместен кратък диалог в училищния двор, върху който са изградени първите три задачи. Те проверяват четенето с разбиране: какво показва речевото поведение на едното дете, какъв е характерът на разговора с учителката и по какъв признак личи спазването на речевия етикет. Следващата част е насочена към езиковите формули, които обслужват общуването. Задачите изискват да се разпознае учтивата форма на обръщение, да се посочи изразът, който не е официален поздрав, да се открие подходящата формула за благодарност, за извинение и за представяне. Отделен въпрос е посветен на етикета в интернет – област, която рядко присъства в тестовете, но е особено близка до всекидневието на учениците. Част от задачите проверяват основните понятия по темата: какво означава речев етикет, какво представлява логическото ударение, кога се прибягва до самопредставяне и в коя от изброените ситуации е уместен непринуденият стил. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Едната изисква кратко самопредставяне в официален стил, а другата – описание на случай, в който непринуденият тон е бил неуместен, заедно с обяснение как е трябвало да се постъпи. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към писмените задачи са предложени примерни отговори с бележка какво ги прави подходящи. Ученикът упражнява умение, което се проверява при изпитване, но е нужно и извън училище – да съобразява речта си със събеседника и обстановката. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните отговори улесняват оценяването на писмената част.

Десет ситуации от ежедневието и по един примерен отговор към всяка: така е построена практическата разработка върху официалното и неофициалното общуване, речевия етикет, представянето и самопредставянето. Задачите не обясняват теорията наново, а я поставят в действие. Началото задава двете умения, които се упражняват, и тръгва от кратък текст с думи на майка към дете, върху който се обсъждат отношението между говорещите, тонът и уместността на изказа в семейна среда. Оттам разработката минава през ситуации с различен събеседник: молба към учител, благодарност към близък роднина, запознанство с нов съученик, поздрав към учителка на улицата, телефонен разговор с възрастен съсед. Всяка задача е последвана от примерен отговор и от кратко пояснение защо той е официален или неофициален, така че ученикът да разпознава признаците, а не само да ги запомня. Отделно място е отделено на кратка история за човек, който продължава да поздравява въпреки мълчанието на съседа си, и на въпроса какво показва това поведение. Има и задача за събиране на съвети от собственото семейство, и въпрос защо думите, които избираме, са толкова важни за доверието между хората. Последната задача е с избираем отговор и проверява дали ученикът разпознава официалната ситуация. Разработката е подходяща за упражнение след урока по темата, за самостоятелна работа и за подготовка за изпитване, защото дава модели на учтив изказ за всяка от изброените ситуации.

Тест, който проверява нещо, което рядко влиза в контролните работи — умението да се говори уместно. Двадесет задачи с избираем отговор поставят ученика в конкретни ежедневни ситуации и изискват да прецени коя реплика подхожда и коя би прозвучала неуместно. Ситуациите обхващат целия кръг от речеви действия, изучавани по темата: поздрав сутрин в клас, посрещане на гости, обръщение към директора, бележка до близък човек, благодарност към учител и към съученик, пожелание преди екскурзия, поздрав към познато дете, покана към учител и към съученик, сбогуване след урок и с приятел, самопредставяне пред непознат възрастен и представяне на друг човек. Организацията е двойна: всеки речев акт присъства и в официален, и в неофициален вариант. Така се вижда, че уместността зависи от обстановката и от отношенията между хората, а не от самия израз. Тази симетрия превръща теста и в подредено обобщение на темата, а не само в проверка. Две отделни задачи извеждат наблюдението до правило: по какви признаци се разпознава официалното общуване и в коя ситуация са уместни неофициалните формули. Последните четири задачи са върху логическото ударение. В тях е дадено изречение и четири варианта, в които е откроена различна дума. Ученикът трябва да прецени коя от тях трябва да изпъкне, за да се получи търсеният смисъл — да се посочи поводът за благодарността, да се изтъкне самото пожелание или да се предаде силата на чувството. Финалната задача показва и втори начин за подчертаване: чрез словореда, когато важната дума застава в началото. Сред неверните възможности личат два различни вида несъответствие. По-очевидното е употребата на жаргон и фамилиарен тон там, където се очаква уважение. По-рядко забелязваното е обратното — тежка официална формула, отправена към приятел или към близък човек. Тестът включва и двете и така изгражда усет за мярка, а не просто предпочитание към учтивите изрази. Формулировките са кратки и достъпни, а вариантите за отговор — изписани като реални реплики, а не като описания. Това е съществено: ученикът не преценява абстрактно правило, а чува изречението и решава дали то би прозвучало уместно, ако той самият го изрече. Същевременно материалът покрива и терминологичната страна на темата — понятията за официално и неофициално общуване и за логическо ударение присъстват изрично, така че резултатът показва и дали ученикът може да назове онова, което усеща. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всяка задача — защо избраната формула е уместна за случая или какъв смисъл придава конкретното ударение. Всички задачи са затворени, което прави проверката бърза и еднозначна. Материалът се решава в рамките на част от учебния час и остава време за обсъждане — а обсъждането при тази тема е особено полезно, защото ситуациите са познати и всеки има какво да каже. На учителя тестът предлага готов инструмент за упражнение в час, за домашна работа или за кратка проверка след изучаването на темата. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди изпитване, а умението, което проверява, се използва всеки ден извън училище.

„Добър ден“, „моля“, „благодаря“ — три израза, които всеки ученик знае, но не всеки разпознава като част от система с правила. Речевият етикет не е списък от вежливи думи, а умение да преценяваш ситуацията, а точно това умение обикновено остава непроверено. Настоящият тест го поставя в центъра си. Отправната точка е кратка битова сцена: покупка в квартална пекарна, разменени няколко реплики между купувач и продавачка. Върху нея са построени първите пет задачи — определяне на вида общуване, откриване на етикетните формули, преценка какво впечатление оставя поведението на героя, разпознаване на типа текст и разчитане на смисъла на конкретна прощална реплика. Ситуацията е ежедневна и позната, което позволява на ученика да разсъждава върху нея свободно, без да се затруднява от съдържанието. Следващите тринадесет задачи проверяват понятията от раздела, но по различни начини. Едни питат директно за определение — какво е официално общуване, какво е подтема, кога се отваря нов абзац. Други дават готово изречение и искат ученикът да открие в него темата, ключовата дума или средството за граматическа свързаност. Трети предлагат четири изречения и питат кое от тях е описание или разсъждение. Тази смяна на ъгъла проверява дали понятието е разбрано, а не само запомнено. Последните две задачи изискват собствен текст с място за писане: описание на познато пространство с посочено изискване за езикови средства и разсъждение по зададен въпрос със задължителен личен пример. Така от разпознаване тестът преминава към създаване. Отговорите покриват целия тест. Всеки от осемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са дадени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са налице — което ги прави годни и за критерий при оценяване, и за образец пред класа. За учителя това е готова контролна работа или преговор на раздела без нужда от допълнителна подготовка и без изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е начин да провери сам къде стои: кое разпознава уверено, кое обърква и дали може да напише текст от определен тип, а не само да избере правилната буква.

Учтивата реч не е списък от заучени изрази, а умение да се избере точната формула за точната ситуация. Върху това е построен целият тест. Материалът съдържа 20 задачи с избираем отговор по темата за формулите на речевия етикет и логическото ударение. Всяка задача започва с кратко описание на ситуация — влизане в клас, посрещане на гости на тържество, кратък разговор с директора, повикване на приятелка, помощ след час, забравена тетрадка, пожелание преди контролно, рожден ден, покана, сбогуване след родителска среща и след тренировка, представяне пред непознат възрастен. След ситуацията следват четири възможни реплики, от които трябва да се избере уместната. Подредбата е двойна и последователна. Всеки речев акт се проверява веднъж в официална и веднъж в неофициална обстановка: поздрав към учител и поздрав между деца; благодарност към преподавател и благодарност към съученик; пожелание от учител към класа и пожелание към приятел; покана към учител и покана към приятел; сбогуване с класния ръководител и сбогуване след тренировка. Тази симетрия прави ясно основното: няма изрази, които са учтиви сами по себе си — има подходящи и неподходящи за случая. Отделни задачи обобщават наблюденията: по какво се разпознава официалното общуване в училище и кое изречение е характерно за неофициален разговор между деца. Четирите заключителни задачи са върху логическото ударение и се различават от предходните по вид. В тях е дадено едно изречение и четири варианта, в които е откроена различна дума. Ученикът трябва да прецени коя дума трябва да изпъкне, за да се получи търсеният смисъл — че благодарността е точно към този човек, че действието е станало точно в този ден или че чувството е силно. Последната задача въвежда и друго средство за открояване: промяна в словореда, при която важната дума застава в началото. Ситуациите са подбрани от ежедневието на ученика и няма нито една изкуствена. Точно затова тестът работи и възпитателно: докато го решава, ученикът се среща с реплики, които е чувал или сам е изричал, и е принуден да ги прецени отстрани. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всяка задача — защо избраната формула е подходяща за обстановката или какво се постига чрез конкретното ударение. Сред неверните възможности има два различни типа неуместност. Едните са прекалено свободни — жаргон и фамилиарност там, където се изисква уважение. Другите са прекалено тържествени — официална формула, отправена към близък приятел. Второто е по-рядко забелязвано, но също е грешка, и тестът я извежда съзнателно. Форматът е удобен за бърза работа: всички задачи са затворени, решават се за кратко време, а оценяването е еднозначно. Въпреки това проверяваното умение не е формално — то се измерва трудно с обикновен въпрос за определение и обикновено остава извън контролните работи. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на темата — за упражнение в час, за домашна работа или за кратка контрола. Ситуациите се разиграват добре и устно, по двойки ученици. На ученика тестът служи за самопроверка и подготовка, а умението, което изгражда, има пряко приложение в ежедневното общуване.

Едно и също изречение може да звучи учтиво или нахално според това кой стои срещу нас: върху тази разлика е построен учебният материал за официално и неофициално общуване, речев етикет, представяне и самопредставяне. Изложението започва с трите умения, които ученикът ще усвои, и с кратко припомняне какво прави един разговор успешен. Първата част разграничава официалния от неофициалния стил според събеседника и ситуацията и подкрепя всяко твърдение с пример за изказване. Втората част въвежда речевия етикет като система от изрази за поздрав, благодарност, молба, покана и извинение, а отделно каре обяснява какво е логическо ударение и как една дума се откроява с по-силен глас. Централно място заема сравнителна таблица, в която за шест типични ситуации са подредени един до друг официалните и неофициалните варианти на изказа, така че разликата да се вижда наведнъж. Следва блок с упражнения с отговори: разпознаване на вида общуване по дадени реплики, разчитане на качества по кратък откъс, съставяне на текст с официален етикет и въпрос защо учтивостта е нужна и сред приятели. Отделен раздел разграничава представянето от самопредставянето и дава примерен модел на самопредставяне. Финалната част е посветена на общуването в интернет и на правилата на нетикета, а изложението приключва с обобщение на най-важното от темата. Разработката е подходяща за усвояване на темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна работа у дома.