ТЕСТ – Пенчо Славейков (12 клас)

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Има разлика между това ученикът да знае какво се случва в едно произведение и това да разбира как то го постига. Настоящата разработка е насочена изцяло към второто: всеки въпрос в нея тръгва от конкретен стих, метафора, епитет, звукова картина или пейзажен детайл и пита каква е неговата функция в цялото. Такъв тип проверка отсява точния прочит от общото впечатление. Комплектът е съставен от две части. Първата е контролната работа с 25 задачи. Двадесет от тях са тестови въпроси от затворен тип с по четири възможни отговора, изградени около конкретни художествени решения — обръщение, рефрен, алитерация, метафора, природен образ, финална сцена. Дистракторите са формулирани близко до верния отговор, така че да изискват действително вникване в текста, а не разпознаване по асоциация. Последните пет задачи са отворени, с обем 4–5 изречения и с готови редове за писане; те изискват разгърнато разсъждение, посочване и обяснение на художествени средства, проследяване на емоционален преход. Оформлението позволява материалът да се разпечата и раздаде в час без предварителна подготовка. Проверяваните произведения са: „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов, „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев, „Градушка“ на Пейо Яворов, „При Рилския манастир“ и „Спи езерото…“ на Пенчо Славейков. Задачите са разпределени равномерно между тях, което дава на преподавателя ясна представа кой текст е усвоен и кой изисква допълнителна работа. Втората част съдържа пълния ключ с верните отговори, като към всеки от двадесетте тестови въпроса е приложена аргументация — обяснение защо посоченият отговор е правилният и на какво в самия текст се опира той, с позоваване на конкретни изрази от произведенията. Към петте отворени задачи са разработени разгърнати примерни отговори, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец за очакваното равнище на анализ. За учителя разработката е готов инструмент за срочна контролна работа, за обобщителен преговор или за изходно ниво, а аргументацията към ключа спестява времето по съставяне на критерии за проверка. За ученика тя е ефективна форма за самоподготовка — тестът може да се реши самостоятелно, да се провери веднага и да се осмисли логиката зад всеки верен отговор. Подходящ е за подготовка за класно, за изпитване и за самостоятелна работа у дома.

Проверка върху „Посвещение“ на Петя Дубарова: двадесет задачи, петнадесет с избираем отговор и пет за писмено разсъждение. Отликата на този вариант личи във формулировките. Вариантите са дълги – всеки представлява цяло твърдение, изградено като завършена мисъл. Ученикът не разпознава ключова дума, а претегля четири тълкувания, всяко от които звучи допустимо, докато не бъде съпоставено с останалите. Такъв формат прави проверката бавна за решаване, но точна при оценяване. Той е близък до онова, което се търси при изпит. Затворената част следва движението на творбата. Началните въпроси установяват настроението и тълкуват първия образ. Следват задачи за онова, което се случва със страха, и за жеста, който въвежда другия човек в текста. Средната част е посветена на този друг човек. Три отделни въпроса разглеждат неговия облик, приведеното определение за възрастта му и противопоставянето между две негови черти. Такова подробно вглеждане в един образ рядко се среща и е оправдано – именно чрез него творбата стига до своя извод. Обособена е линия за природните образи: какво носи потъмнялата небесна светлина, какво означават морето и гласът, идващ от него. Отделни въпроси се отнасят до основния емоционален преход, до смисъла на краткия призив в текста и до последния стих. Една от задачите излиза извън самото стихотворение и пита как се проявява поетическият език на авторката. Тя е ценна, защото изисква да се назове начинът на писане, а не съдържанието – умение, което се търси при съчинение върху цялото творчество. Заключителният въпрос от затворената част обобщава художественото послание. Отворената част съдържа пет въпроса, подредени от конкретното към общото. Първият разглежда какво образът на другия човек разкрива за представата за чувството. Вторият свързва морската картина с вътрешното състояние. Третият проследява темата за съпротивата срещу страха. Четвъртият разглежда прехода между двете части на денонощието едновременно като строеж и като смисъл. Петият поставя творбата сред цялото творчество на авторката. Четвъртият въпрос е най-удачно замисленият. Той изрично изисква отговор в два плана – композиционен и смислов – и така приучва ученика да не смесва как е построена творбата с какво тя казва. Примерните решения са по-обстойни от обичайното: всяко е от няколко изречения, с наблюдение и извод. Могат да послужат като образец при подготовка за писане. При задачите с избор пояснението е кратко и посочва основанието за избора. Неверните възможности са премислени. Сред тях присъстват прочити, които звучат правдоподобно – че страхът остава непреодолян, че мечтата надделява над действителността, – така че отхвърлянето им изисква разбиране на целия текст. Материалът е подходящ за клас с добра подготовка и за края на подробен разбор. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за внимателния прочит на условията и за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, близка до изпитния формат. Ученикът – упражнение в разграничаването на близки тълкувания.

Двадесет задачи върху стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова – петнадесет с четири възможности за избор и пет с кратък писмен отговор. Проверката е изцяло насочена към тълкуване. Тук няма въпроси за автора, за жанра или за годината на създаване; всяка задача се отнася до значението на конкретен образ, израз или противопоставяне. Затова материалът предполага, че творбата е чета внимателно и обсъдена. Затворената част следва хода на стихотворението. Началото се отнася до нощната картина и до състоянието, което тя създава. Оттам въпросите вървят към адресата на обръщението, към жеста на подаването на ръка и към пространството, в което всичко се случва. Значителна част от задачите стъпват на приведени изрази. Те са кратки, но плътни, и всеки е поставен в самостоятелен въпрос – жестът, обещанието за преодоляване на страха, определението за принадлежност, надрасналата себе си мечта. Такова подробно проследяване е оправдано при поезия, изградена върху образи, а не върху разказ. Ученикът не може да отговори по общо впечатление; трябва да се върне към самите думи. Обособена е линия за пространството. Отделни въпроси разглеждат ролята на морето и значението на назования град – рядко срещана проверка, която показва, че мястото в тази поезия носи и вътрешен смисъл. Отделно място заема въпросът за противопоставянето между двете части на денонощието. Той е сред най-важните, защото очертава движението на цялата творба. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до настроението, създадено чрез глаголите, до общия образ във финала и до водещата художествена идея. Въпросът за глаголите заслужава внимание. Той насочва към нещо, което почти никога не се проверява: че самите действия в текста, взети заедно, създават напрежение независимо от значението на отделните думи. Отворената част съдържа пет въпроса. Първият проследява как се променя представата за чувството в хода на творбата – задача, изискваща поглед върху цялото, а не върху отделен стих. Вторият разглежда двата пространствени образа заедно. Третият тълкува една метафора, свързана с пречистването. Четвъртият разглежда съчетаването на две противоположни настроения. Петият поставя творбата сред останалото творчество на авторката. Именно четвъртият въпрос е най-взискателният. Той изисква да се обясни как в един и същ текст съжителстват копнеж и тревога, без едното да отменя другото. Примерните решения са кратки – по едно-две изречения, съобразени с оставеното място, но всяко съдържа завършено наблюдение. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение, което обяснява основанието за избора, а не преразказва стиха. Вариантите са дълги и близки по звучене. Неверните описват прочити, които звучат възможно – че мястото е само пейзаж, че жестът изразява отдръпване, – така че отхвърлянето им изисква разбиране. Заради това материалът е подходящ за клас с добра подготовка или за края на подробен разбор в час. Обемът се вмества в един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, изцяло насочена към тълкуването. Ученикът – упражнение в разчитането на поетичен образ.

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“ 2. Кое от посочените произведения е повест? A) „Под игото“ Б) „Чичовци“ B) „Дядо Йоцо гледа“ Г) „Елате

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора