ТЕСТ по литература - „Бъчва със знания“ - 6 клас (Вариант 1)

Прочетете текстовете и решете задачите. ВЪЛКЪТ И СВРАКАТА Един ден вълкът спрял свраката и й рекъл: — Сврако, хайде да бягаме! Не може да се живее вече в тази гора! Свраката попитала: — Е, та що не й харесваш на гората? Я, каква е хубава! Пълна е с храна! — А бе, гората е хубава, ама нали виждаш, че всичко е ревнало против мене! Където и да стане пакост, все аз съм виновен. А от хората и от кучетата нямам мира! Свраката попитала пак: А къде ще идеш? Вълкът рекъл: — Ще ида в друга гора, дето никой

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.

Единадесет задачи, от които пет изискват писане – и то не по един ред, а по два, три или дванадесет. Съотношение, каквото рядко се среща в тест за този клас. Материалът е върху романа „Принцът и просякът“ на Марк Твен и е събран на две страници, с оставено място за писане след всяка отворена задача. Началото е с жанровата принадлежност, а веднага след него идва най-необичайната задача в целия тест: изисква се да се посочат три доказателства, че първата глава изпълнява роля на встъпление. Въпрос, който проверява не съдържание, а разбиране за строежа на едно повествование. Оттам следват задачи за съдържанието, при това с два обърнати въпроса – кой герой не участва в творбата и на коя тема двамата не разговарят. Форматът изисква да се познават и четирите възможности, за да бъде отхвърлена вярната. Средището е съпоставката между двамата герои. Едната задача търси общото между тях, другата различното, а възможностите и при двете са близки помежду си: външност, реч, семейство, начин на забавление. Именно тук се решава дали творбата е прочетена внимателно. Следват две задачи за качествата – по две за всеки от двамата герои. Тук ученикът пише сам, вместо да избира между готови възможности. Особено сполучлива е задачата за завистта. Тя изисква да се разбере какво точно привлича принца в чуждия живот – а сред възможностите стоят три неща, които изглеждат правдоподобни, но не са това. Отделно място заема задачата за начините, по които авторът изгражда образите на своите герои. Тя изисква да бъдат назовани два вида характеристика – литературоведски понятия, които рядко се питат в тест за тази възраст, а тук се търсят по име. Финалната задача е най-обширната: дванадесет реда за писмен отговор на въпрос, който изисква обрат в мисленето – с какво по-бедният герой е по-богат от другия. Отговорите са пълни за всички задачи. При петте отворени са дадени примерни, с изрично указание, че са само пример – така преподавателят има с какво да сравнява, без да ограничава ученика до един-единствен верен отговор. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и поединично – като тема за кратко съчинение или като домашна работа. За ученика ползата е двойна: припомняне на съдържанието и упражнение в писане на разгърнат отговор, какъвто се изисква при изпитване. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква при всяка отворена задача.

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

Проверката върху раздела „Човекът и природата“ изисква едновременно познаване на текстовете и разбиране на посланията им. Този тест обединява двете изисквания в 18 задачи – 17 с избираем отговор и една с разширен отговор. Първата група задачи е посветена на стихотворението „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов. Проверяват се темите, които творбата засяга, образът на гората и цитатите, свързани с него, както и чувствата, които стихотворението поражда. Включена е задача с пропусната дума в поетичен откъс, която изисква точно познаване на текста. Втората група се съсредоточава върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Тук вниманието е насочено към разпознаването на цитати от творбата и отделянето им от чужди стихове, към тона на поетическото послание, към използваните художествени средства и към промяната в обичайния словоред. И тук има задача за допълване на липсваща дума в стих. Третата група е свързана с откъсите от главата „Бъчва със знания“ от „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл – жанрова принадлежност, реплики на героите, интересите на Джери, отношението на семейството към тях и начинът, по който протичат уроците. Отделна задача изисква да се открие общото между три цитата и да се разпознае използваното художествено средство. Последната задача е с разширен отговор и оставено място за писане – тя изисква ученикът сам да обоснове защо Джери е благодарен на своя първи учител. Материалът завършва с ключ с верните отговори на всички задачи, а към разширения въпрос е дадено примерно начало на отговора, което задава посоката на разсъждението, без да го изчерпва. Тестът е подходящ за класна работа и текущ контрол, за обобщение след приключване на раздела, за самостоятелна подготовка и за преподаватели, които търсят готов вариант с по-широк обхват.