Тест по литература върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов – възхищението и огорчението в 11 задачи с отговори

Обобщителната проверка върху раздела изисква ученикът да се движи свободно между три много различни текста – две стихотворения и един откъс от белетристична творба. Тестът съдържа 18 задачи: 17 с избираем отговор и една с разширен отговор, оформена с място за писане. Задачите, свързани с „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов, обхващат чувствата на героя, образа на гората и цитатите, които го изграждат, връзката между годишния сезон и човешката възраст, както и композиционното решение на творбата. Включена е и задача за допълване на пропусната дума в поетичен откъс. Групата въпроси върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов проверява разпознаването на цитати от творбата и отделянето им от чужди стихове, изграждането на текста като обръщение, нарушения словоред и мястото на епитета, повторението на картините във финала, както и към кого е насочен укорът на поета. Въпросите върху откъсите от „Бъчва със знания“ на Джералд Даръл са насочени към повествователя, репликите на отделните герои, функцията на описанията на природата и отношението на семейството към увлечението на Джери. Отделни задачи изискват разпознаване на думи в преносно значение и на художествени средства. Няколко въпроса са съпоставителни и обхващат и трите творби едновременно – къде се открива хумор, в коя творба личи отношението на човека към природата и кое твърдение действително съответства на темата на раздела. Последната задача е с разширен отговор и изисква самостоятелно разсъждение върху чувствата, които поражда раздялата с родното пространство. В края е приложен ключ с верните отговори на всички задачи, а към разширения въпрос е дадено примерно начало, което задава посоката на разсъждението. Тестът е подходящ за класна работа, обобщение на раздела, самостоятелна подготовка и работа в час.

Тест по литература върху стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов. Задачите са тринадесет и са придружени с точкуване – при всяка е посочено колко точки носи, което позволява оценяването да стане по предварително известна скала. Разпределението на точките е премислено и показва каква тежест има всеки тип задача. Въпросите с избираем отговор носят по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато писмено изложение, носи десет точки, тоест почти половината от общия сбор. Такова съотношение прави теста едновременно кратък и взискателен: механичното решаване на затворената част не носи висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с жанровата определеност на творбата и с началния ѝ пейзаж. Следват задачи, при които трябва да се разпознае стих, непринадлежащ на творбата, и да се посочи проблем или мотив, който в нея отсъства. Обособена е и линия за преценка на твърдения. Две задачи изискват да се определи кое твърдение за творбата е вярно и кое не е, като при тях се дават по две точки заради по-високата трудност. Отделни въпроси се отнасят до смисъла на приведен стих и до замисъла на автора. Задачата върху стиха е ценна, защото изисква тълкуване на кратък израз, а не преразказ на цялата творба. Четири от задачите изискват кратък свободен отговор с определен брой примери – два довода, два израза в пряко значение, два мотива. Този формат е удобен за оценяване, тъй като всеки от исканите елементи носи по една точка. Задачата за изразите в пряко значение заслужава отделно внимание. При творба, изградена предимно върху преносни образи, откриването на думи, употребени буквално, е по-трудно, отколкото изглежда, и изисква внимателен прочит на целия текст. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ започва с въпросителна дума, която изисква обяснение, а не изброяване. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, а при свободните са дадени примерни решения, като изрично е отбелязано, че са възможни и други верни отговори. Това уточнение е важно при задачи, изискващи собствени примери. За последната задача не е даден примерен отговор, което оставя оценяването изцяло по преценка на преподавателя. Малкият брой задачи е предимство: тестът може да се раздаде и в част от учебния час, а точкуването позволява оценката да се формира без допълнителни изчисления. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като част от въпросите изискват познаване на конкретни стихове. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване, която може да използва след изучаването на творбата. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и да прецени сам колко точки би събрал.

Тест по литература върху „Заточеници“ на Пейо Яворов с тринадесет задачи и с посочено точкуване при всяка от тях. Общият сбор позволява оценката да се формира по предварително известна скала, без допълнителни изчисления. Разпределението на точките показва каква тежест носи всеки вид задача. Въпросите с избираем отговор дават по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато изложение, носи десет точки. Така механичното решаване на затворената част не води до висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с въпрос за авторството и продължава с разпознаване на стих, принадлежащ на творбата. Следват задачи за посвещението и за неговия адресат – рядко срещана проверка, която свързва творбата с историческите обстоятелства около нейното създаване. Обособена е линия за жанра. Един въпрос изисква да се определи жанровата принадлежност, а друг – да се посочи признак, който на този жанр не подхожда. Двете задачи заедно проверяват дали понятието е усвоено, а не запомнено като название. Отделни въпроси се отнасят до конфликта, който в творбата отсъства, и до преценка на твърдения – кое е вярно и кое не е. Тези задачи носят по две точки заради по-високата си трудност. Четири задачи изискват кратък свободен отговор с точно определен брой примери – два довода, два израза в преносно значение, два образа. Всеки от исканите елементи носи по една точка, което прави оценяването еднозначно. Задачата за образите, свързани с отдадеността на родината, е сред най-стойностните. Тя не пита за общото настроение, а изисква да се посочат конкретни изрази – проверка, която налага връщане към текста. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ насочва към миналото на героите, тоест към онова, което обяснява настоящето им състояние. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а при свободните са дадени примерни решения с изричното уточнение, че са възможни и други верни отговори. За последната задача примерен отговор не е даден, което оставя оценяването по преценка на преподавателя. Едно от твърденията в затворената част стъпва върху действителен исторически факт, свързан със заточаването на група революционери. Така тестът проверява и знания извън самия текст. Малкият брой задачи е предимство: проверката може да се проведе и в част от учебния час, а точкуването позволява резултатът да се превърне в оценка веднага. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като няколко от въпросите изискват познаване на конкретни стихове и на обстоятелствата около написването ѝ. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и сам да прецени колко точки би събрал.

Стихотворение, което повечето ученици помнят само с първия си стих, е проверено тук в цялата си дълбочина. Петнадесет задачи, подредени така, че ученикът да мине от общото впечатление към онова, което се вижда само при внимателно четене. Тестът не пита за сюжет, защото тук няма сюжет, а върши много по-трудното: проверява разбирането на лирически текст. Първите задачи поставят рамката: кое е водещото чувство и с какво започва творбата. Те са леки и съзнателно такива, защото служат за влизане в текста и за уверено начало. Веднага след тях трудността скача. Две от задачите се занимават с конкретни думи от стихотворението, които днешният ученик не разбира без обяснение, и искат да се избере вярното им значение. Това е най-полезната двойка задачи в материала, защото точно тези думи са мястото, където смисълът на цели стихове се губи при четене. Друга задача проверява дали ученикът помни кои природни елементи присъстват в творбата, като изисква да се посочи онова, което липсва в нея. Такова условие не може да се налучка и показва безпогрешно дали текстът е прочетен внимателно. Следваща поредица задачи се занимава със средствата, с които е построено стихотворението. Проверява се ролята на въпросите в една от частите, ефектът от повтарящия се стих, характерът на цялата природна картина. Това вече не е проверка на памет, а на умение да се разпознава как работи един поетически текст. Условията са формулирани просто, без да се въвеждат определения, така че задачите са изпълними и за ученик, който още не владее терминологията. Отделна част от задачите се занимава с преминаването от една емоционална нагласа в друга и с онова, което се появява към края на творбата. Тези задачи са най-близо до същинския въпрос на стихотворението и затова са поставени в последната трета на затворената част. Неверните възможности са съставени добре: винаги има поне един отговор, който звучи правдоподобно за ученик, прочел само началото. Двете отворени задачи продължават същата линия. Първата иска от ученика да извлече от текста конкретни образи и да ги подкрепи с цитиране. Втората е по-трудна и иска тълкуване на една дума, която Вазов употребява в особен смисъл, заедно с посланието, което стои зад нея. Тази задача е същинската проверка в теста, защото изисква ученикът да каже нещо за самото отношение на поета, а не само да изброи какво вижда. Под всяка от двете са оставени редове за писане и листът може да се използва директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи е даден верният отговор и под него кратко обяснение, което изяснява мястото в творбата и при няколко от задачите изрично посочва защо правдоподобният отговор е сгрешен. Обясненията са кратки и могат да се прочетат на глас при връщане на листовете. За двете отворени задачи са дадени примерни отговори, които показват и обема, и начина на формулиране, без да изчерпват възможните прочити. Устройството позволява няколко употреби. Леките първи задачи заедно с тези за непознатите думи вършат работа като бърза проверка след прочита в клас. Задачите за художествените средства са най-подходящи за преговор преди писмено изпитване. Двете отворени задачи стават за домашна работа или като повод за разговор в час. Целият лист покрива творбата изцяло и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са кратки, навсякъде има по четири възможности и нито едно условие не изисква знание извън творбата. Цитатите в задачите са кратки и точни, така че ученикът може да работи и без текста пред себе си. Ползата за учителя е в тест, който проверява разбиране на лирика, а не запомнени твърдения за патриотичното стихотворение. Подредбата по типове задачи позволява да се види точно къде се губи класът: в непознатите думи, в разпознаването на средствата или в разчитането на отношението. Задачите за значението на отделни думи могат да се използват и отделно, преди самото четене на творбата. Ползата за ученика е в това да провери дали е разбрал стихотворението, или само го е прочел. Като мине през задачите и прочете обясненията, той изяснява думите, които са му убягнали, вижда с какви средства е построена творбата и получава представа как изглежда един пълен отговор на въпрос за лирически текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.

Проверката върху раздела „Човекът и природата“ изисква едновременно познаване на текстовете и разбиране на посланията им. Този тест обединява двете изисквания в 18 задачи – 17 с избираем отговор и една с разширен отговор. Първата група задачи е посветена на стихотворението „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов. Проверяват се темите, които творбата засяга, образът на гората и цитатите, свързани с него, както и чувствата, които стихотворението поражда. Включена е задача с пропусната дума в поетичен откъс, която изисква точно познаване на текста. Втората група се съсредоточава върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Тук вниманието е насочено към разпознаването на цитати от творбата и отделянето им от чужди стихове, към тона на поетическото послание, към използваните художествени средства и към промяната в обичайния словоред. И тук има задача за допълване на липсваща дума в стих. Третата група е свързана с откъсите от главата „Бъчва със знания“ от „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл – жанрова принадлежност, реплики на героите, интересите на Джери, отношението на семейството към тях и начинът, по който протичат уроците. Отделна задача изисква да се открие общото между три цитата и да се разпознае използваното художествено средство. Последната задача е с разширен отговор и оставено място за писане – тя изисква ученикът сам да обоснове защо Джери е благодарен на своя първи учител. Материалът завършва с ключ с верните отговори на всички задачи, а към разширения въпрос е дадено примерно начало на отговора, което задава посоката на разсъждението, без да го изчерпва. Тестът е подходящ за класна работа и текущ контрол, за обобщение след приключване на раздела, за самостоятелна подготовка и за преподаватели, които търсят готов вариант с по-широк обхват.