Тест по български език: прилагане на граматичната норма. Имена. Членуване на имената – 20 задачи в изпитен формат с верни отговори и обяснения

Тест, който покрива граматичната норма в целия ѝ обхват и завършва с реално редактиране на текст. Материалът съдържа 16 задачи — четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилни форми и една, изискваща поправяне на осем грешки в свързан текст. Първата група задачи е върху съгласуването и формите за множествено число. Проверява се съгласуването на прилагателно с неизменяеми съществителни от чужд произход, при които родът лесно се бърка, както и разграничението между бройна форма и обикновено множествено число — един от най-често допусканите пропуски в устната и писмената реч. Най-обширната част е посветена на членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог и обстоятелственото пояснение за време — случаи, при които правилото за пълен и кратък член се прилага различно. Отделна и ценна група задачи е върху местоименията. Проверяват се съгласуването на относителните форми по число, употребата на възвратно притежателно местоимение вместо лично, формите за винителен и дателен падеж при одушевени и неодушевени имена и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването при нея, върху съгласуването на времената и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение — формат, който не позволява отговор наслуки. Петнадесетата задача е обемна и практическа: в четири раздела трябва да се попълнят правилните форми при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Последната задача е упражнение по редактиране на цял текст с осем допуснати грешки. Съотношението между затворени и открити задачи е добре премерено. Първите четиринадесет проверяват разпознаването на грешка, а последните две изискват ученикът сам да произведе правилната форма — а това е съществено различно умение. Мнозина разпознават грешката, когато я видят подчертана, но допускат същата в собствения си текст. Изреченията в задачите са от реалната писмена практика — новини, обяви, служебни съобщения, разкази. Липсват изкуствени примери, при които грешката личи от пръв поглед; тук вариантите се различават по една буква и изискват точно познаване на правилото. Разделът с отговорите е изключително подробен. Към всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там се изисква бройна форма, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Този раздел работи и самостоятелно като справочник по граматичната норма. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Практическите задачи в края го правят приложим и като упражнение по редактиране на собствен текст.

Изборът между двете членни форми се решава за секунда, ако ученикът знае къде да погледне – към службата на думата и към онова, което стои пред нея. Настоящият тест по български език упражнява точно тази бърза преценка върху двадесет различни изречения. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях, без встъпителен текст. Формулировките се редуват: в част от задачите се търси единственото правилно изречение, а в друга част – изречението, в което е допусната грешка. Този обрат в посоката на въпроса поддържа вниманието и не позволява механично решаване. Проверката започва с най-често прилаганото правило – кратък член след предлог и пълен член при подлог – като то е застъпено в няколко последователни задачи с различни съществителни от мъжки род. Оттам се преминава към случаите, в които думата стои в позиция на пряко допълнение, както и към конструкции с разместен словоред, при които подлогът не е на обичайното си място и правилото трябва да се приложи съзнателно. Отделно място заемат съставните собствени имена на институции – проверява се къде се поставя членът и каква форма приема той след предлог. Разгледано е и членуването при прилагателни в превъзходна степен, при определения, които предхождат съществителното, и при съгласувани определения, отнасящи се до различни обекти. Включени са и задачи за заглавия на литературни творби, за приложение към подлога, отделено с тире, както и за конструкции, в които след глагол със значение „съм“ се посочва лице. Тези случаи са подбрани така, че да покрият типичните колебания при писане на официални и учебни текстове. Ключът е кратък и по същество: за всяка задача е посочена правилната форма и е назовано основанието – службата на думата, предлогът или типът на конструкцията, а при сгрешените варианти е указано какво точно трябва да се промени. За учителя това е удобен инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за преговор. За ученика тестът е подходящ за самоподготовка – решава се бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли всяка грешка. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Тест, съставен изцяло около грешките, които се допускат най-често — в медиите, в служебната кореспонденция и в ученическите работи. Вместо да следва учебната подредба на темата, той тръгва от практиката: кои са местата, на които норма и реч се разминават. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилните форми и една с редактиране на текст, в който са допуснати осем грешки. Началните задачи проверяват съгласуването с неизменяеми съществителни от чужд произход — думи, при които родът лесно се обърква и се допускат грешки дори в медиите. Следва разграничението между бройна форма и обикновено множествено число, което е сред най-устойчивите пропуски в устната реч. Централно място заема членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог, определението към пряко допълнение и обстоятелственото пояснение за време — тоест всички позиции, в които правилото за пълния и краткия член се прилага различно. Отделна група задачи е върху местоименията: съгласуването на относителните форми по род и число, употребата на възвратно притежателно вместо лично местоимение, формите за винителен и дателен падеж след предлог и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването на причастията в нея, върху непоследователното членуване на две прилагателни към едно съществително и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция — грешка, която е граматически невидима, но смислово груба. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение. Петнадесетата задача е практическа и разделена на четири части — членуване, множествено число, учтива форма и местоимения. Последната изисква редактиране на цял свързан текст. Полезно е разграничението между двата типа задачи. Първите четиринадесет изискват грешката да бъде разпозната в готов текст — умение, което мнозина владеят. Последните две изискват правилната форма да бъде произведена самостоятелно, а това е съвсем друго ниво: ученик, който безпогрешно посочва грешката при четене, често допуска същата, когато пише сам. Примерите са взети от разпознаваеми ситуации — спортен репортаж, новина за конкурс, служебно съобщение, обява. Никъде грешката не е груба и очевидна; вариантите се различават с една буква, което изисква точно познаване на правилото, а не езиков усет. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там бройната форма е недопустима, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Прочетен подред, разделът с отговорите обхваща почти цялата граматична норма и може да служи като кратък справочник. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Двете практически задачи в края превръщат проверката в реално упражнение по редактиране.

Обобщителна проверка върху пунктуацията, съставена от двадесет задачи с еднакво устройство. Във всяка са дадени четири изречения, чието съдържание е почти идентично, а разликата е само в разположението на препинателните знаци. Така ученикът не може да се ориентира по смисъл и е принуден да приложи правило. Началото е посветено на запетаята в простото изречение: еднородни части, свързани с еднократно употребен съюз, безсъюзно изброяване, недопустимо разделяне на определението от определяемото, обособяване на вметнат уточняващ израз. Тук се появяват и типичните грешки, при които знакът стои на място без основание – между предлог и съществително или веднага след съюза. Следва частта, посветена на сложното изречение. Проверява се пунктуацията при подчинени изречения, изнесени напред, при съставни съюзни средства, които не бива да се прекъсват със знак, както и при двоен съюз, при който запетаята стои пред втория елемент, а не след него. По-нататък вниманието е насочено към знаци, които се проверяват по-рядко: тире, заместващо пропуснато сказуемо във втората част на изречението, тире при симетрично оградено пояснение, точка и запетая между самостойни части, двоеточие след обобщаваща дума, скоби при уточнение. Кавичките заемат отделно място в теста. Разграничени са случаите, в които употребата им е уместна – при условно название и при заглавие на произведение – от случая, когато представляват грешка, какъвто е официалното име на учреждение. Проверява се и това дали родовото название остава извън кавичките. Финалните задачи се отнасят до пряката реч и цитата: въвеждане с двоеточие, поставяне на знака и главната буква след цитата, отбелязване на пропуск вътре в него, съчетаване на крайния знак от авторовото изречение със знака в самия цитат. Отговорите са изнесени след задачите и всеки формулира действащото правило, а на места показва и правилното оформяне на сгрешения вариант. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с бърза проверка и възможност за използване на части. На ученика служи за преговор преди изпитване и е особено полезен при подготовка за редактиране – там се изисква същото умение да се прецени кое оформяне отговаря на нормата.

Деветнадесет задачи, всяка с по четири правдоподобно звучащи изречения. Тест върху граматичната норма, при който грешката никога не е очевидна – тя трябва да бъде намерена, а не забелязана отдалеч. Именно това го отличава от обичайните упражнения. Изреченията не са съчинени за учебник: взети са от вестникарски текстове, от художествена литература и от институционален език, така че всяко звучи като нещо реално прочетено. Грешката се крие в една дума и се вижда едва при внимателно вчитане. Обхватът покрива цялата граматична норма. Проверяват се членуването с пълен и кратък член, бройната форма при съществителните, съгласуването при еднородни части, употребата на притежателни и възвратни местоимения, формите за учтивост, глаголните окончания за първо лице множествено число, деепричастните форми и правилната употреба на относителни местоимения. Форматите се редуват през целия тест. При част от задачите се търси изречението с грешка, при други – единственото без грешка, а при трети са подчертани четири думи в едно изречение и трябва да се посочи коя от тях е сгрешена. Това редуване не позволява решаване по инерция и държи вниманието будно до последната задача. Особено ценни са задачите за възвратното притежателно местоимение. Разликата между него и обикновеното притежателно е сред най-трудните в българската граматика, греши се постоянно и в говора, и в писането, а тук е проверена няколко пъти в различни положения – включително в изречения от художествени текстове. Отделно място заемат случаите с наглед правилни, но всъщност погрешни форми при съществителни и прилагателни, при които редът на думите или наличието на две определения променя изискването. Такива задачи почти не се решават по слух. Всички задачи са с еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема по-малко от минута, а точкуването е безспорно. Обемът е точно за един учебен час, а трудността е изпитна: задачите са от типа, който се среща на матура, а не в обичайно класно упражнение. Който се справи с този тест, е готов и за реалния изпит. Преподавателят получава готова проверка без никаква подготовка, а деветнадесетте задачи могат да се разделят на две части по трудност и да се използват в различни часове или като домашна работа. За ученика ползата е трайна. Граматичните грешки се отчитат при всяко външно оценяване и при всяка писмена работа по литература, а тук са събрани точно онези, които се допускат най-често. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома, без чужда помощ.