Тест по български език: речников състав – активна и пасивна лексика: остарели названия и нови думи в езика (20 задачи с верни отговори и обяснения)

Едно и също помещение може да събере миндер и таблет, „майце си“ и линк към дигитална карта – езикът пази миналото си, докато приема новото. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът различава тези пластове. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за музейна зала, съставен така, че в него да съжителстват названия на отпаднали от употреба предмети, остарели граматични форми и съвсем нови думи, дошли с технологиите. Първите пет задачи произтичат от него: откриване на думите за рядко използвани предмети, разпознаване на архаична граматична форма и на архаичен израз, както и посочване на реда с думи от най-новия езиков пласт. Втората група задачи проверява понятията. Обхванати са определенията за активна и за пасивна лексика, характеристиките на историзмите и на архаизмите, разпознаването на ред с нови названия, признаците на активната лексика и факторите, от които зависи личният речник на отделния човек. Следват задачи за откриване на двойка историзми, за произхода на новите думи, за съотнасяне на стара форма към нейния съвременен заместител и за разпознаване на думи, чиито стари форми звучат различно днес. Заключителната затворена задача изисква определение на самото понятие речников състав. Последните три задачи са с място за писане. Първата изисква по един собствен пример за трите групи от пасивната лексика с обосновка. Втората поставя творческа задача – кратък текст за училищен музей със задължителна употреба на дума от пасивната лексика. Третата е обобщаваща и изисква попълване на схема с по два примера за всяка категория. Приложен е ключ с верните отговори, кратки пояснения и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е удобен материал за текуща проверка или за урок върху лексикалните пластове. За ученика тестът показва езика като жива система, в която думите влизат и излизат от употреба.

Речникът на един клас и речникът на едно поколение по-нагоре се различават осезаемо – и това не е недостатък, а естествено свойство на езика. Настоящият тест по български език тръгва от подобно наблюдение и стига до точните термини, с които то се описва. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за училищен проект, в който едновременно се описват предмети от стария бит и се използват думи от цифровата среда. Първите пет задачи произтичат от него: разпознаване на думите от съвременната ученическа реч и на онези, които назовават отпаднали битови реалии, определяне на решението, взето от учениците относно непознатите названия, откриване на основния контраст в текста и извеждане на обобщаващата идея на проекта. Втората група задачи проверява теорията последователно. Започва се от понятието речников състав и от неговата подвижност, след което се разглеждат активната лексика и разликата между активната лексика на езика и личния речник на отделния човек. Следват задачи за разпознаване на редове с историзми, архаизми и неологизми, а веднага след тях – по един въпрос за определението на всяко от тези понятия. Отделно е застъпен въпросът защо остарелите думи се употребяват в съвременни текстове и какъв е характерът на новите думи. Последната затворена задача изисква откриване на авторски неологизъм в конкретно изречение – рядко срещан и особено интересен формат. Заключителните три задачи са с място за писане: по един пример за двата вида остарели думи с обосновка, съставяне на изречения с два различни по произход неологизма и съпоставка между речника на класа и този на възрастните с аргументи. Приложен е ключ с верните отговори, пояснения и примерни решения. За учителя това е удобен материал за текуща проверка и за урок с връзка към живата езикова практика. За ученика тестът показва, че лексикалните пластове не са абстракция, а част от всекидневието му.

Проверка без встъпителен текст и без задачи за писане – само двадесет въпроса, всеки от които изисква точно решение и веднага го обяснява. Настоящият тест по български език е замислен като бърз и ефективен инструмент за проверка на усвоеното. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях. Задачите не следват текст, а покриват равномерно целия учебен материал, като редуват разпознаване на конкретни думи с въпроси за определения. Първата група задачи изисква откриване на дума от всекидневната употреба сред остарели названия, разпознаване на нова дума, свързана с технологиите, и посочване на название на предмет, отпаднал от бита. Веднага след това следват въпроси за същността на историзма и за двойката, показваща замяна на старо название с ново, както и разпознаване на архаизъм сред нови думи. Втората група задачи проверява теоретичните основи: обхвата на пасивната лексика, причината дадена дума да се определи като историзъм, значението на конкретни нови думи, разпознаването на ред с активна лексика и причината архаизмите да излизат от употреба. Отделно внимание е отделено на авторските новообразувания, включително на български езиковед, с чието име се свързва създаването на редица утвърдени днес думи. Заключителните задачи обхващат основата, върху която се изгражда речниковият състав на новобългарския език, стилистичната функция на остарелите думи в художествен текст, разликата между активната лексика на езика и личния речник на отделния човек, значението на конкретен неологизъм и периода, в който започва оформянето на съвременния речников състав. Ключът не се ограничава до посочване на верния вариант: всеки отговор е обяснен с цяло изречение, а в повечето случаи е пояснено и защо останалите три възможности не отговарят на условието. За учителя това е удобен инструмент за бърза текуща проверка или за преговор. За ученика тестът е подходящ за самопроверка – решава се за кратко време и работи като кратко обобщение на темата.

Думи като „летище“ и „творба“ звучат така, сякаш винаги са били тук – а всъщност имат автор. Настоящият тест по български език проверява познанията за пластовете в речника и отделя място на онези думи, чието появяване има конкретна история. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане. Всяка задача е самостоятелна и покрива отделен елемент от материала, което позволява бърза и точна проверка. Началните въпроси изискват разпознаване на дума от всекидневната реч сред остарели названия, обяснение на причината за навлизане на нова дума и откриване на дума, чиято форма се е променила във времето. Следват задачи за отнасяне на конкретно название към точната група, за факторите, влияещи върху личния речник, и за разпознаване на авторска дума, която не е влязла в широка употреба. Втората група задачи разглежда конкретни случаи: старото значение на дума, която днес се употребява различно, причината за отпадането на название на изчезнал занаят, разпознаване на ред само с нови думи и стилистичната функция на остарелите думи в художествен текст. Проверява се и общото твърдение за подвижността на лексикалния състав, както и значението на конкретни остарели и нови названия. Отделна група въпроси е посветена на приноса на българския езиковед, свързан с борбата срещу чуждиците: неговото име, думи, чието създаване се приписва на него, и един от шеговитите му езикови опити – рядко срещан въпрос, който придава на теста разпознаваем характер. Заключителните задачи обхващат разграничаването на активна от пасивна лексика, признака за архаичност на конкретна форма и произхода на домашните думи. Всеки отговор в ключа е обяснен с цяло изречение, като в повечето случаи е посочено и защо останалите варианти отпадат. За учителя това е удобен инструмент за бърза проверка или преговор. За ученика тестът е подходящ за самопроверка и разширява представата му за историята на думите.

Между думите, с които си служим всеки ден, и онези, които разпознаваме само от книгите, стои цялата история на един език. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът умее да разположи всяка дума на нейното място в тази система. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане – проверката започва непосредствено и обхваща целия учебен материал. Началните задачи изискват разпознаване на дума от съвременната реч сред остарели названия и обяснение на причината, поради която в езика навлиза ново название. Следват въпроси за дума с променено през времето значение, за отнасяне на историческа титла към точната група и за общото между няколко форми с остаряло звучене. Втората група задачи разглежда конкретни случаи от двата края на речниковия състав: авторска дума, създадена по конкретен повод, признаците на остарелите граматични форми, причината за отпадането на название на изчезнал уред, както и разпознаване на чужда дума и на нова дума от дигиталната област. Отделно е застъпен въпросът какъв ефект постигат остарелите думи в художествен текст и какво показва замяната на едно название с друго. Трета група въпроси е свързана с приноса на български езиковед към обновяването на речника: думи, чието създаване се приписва на него, заеманата от него длъжност и един от известните му шеговити опити за заместване на чуждица. Заключителните задачи обхващат промяната в произношението на думи, употребявани и днес, разпознаването на ред с названия на изчезнали предмети, общото твърдение за развитието на речниковия фонд и случаите, в които чуждата дума навлиза заради нуждата от точно название. Всеки отговор в ключа е придружен с обяснение в цяло изречение, което поставя думата в съответната ѝ група и посочва защо останалите варианти отпадат. За учителя това е бърз инструмент за текуща проверка или преговор. За ученика тестът е удобен за самопроверка и дава ясна представа как се движат думите между активния и пасивния речник.

Защо едни думи изчезват заедно с предметите, които назовават, а други тепърва си пробиват път в речта: разработката тръгва от този въпрос и подрежда речниковия състав като жива, променяща се система. В началото е обяснено какво представлява речниковият състав, кога започва да се оформя новобългарската лексика и от кои два пласта е изградена тя. Следва частта за активната лексика, с примери от всекидневието и с важното уточнение, че активната лексика на езика не съвпада с активния речник на отделния човек. Пасивната лексика е въведена през конкретни думи от художествен откъс, включително една новосъздадена от автора дума със старинно звучене, а след това е разделена на своите групи. Историзмите и архаизмите са показани поотделно, като при архаизмите са разграничени случаите с остаряло произношение, с остаряла граматична форма, с изменено значение и с изцяло заменена дума. Отделен раздел представя неологизмите, включително заетите от други езици и авторските еднодневки. Обобщението и рубриката „Какво трябва да знаеш“ повтарят същото съдържание на съвсем достъпен ученически език, а накрая има кратък набор от упражнения с ключ за самопроверка и обяснение защо това знание е полезно. Подходяща е за преговор по лексикология и за самостоятелна подготовка преди изпитване.