Тест по български език „Синтаксис. Пунктуация на сложното съставно с подчинено определително изречение" – 20 задачи за съгласуването и за мястото на запетаята, с отговори

Подчиненото определително изречение се разпознава по думата, която пояснява, и се отделя по строги правила – затова темата съчетава синтаксис и пунктуация. Двадесетте задачи упражняват и двете страни. Началните въпроси изискват разпознаване на подчиненото определително сред други видове подчинени изречения и определяне какво точно пояснява то – съществително име, местоимение или числително. Отделна задача разглежда случаите, в които връзката се осъществява с обстоятелствена по произход дума, но функцията остава определителна. Друга група въпроси е насочена към пунктуацията: къде се поставят запетаите при вмъкнато подчинено изречение, къде стои знакът, когато подчиненото започва с предлог, и как се отделя цял израз, принадлежащ към подчиненото. Няколко задачи изискват откриване на изречението без грешка сред близки по строеж варианти. Отделна група задачи проверява съгласуването на относителните местоимения по род и число, правилната употреба на формата за допълнение и на притежателното относително местоимение. Следващите въпроси разглеждат подчиненото определително като синтактичен синоним на съгласувано или обособено определение, различаването на съподчинени от последователно подчинени изречения и случаите, в които неправилно поставената запетая променя смисъла. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

Едно и също съдържание може да се предаде чрез определение, чрез обособена част или чрез цяло подчинено изречение. Двадесетте задачи учат тези възможности да бъдат различавани и правилно оформяни пунктуационно. Началните въпроси изискват съпоставка между двойки изречения с еднакво съдържание, откриване на думата, която подчиненото пояснява, и разпознаване на случаите, когато то се отнася към местоимение или към съществително, макар връзката да е осъществена с обстоятелствена по произход дума. Следваща група задачи е насочена към пунктуацията: как се огражда вмъкнатото подчинено изречение, къде стои запетаята, когато то започва с предлог, и как се отделя цял израз, принадлежащ към подчиненото. Няколко въпроса изискват откриване на изречението без грешка сред близки по строеж варианти. Друга група проверява съгласуването на относителните местоимения по род и число, употребата на формата за допълнение и на притежателното относително местоимение в единствено и множествено число. Следващите задачи разграничават обособеното определение от подчиненото определително, откриват съчетаването на подчинено за време с подчинено определително към едно главно изречение, разпознават последователното подчинение и изискват подреждане на трите синтактични възможности в правилен ред. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

Подчиненото подложно изречение заема мястото на подлога и може да бъде заменено с местоимение – това е най-сигурният начин то да бъде разпознато. Двадесетте задачи упражняват тази проверка в различни строежи. Началните въпроси изискват точно определение на този вид подчинено изречение и разпознаване на случаите, в които то може да бъде заменено с местоимение. Следват задачи за главното изречение, изградено от прилагателно и спомагателен глагол, и за разграничаване от определително подчинено, когато в главното вече има подлог. Друга група въпроси разглежда безличните конструкции с частицата „се", подчиненото, въведено с относително местоимение, и синтактичните синоними, при които подлогът е изразен веднъж с име, а веднъж с цяло изречение. Отделни задачи проверяват коя съюзна връзка е типична за този вид подчинено и кое твърдение за него не е вярно. Следващите въпроси проследяват разположението на подчиненото пред и след главното, както и съответната пунктуация – кога се пише запетая и кога тя е излишна, включително при подчинено с частицата „да". Заключителните задачи разграничават подложното от допълнителното подчинено изречение, проверяват замяната с показателно местоимение, разпознават подчинено, въведено с въпросителна дума, и съпоставят изразяването на подлога с име и с цяло изречение. Приложени са верните отговори с обяснения.

Подчиненото изречение може да стои пред главното, след него или вмъкнато между неговите части – и всяко от тези положения има свои пунктуационни изисквания. Двадесетте задачи упражняват точно това. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено и правилно оформяне на връзката с причинния съюз. Следват три задачи, посветени последователно на трите възможни места на подчиненото изречение спрямо главното. Друга група въпроси проверява поставянето на запетаите при всяко от тези положения: пред главното, когато подчиненото е в началото, от двете страни при вмъкнато подчинено и пред въвеждащия съюз, когато подчиненото следва. Значителна част от задачите разглежда случаите, в които запетая не се пише – пред частицата „да" в границите на простото изречение, пред въпросителна дума, която е част от същото изречение, между два съседни съюза и между уточняващо наречие и следващия го съюз. Заключителните въпроси изискват откриване на изречението с допусната грешка, разпознаване на подчинено, което пояснява съществително име, и на подчинено, изясняващо съдържанието на глагола в главното изречение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

Подчинените обстоятелствени изречения се различават по въпроса, на който отговарят, и по съюза, с който се въвеждат – затова разпознаването им изисква и двете наблюдения. Двадесетте задачи упражняват това умение. Началните въпроси изискват откриване на подчинено обстоятелствено за време и за място и разграничаването му от подчинено определително, което се въвежда със същите думи, но пояснява съществително име. Следва задача за подчиненото, отговарящо на въпроса как, и за случаите, в които обстоятелството е изразено с цяло изречение, а не с дума или обособена част. Следваща група задачи проверява познаването на съюзите: кои въвеждат подчинени за време, кои за причина и кои за цел. Отделни въпроси изискват разпознаване на подчинено за условие, за цел и за следствие. Друга група разглежда пунктуацията при сложните съюзи, при които запетаята стои пред целия съюз, и случаите, в които запетая пред въвеждащата дума не се пише. Няколко задачи са посветени на думата „като" – кога тя въвежда подчинено изречение и кога изразява сравнение без нужда от запетая. Заключителните въпроси проследяват изреченията с повече от едно подчинено, разграничаването на обстоятелственото значение от определителното и намирането на синтактичен синоним, изразяващ същото условие по друг начин. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.

Обстоятелственото значение може да бъде за време, място, начин, степен, причина, цел, условие, следствие или отстъпване – и всяко от тях се въвежда със свои съюзи. Двадесетте задачи обхващат цялата тази система. Началните въпроси проверяват на кои въпроси отговаря подчиненото обстоятелствено изречение и кои съюзи го въвеждат при значение за време. Следват задачи за подчинено със значение за място и за реда, в който всички съюзи изразяват начин на извършване на действието. Друга група въпроси е насочена към по-рядко разглежданите значения – за количество и степен, за следствие и за отстъпване, както и към редовете, съдържащи само причинни или само условни съюзи. Отделни задачи изискват откриване на изречение с две подчинени обстоятелствени и на случай, в който подчиненото пояснява не сказуемото, а друга част от изречението. Включена е и задача за разпознаване на три изречения, които са синтактични синоними и предават едно и също обстоятелство по различен начин. Заключителната част е посветена на пунктуацията: къде стои запетаята при сложните съюзи, кога тя е излишна след наречие пред съюза, кои изречения са без грешка и как се отделя подчиненото при предно и при следно разположение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.