Тест по български език „Синтаксис. Пунктуация на сложното съставно с подчинено обстоятелствено изречение" – 20 задачи за видовете, сложните съюзи и запетаята, с отговори

Обстоятелственото значение може да бъде за време, място, начин, степен, причина, цел, условие, следствие или отстъпване – и всяко от тях се въвежда със свои съюзи. Двадесетте задачи обхващат цялата тази система. Началните въпроси проверяват на кои въпроси отговаря подчиненото обстоятелствено изречение и кои съюзи го въвеждат при значение за време. Следват задачи за подчинено със значение за място и за реда, в който всички съюзи изразяват начин на извършване на действието. Друга група въпроси е насочена към по-рядко разглежданите значения – за количество и степен, за следствие и за отстъпване, както и към редовете, съдържащи само причинни или само условни съюзи. Отделни задачи изискват откриване на изречение с две подчинени обстоятелствени и на случай, в който подчиненото пояснява не сказуемото, а друга част от изречението. Включена е и задача за разпознаване на три изречения, които са синтактични синоними и предават едно и също обстоятелство по различен начин. Заключителната част е посветена на пунктуацията: къде стои запетаята при сложните съюзи, кога тя е излишна след наречие пред съюза, кои изречения са без грешка и как се отделя подчиненото при предно и при следно разположение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.

Всяко подчинено обстоятелствено изречение носи определено значение, а от него зависи и съюзът, и мястото на запетаята. Двадесетте задачи упражняват разпознаването на видовете и правилното оформяне на границите между изреченията. Началните въпроси изискват разграничаване на обстоятелственото от допълнителното подчинено изречение и определяне на значението във всеки конкретен случай – за време, цел, условие, причина, следствие и отстъпване. Следваща група задачи разглежда по-специфичните значения: за начин, за място и за количество или степен. Отделни въпроси проверяват откриването на изречение с две подчинени обстоятелствени и разпознаването на синтактични синоними, изразяващи едно и също обстоятелство по различен начин, включително чрез обособена част. Втората половина на теста е посветена на пунктуацията. Задачите обхващат употребата на запетая при думата „като", когато тя въвежда подчинено изречение и когато изразява сравнение, мястото на знака при сложните съюзи и случаите, в които между два съседни съюза запетая не се пише. Разглежда се и разликата между простия и сложния съюз при думата „че", както и употребата на запетая пред частицата „да". Заключителните въпроси изискват откриване на изречение с предно разположено подчинено и преценка кога видът на главното изречение налага въпросителен знак в края. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.

Подчиненото изречение може да стои пред главното, след него или вмъкнато между неговите части – и всяко от тези положения има свои пунктуационни изисквания. Двадесетте задачи упражняват точно това. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено и правилно оформяне на връзката с причинния съюз. Следват три задачи, посветени последователно на трите възможни места на подчиненото изречение спрямо главното. Друга група въпроси проверява поставянето на запетаите при всяко от тези положения: пред главното, когато подчиненото е в началото, от двете страни при вмъкнато подчинено и пред въвеждащия съюз, когато подчиненото следва. Значителна част от задачите разглежда случаите, в които запетая не се пише – пред частицата „да" в границите на простото изречение, пред въпросителна дума, която е част от същото изречение, между два съседни съюза и между уточняващо наречие и следващия го съюз. Заключителните въпроси изискват откриване на изречението с допусната грешка, разпознаване на подчинено, което пояснява съществително име, и на подчинено, изясняващо съдържанието на глагола в главното изречение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

Подчиненото подложно изречение заема мястото на подлога и може да бъде заменено с местоимение – това е най-сигурният начин то да бъде разпознато. Двадесетте задачи упражняват тази проверка в различни строежи. Началните въпроси изискват точно определение на този вид подчинено изречение и разпознаване на случаите, в които то може да бъде заменено с местоимение. Следват задачи за главното изречение, изградено от прилагателно и спомагателен глагол, и за разграничаване от определително подчинено, когато в главното вече има подлог. Друга група въпроси разглежда безличните конструкции с частицата „се", подчиненото, въведено с относително местоимение, и синтактичните синоними, при които подлогът е изразен веднъж с име, а веднъж с цяло изречение. Отделни задачи проверяват коя съюзна връзка е типична за този вид подчинено и кое твърдение за него не е вярно. Следващите въпроси проследяват разположението на подчиненото пред и след главното, както и съответната пунктуация – кога се пише запетая и кога тя е излишна, включително при подчинено с частицата „да". Заключителните задачи разграничават подложното от допълнителното подчинено изречение, проверяват замяната с показателно местоимение, разпознават подчинено, въведено с въпросителна дума, и съпоставят изразяването на подлога с име и с цяло изречение. Приложени са верните отговори с обяснения.

Преди да се говори за подчинени изречения, трябва да се различат самите връзки между простите изречения – съчинителна, подчинителна или безсъюзна. Двадесетте задачи изграждат именно това умение. Началните въпроси изискват откриване на съчинително и на безсъюзно свързване, както и на случая, в което едно изречение пояснява сказуемото на друго. Следва задача за разпознаване на частта, която не може да съществува самостоятелно, защото е подчинена. Друга група въпроси разграничава съчинителните съюзи от съюзните думи, изисква посочване на главното изречение сред оградени части и определяне на броя на простите изречения според броя на сказуемите. Следващите задачи проверяват разпознаването на подчинено, което пояснява име от главното, и на изречение без подчинителна връзка, както и правилното поставяне на запетая между двете части. Отделен въпрос е посветен на пунктуацията при съюза „че". Заключителната част определя значението на подчинените изречения – за време, за цел и за причина – и изисква откриване на простото изречение сред сложни по вид конструкции. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача, което позволява самостоятелна проверка след решаването.

Сложното съставно изречение се разпознава по наличието на главна и подчинена част, а правилното му оформяне зависи от мястото на подчиненото и от вида на връзката между изреченията. Двадесетте задачи обхващат и трите страни на темата. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено, откриване на изречение със сходен строеж и посочване коя част е главна. Следват задачи за разположението на подчиненото – вмъкнато между частите на главното или поставено пред него. Друга група въпроси разглежда видовете подчинени изречения: онова, което назовава възприетото или мисленото, онова, което пояснява отделна дума от главното, и онова, което обозначава време. Отделна задача изисква разпознаване на съюзна дума и друга – откриване на сложно смесено изречение. Значителна част от задачите е посветена на пунктуацията. Проверява се къде стои запетаята пред въвеждащ съюз, кога тя не се пише пред въпросителна дума или пред частицата „да", как се оформят съюзните връзки от типа на отрицателната конструкция за причина и на съчетанията от два съюза, както и случаите, в които наречие и съюз стоят заедно. Заключителните задачи изискват откриване на правилно оградено подчинено изречение и на изречението, в което всички правила са спазени. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.