Сфери на общуване, аудитория, функции на текста и белези на информационната бележка – тест с 20 задачи и мотивирани отговори (Вариант 1)

Материалът е трети вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка и съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации. Това позволява той да се използва като самостоятелна проверка, като допълнителен вариант при работа в клас или като заключително упражнение след предходните варианти. Началната част проверява разпознаването на сферите на общуване чрез конкретни всекидневни ситуации, при които ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, а в част от задачите – да определи едновременно сферата и вида на използваната медия. Следващата група обхваща видовете медии и основните понятия на масовата комуникация. Тук се проверява разграничаването на печатни от електронни медии, разпознаването на текст, който не принадлежи към дадена група, както и владеенето на терминологията – наименованието на получателите на посланието и общото название на текстовете, създавани за средствата за масова комуникация. Отделно се проверява разликата между официалния стил на традиционните медии и свободния стил на интернет средата, както и значението на различните гледни точки. Централно място заемат задачите върху функциите на медийните текстове. Информиращата, въздействащата, коментиращата и развлекателната функция се разпознават по конкретни примери, а не по определения. Към тях са добавени и задачи върху медийните жанрове, при които трябва да се различат репортаж, интервю и статия по техните отличителни белези. Заключителната част е посветена изцяло на информационната бележка: обективността на изложението, ролята на времето, мястото и участниците, недопустимостта на образния и оценъчния език и определянето на жанра при смесени белези. Всеки отговор е придружен с обяснение, което формулира правилото и мотивира избора. Материалът е подходящ за текущ контрол, за допълнителен вариант при проверка в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Материалът представлява втори вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка. Съдържа двадесет задачи със затворен отговор, съставени изцяло от нови ситуации, което позволява той да се използва като продължение на работата по темата, като втори вариант при проверка в клас или като допълнително упражнение след първия тест. Началните задачи проверяват разпознаването на сферите на общуване. Всяка от тях е представена чрез кратка ежедневна ситуация, по която ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, както и до колко души достига дадено послание. Следващата група е насочена към видовете медии и към характера на общуването. Обхванати са разграничаването на печатни и електронни медии, мястото на социалните мрежи в съвременната комуникация, темите на масовата комуникация и значението на различните гледни точки, както и разликата между официалния тон на традиционните медии и свободния стил в интернет средата. Отделна група задачи е посветена на функциите на медийните текстове. Тук освен информиращата, коментиращата и развлекателната функция е застъпена и въздействащата, а всяка от тях се разпознава по конкретен пример, а не по определение. Проверява се и разграничаването на медийните жанрове по техните характерни белези. Заключителната част се съсредоточава върху информационната бележка: задължителни елементи, обективност на изложението, употреба на думите в прякото им значение и разпознаване на текст, в който се смесват белези на различни жанрове. Всеки верен отговор е придружен с обяснение, което формулира съответното правило и мотивира избора, така че тестът да работи едновременно като проверка и като средство за усвояване. Материалът е подходящ за текущ контрол, за втори вариант при работа в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Тестът обхваща цял раздел от учебното съдържание и проверява както теоретичните понятия, така и умението те да бъдат приложени върху конкретен текст. Задачите са разнообразни по вид и обхващат всички теми от дела. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен кратък медиен текст за обществено събитие. Върху него са зададени пет въпроса: към кой жанр принадлежи, кой е източникът на съобщението, каква е неговата цел, в каква форма протича общуването и коя характеристика не му е присъща. Тази част проверява четене с разбиране, съчетано с разпознаване на жанрови белези. Следващата група е върху основните понятия: какво представлява общуването, кой пример е за масова комуникация, кои са участниците в нея, какво означава публиката в медиен контекст, каква е основната цел на този вид общуване и кое условие не се отнася за него. Третата група разглежда жанровете – какво е характерно за информационната бележка, по какво тя се различава от репортажа, кой жанр е изграден от въпроси и отговори и какво се изисква от този, който води разговора. Отделни въпроси са върху изискванията към информацията в медиен текст и върху понятието за медийна грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между двата вида общуване, да се посочат две разлики между два жанра и да се състави заглавие на медиен текст по зададена тема. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово съставено заглавие. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на теория и практика. Първо се работи върху реален по вид медиен текст, а после се проверяват понятията – така се вижда дали ученикът разпознава жанра не по определение, а по самия текст. Особено полезна е последната задача. Съставянето на заглавие е кратко упражнение, но изисква усет за точност, за информативност и за въздействие – умения, които се проверяват рядко, а са в основата на всеки медиен текст. Ценни са и въпросите за разликата между двата основни жанра. Те се задават два пъти – веднъж като избор и веднъж като свободен отговор – така че разграничението остава наистина усвоено. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори и с ясна мярка при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа обясненията служат като кратък преговор върху понятията от раздела.

Обобщителен вариант, който проверява целия раздел и започва с текст за национален празник, отразен от местна медия. Въпросите са подредени от конкретния текст към общите понятия. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор. Петте въпроса към приложения текст изискват да се определи формата на общуване, да се посочи източникът на информацията, да се разпознае жанрът, да се формулира целта на текста и да се открие характеристиката, която не му е присъща. Следващата група обхваща основните понятия: определението за масова комуникация, пример за нея, значението на понятието публика, целта, която не ѝ принадлежи, и участникът, който остава извън нея – въпрос, който изисква да се различи институционалната роля от личната. Третата група е върху жанровете. Разгледани са характеристиките на репортажа, задължителното съдържание на информационната бележка, строежът на диалоговия жанр и изискванията при подготовката на разговор. Отделни въпроси са върху достоверността на информацията, върху средствата на общуването без думи и върху дейността, която действително развива медийната грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между двата основни жанра, да се посочат два начина, по които се осъществява този вид общуване, и да се състави заглавие на репортаж за училищно събитие. Отговорите са изведени накрая – с обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово заглавие и уточнение, че при една от задачите се приемат различни верни отговори. Материалът е подходящ за обобщителна проверка върху раздела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е плътността. Всички понятия от дела се проверяват поне по веднъж, а най-важните – жанровете и изискванията към информацията – по два пъти и в различна формулировка. Особено полезен е въпросът за участника, който остава извън този вид общуване. Той изисква да се разбере, че тук страните не са отделни хора, а институция и публика – ключово наблюдение за цялата тема. Ценен е и въпросът коя дейност развива медийната грамотност. Той поставя редом няколко занимания, свързани с текстове и с екрани, и показва, че само едно от тях изгражда критично отношение. За преподавателя тестът дава пълна и бърза проверка. За ученика обясненията служат като компактен преговор върху понятията от раздела, а сгрешените задачи показват точно коя тема се нуждае от повторение.

Вариант, който започва с отразяване на реално по вид културно събитие и постепенно преминава към понятията, чрез които такива текстове се описват. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен медиен текст за градско тържество. Върху него са зададени пет въпроса: кой жанр го описва най-точно, по какви канали се е разпространил, каква е целта на самото събитие, коя характеристика не се отнася за текста и кой е основният източник на информацията. Тази част изисква да се различи целта на текста от целта на описаното в него събитие – разграничение, което често се пропуска. Следващата група разглежда основните понятия: определението за масова комуникация, пример за медийно общуване, страните в него, значението на понятието аудитория, целите на този вид общуване и ситуацията, която не му принадлежи. Третата група е за жанровете – съдържанието на информационната бележка, отликите на репортажа, изискванията към водещия разговор и характерното за диалоговия жанр. Отделни въпроси са върху достоверността на информацията и върху медийната грамотност. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни разликата между общуването с думи и без думи, като се дадат примери; да се посочат две условия, при които общуването е масово; и да се състави заглавие на информационна бележка за училищно събитие. Отговорите са изведени накрая – с кратко обяснение под всеки затворен въпрос и с примерни решения при отворените, включително готово заглавие. Материалът е подходящ за контролна работа върху раздела, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е въпросът за общуването без думи. Той разширява темата отвъд медийните жанрове и напомня, че значителна част от общуването изобщо не минава през езика – наблюдение, полезно и при устно изказване пред публика. Полезен е и приложеният текст. Той описва събитие, предавано едновременно по телевизия и в интернет, което позволява да се обсъдят различните канали за разпространение и промяната в начина, по който новините достигат до хората. Ценна е и задачата за съставяне на заглавие. Темата е близка – събитие в собственото училище – така че упражнението се решава лесно, но изисква точност и стегнатост. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика обясненията събират на едно място всички понятия от раздела.

Кратко съобщение за откриване на изложба се превръща в упражнение по разчитане на медийна информация – кой я съобщава, какво точно казва и какво не се съдържа в нея. В началото е поместен медиен текст за юбилейна изложба на български художник. Върху него са построени първите пет задачи: към кой жанр принадлежи текстът, коя институция го е публикувала, каква е целта на събитието според написаното, кое сведение не присъства в него и какъв е характерът му. Задачата с отрицателна постановка е особено полезна – тя проверява дали ученикът чете точно, или добавя от собствените си предположения. Втората част обхваща работата с медиен текст като процес. Задачите изискват да се определи кое е основното действие при запознаването с текста, какво включва извличането на информация при репортаж и какво означава обработване на информацията. Отделни въпроси проверяват познаването на медийните жанрове – кой от изброените е медиен жанр, кой не спада към основните и какво не е характерно за информационната бележка. Трета посока е свързана с медиите и с етичните изисквания към тях: какво представлява масмедията, кое е вярно за електронните медии, кой източник е допустим според етичните норми и какво изисква журналистическата етика. Отделни задачи разграничават понятията факт и мнение – какво означава мнение и какво трябва да се търси в текста, за да се определят фактите. Това разграничение е сред най-важните умения при работа с медии. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение с няколко изречения каква е разликата между факт и мнение. Втората – изброяване на две стъпки от процеса на извличане на информация. Третата свързва учебния материал с всекидневието: ученикът трябва да посочи два типа медии по вид и да даде конкретен пример за всеки. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни примери, като при една от тях изрично е отбелязано, че се приемат различни верни варианти. Ученикът упражнява умение, което му е нужно всеки ден извън училище – да разчита новинарски текст, да отделя проверимото от оценъчното и да преценява надеждността на източника. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите за факта и мнението и за видовете медии могат да послужат и като начало на разговор за медийната грамотност.