Текстът в масовата комуникация и информационната бележка – тест с 20 задачи и подробни обяснения на верните отговори (Вариант 3)

Тестът обхваща в двадесет задачи със затворен отговор основните понятия, свързани с масовата комуникация и с жанра на информационната бележка, и проверява дали ученикът разпознава изучаваната теория в конкретни, взети от практиката ситуации. Първата група задачи е насочена към сферите на общуване. Чрез кратки и лесно разпознаваеми примери от всекидневието се проверява умението да се различат битовата, естетическата, научната и медийната сфера, както и да се прецени до каква аудитория достига дадено съобщение. Втората група обхваща видовете медии и характера на общуването в тях. Проверява се разграничаването на печатни от електронни медии, темите, характерни за масовата комуникация, значението на различните гледни точки, както и разликата между официално и неофициално публично общуване. Третата група е посветена на функциите на медийните текстове – информираща, коментираща и развлекателна – и на разпознаването на медийните жанрове по техните отличителни белези. Четвъртата група се съсредоточава изцяло върху информационната бележка. Проверяват се задължителните ѝ елементи, обективността на изложението, ролята на посочените участници, както и умението да се разпознае езиково средство, което не отговаря на изискванията на жанра. Заключителната задача поставя по-обобщен въпрос – как се определя жанрът на текст, в който се съчетават белези на различни жанрове. Особена стойност на материала придава ключът: към всеки верен отговор е добавено кратко обяснение, което формулира съответното правило и посочва защо останалите варианти отпадат. Така тестът може да се използва не само за проверка, но и за усвояване на учебното съдържание. Материалът е подходящ за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

Материалът представлява втори вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка. Съдържа двадесет задачи със затворен отговор, съставени изцяло от нови ситуации, което позволява той да се използва като продължение на работата по темата, като втори вариант при проверка в клас или като допълнително упражнение след първия тест. Началните задачи проверяват разпознаването на сферите на общуване. Всяка от тях е представена чрез кратка ежедневна ситуация, по която ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, както и до колко души достига дадено послание. Следващата група е насочена към видовете медии и към характера на общуването. Обхванати са разграничаването на печатни и електронни медии, мястото на социалните мрежи в съвременната комуникация, темите на масовата комуникация и значението на различните гледни точки, както и разликата между официалния тон на традиционните медии и свободния стил в интернет средата. Отделна група задачи е посветена на функциите на медийните текстове. Тук освен информиращата, коментиращата и развлекателната функция е застъпена и въздействащата, а всяка от тях се разпознава по конкретен пример, а не по определение. Проверява се и разграничаването на медийните жанрове по техните характерни белези. Заключителната част се съсредоточава върху информационната бележка: задължителни елементи, обективност на изложението, употреба на думите в прякото им значение и разпознаване на текст, в който се смесват белези на различни жанрове. Всеки верен отговор е придружен с обяснение, което формулира съответното правило и мотивира избора, така че тестът да работи едновременно като проверка и като средство за усвояване. Материалът е подходящ за текущ контрол, за втори вариант при работа в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Един и същ ден с 39 градуса може да бъде съобщен като число и като непоносима жега — и разликата между двете изречения е разликата между двете сфери на общуване, върху които е построен този тест. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я проверява чрез 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са ситуативни: пред ученика застава конкретен случай — публикация в местен вестник, репортаж от наводнен район, разговор с олимпийски шампион, стих с повтарящ се звук, авторска дума в разказ — и той трябва да разпознае жанра, средството или особеността. Никъде не се иска възпроизвеждане на определение. Първата част е върху медийните жанрове. Няколко последователни задачи изискват да се разграничат информационната бележка, репортажът и интервюто по признаците им — обем, присъствие на автора, наличие на лично отношение, образен език, диалогична форма. Отделен въпрос съпоставя два материала за едно и също събитие и изисква да се определи към кой жанр клони всеки от тях. Следващият блок е върху начините на въздействие в медийния текст. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на част от тях, прякото мнение на специалист и тежестта, която му придава професионалната компетентност, както и езиковите средства — емоционално натоварените прилагателни в заглавия. Тук са и задачите върху достоверността, фалшивите новини в социалните мрежи, разграничаването на факт от мнение и стъпките на анализа на медиен текст. Централно място в теста заема художественият текст. Отделни задачи са посветени на лирическия Аз и на честата грешка той да бъде отъждествяван с автора, на образността, на изразителността и на свободата при избора на езикови средства. Следва блок върху конкретните художествени средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза — всяко от тях представено чрез отделен стих, в който трябва да се разпознае и назове. Тестът включва и задачи върху преносното значение на думите, върху диалектната дума в художествения текст и върху авторската нова дума, създадена от писателя. Заключителните въпроси са обобщителни: защо отразяването на различни гледни точки в масовата комуникация е важно, от какво зависи изборът на обръщение в интервюто и коя формулировка вярно описва разликата между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно като обобщителен преговор по цялата тема. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две големи групи: медийно общуване и естетическо общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, достоверност, факт и мнение, начини на въздействие, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията с конкретни примери.

Новината съобщава какво се е случило, художественият текст кара читателя да го преживее — този тест проверява дали ученикът разпознава двете сфери на общуване и средствата, с които всяка от тях работи. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я поднася в 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Всички задачи са построени върху конкретен случай, а не върху определение. Пред ученика застава публикация в сайт, съобщение по радиото, кратък текст в общински вестник, репортаж от засегнато от градушка село, интервю с ветеринар, стих с повтарящ се звук или изречение с дума в преносно значение — и той трябва да прецени какво разпознава в него. Първата част е върху медийното общуване. Началните задачи изискват да се определи сферата на общуване и да се назоват двете основни функции на медийните текстове. Следва блок върху жанровете: информационната бележка, репортажът и интервюто са проверени поотделно чрез признаците им — краткост и обективност, присъствие на автора на място, образен език, диалогична форма, характер на събеседника. Отделна задача е посветена на избора между учтивата и непринудената форма на обръщение в интервюто. Следващият блок обхваща въздействието и достоверността. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на важно обяснение, силата на емоционално натоварените прилагателни, разпознаването на трите белега за надеждност в конкретна публикация, поведението при съмнителна новина в социална мрежа, стъпките на анализа и връзката между медиите, общественото мнение и решенията на управляващите. Втората голяма част е върху художествения текст. Отделни задачи са посветени на всяка от особеностите му — условност, образност, изразителност, свобода при избора на езикови средства — представени чрез конкретни примери, при които трябва да се посочи коя точно особеност поражда описания ефект. Самостоятелно място заема лирическият Аз и защо той не бива да се отъждествява с автора. Следва блок върху художествените средства. Алитерацията, асонансът, анафората и антитезата са дадени поотделно, всяко чрез отделен стих, в който средството трябва да бъде разпознато и назовано. Тестът включва и задачи върху думите с преносно значение и върху диалектната дума в художествения текст. Заключителните въпроси са обобщителни — разграничаване на факт от лична оценка и формулиране на общото и различното между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация, което позволява разделът да се използва и самостоятелно като преговор. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две групи според сферата на общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, функции и въздействие, достоверност, факт и мнение, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията чрез конкретни примери.

Тестът тръгва от текст, какъвто ученикът среща всеки ден в телефона си – кратък медиен коментар за градска новина, с мрежова лексика и с призив към читателя. Точно това го отличава: темата за публицистиката е проверена върху съвременен език, а не върху откъс отпреди половин век. Двадесет задачи: седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Първите пет задачи работят направо с приведения текст. Изисква се да се определи целта му, да се посочи тропът в него, да се разпознае въпросителното изречение с публицистична функция и да се различат две новообразувани думи – едната утвърдена в езика, другата съществуваща само в този текст. Тази двойка задачи е рядкост в ученически тест и въвежда понятия, които обикновено се подминават. Следва теоретичният блок. Той обхваща целите на стила, отношенията между автора и читателя, характерната лексика и разговорните единици, както и това по какво публицистиката се различава от научното и от деловото изложение. Обособена част е за жанровете – кои текстове принадлежат на стила, в кои канали се срещат и по какво се разпознава един от най-специфичните сред тях. Тук е и задачата за клишираните медийни формули, с които се въздейства, без да се аргументира. Отделно място заема въпросът за етиката: доколко този стил може да влияе и къде влиянието преминава в манипулация. Това е важна задача, защото извежда темата отвъд граматиката и я свързва с медийната грамотност. Включена е и задача за редактиране – коя от четири преработки запазва подходящия тон. Тя проверява усет, а не запаметено правило. Подредбата води от текста към понятията и оттам към собствено писане – естественият път, по който темата се усвоява трайно. Отворената част е най-ценна. Първата задача изисква от самия текст да се извлекат три различни по вид езикови средства и да се обясни как всяко от тях въздейства. Втората е същинска писмена работа: да се напише кратък публицистичен текст по зададена тема, като в него задължително присъстват метафора, оценъчни изрази, въпрос, разговорна единица и ясна финална теза. Третата изисква попълване на таблица с четири жанра – характеристика и примерна ситуация за всеки. Отговорите са изчерпателни. Затворените задачи са с кратки обяснения, а при отворените е даден и напълно написан примерен текст с маркирани в него средства, както и попълнена таблица. Обемът е удобен: затворената част се решава за половин час, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно – като домашна работа или като втори час върху темата. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки формулировки и от съседни стилове, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа, която проверява знание, усет и умение да се пише, с осигурени отговори и с готов образец за оценяване. За ученика: самопроверка и модел – показва как изглежда изпълнена задача от този тип и какво се очаква в собствения му текст.

Всяка новина е избор — какво да се каже, с чии думи и с какви прилагателни. Тестът учи ученика да вижда точно този избор. Материалът обхваща учебното съдържание за извличане и анализ на информация от медиен текст и го проверява чрез 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Отличителното на този тест е, че задачите не питат за определения, а поставят ситуации. Във всеки въпрос е описан кратък случай от медийната практика — публикация в новинарски сайт, заглавие на онлайн издание, цитат на специалист, съобщение в социална мрежа, две издания, отразяващи едно и също събитие — и ученикът трябва да прецени какво се случва в него. Така се проверява реално умение за анализ, а не запаметен списък от белези. Началото е посветено на медийния текст и неговите функции: каква е целта на публикацията, към кого е насочена и защо съобщава именно за такъв тип събития. Тук е и въпросът за общественото мнение — как се нарича колективната позиция, формирана под влияние на медиите, и какво може да следва от нея. Централният блок е върху начините на въздействие. Отделни задачи са посветени на всеки от тях поотделно: подбор на фактите и ефекта от премълчаването на част от информацията; прякото мнение на специалист или длъжностно лице и тежестта, която то придава; езиковите средства и силата на емоционално натоварените думи. Следват по-сложни задачи, в които трябва да се прецени по колко от начините въздейства едновременно даден текст и коя разлика между два материала за едно и също събитие се дължи именно на езиково средство. Самостоятелен акцент е поставен върху достоверността. Задачите изискват да се прецени надеждността на публикация според наличието или липсата на посочен източник, експертно мнение и проверими числа, да се разпознае поведението на критичния читател при съмнителна новина в социална мрежа и да се обясни какво изобщо означава да се чете критично. Тук е и задачата за разграничаване на факт от мнение — умение, което стои в основата на цялата тема. Отделна линия следва самите стъпки на анализа: коя е първата стъпка, къде най-бързо се открива темата, кое действие съответства на извеждането на най-важното в кратка форма и коя стъпка остава, когато първите три са изпълнени. Така тестът проверява и последователността на работата с медиен текст, а не само отделни понятия. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са по няколко изречения и не се ограничават до посочване на буквата — те разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно, като кратък обобщителен преговор на темата. На учителя материалът дава готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. Ситуативните задачи се обсъждат добре и в устна форма, а разгърнатите обяснения улесняват оценяването и работата над допуснатите грешки. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща всичко съществено по темата — функции на медийния текст, стъпки на анализа, начини на въздействие, проверка на достоверността, факт и мнение — и е полезен за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за изграждане на навик информацията от медиите да се преценява, а не да се приема наготово.