Текстът в медийното и в естетическото общуване – обобщителен тест по български език: жанрове, въздействие, особености на художествения текст и художествени средства в 25 задачи

Един и същ ден с 39 градуса може да бъде съобщен като число и като непоносима жега — и разликата между двете изречения е разликата между двете сфери на общуване, върху които е построен този тест. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я проверява чрез 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са ситуативни: пред ученика застава конкретен случай — публикация в местен вестник, репортаж от наводнен район, разговор с олимпийски шампион, стих с повтарящ се звук, авторска дума в разказ — и той трябва да разпознае жанра, средството или особеността. Никъде не се иска възпроизвеждане на определение. Първата част е върху медийните жанрове. Няколко последователни задачи изискват да се разграничат информационната бележка, репортажът и интервюто по признаците им — обем, присъствие на автора, наличие на лично отношение, образен език, диалогична форма. Отделен въпрос съпоставя два материала за едно и също събитие и изисква да се определи към кой жанр клони всеки от тях. Следващият блок е върху начините на въздействие в медийния текст. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на част от тях, прякото мнение на специалист и тежестта, която му придава професионалната компетентност, както и езиковите средства — емоционално натоварените прилагателни в заглавия. Тук са и задачите върху достоверността, фалшивите новини в социалните мрежи, разграничаването на факт от мнение и стъпките на анализа на медиен текст. Централно място в теста заема художественият текст. Отделни задачи са посветени на лирическия Аз и на честата грешка той да бъде отъждествяван с автора, на образността, на изразителността и на свободата при избора на езикови средства. Следва блок върху конкретните художествени средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза — всяко от тях представено чрез отделен стих, в който трябва да се разпознае и назове. Тестът включва и задачи върху преносното значение на думите, върху диалектната дума в художествения текст и върху авторската нова дума, създадена от писателя. Заключителните въпроси са обобщителни: защо отразяването на различни гледни точки в масовата комуникация е важно, от какво зависи изборът на обръщение в интервюто и коя формулировка вярно описва разликата между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно като обобщителен преговор по цялата тема. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две големи групи: медийно общуване и естетическо общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, достоверност, факт и мнение, начини на въздействие, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията с конкретни примери.

Разговорът с баба по телефона, статията в онлайн списанието и стихотворението в христоматията принадлежат на различни сфери на общуване — тестът започва точно от това разграничение и го проследява докрай. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я поднася в 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са изградени върху конкретни случаи. Пред ученика застава описана ситуация — публикация в регионален вестник, репортаж от благотворителен базар, интервю с млад пианист, заглавие, което обещава повече от съдържанието, стих с повтарящ се звук, изречение с дума в преносно значение — и той трябва да разпознае сферата, жанра, средството или особеността. Първата част е върху медийното общуване. Началните задачи изискват да се различат битовата и медийната сфера, да се разграничат печатните от електронните медии и да се назоват функциите на медийните текстове, включително коментиращата и развлекателната. Следва блок върху жанровете: информационната бележка, репортажът и интервюто са проверени поотделно чрез признаците им — краткост и обективност, присъствие на автора на място, образен език, диалогична форма и характерът на интервюирания. Отделни задачи разглеждат ролята на сравненията и метафорите в репортажа. Следващият блок обхваща въздействието и достоверността. Проверяват се подборът на фактите заедно с ефекта от премълчаването на важно обстоятелство, прякото мнение на специалист, преувеличаващото заглавие, което не съответства на съдържанието, съмнителният здравен съвет в социална мрежа, разграничаването на факт от мнение при два материала за едно и също събитие и стъпките на анализа с въпроса коя от тях остава последна. Втората голяма част е върху художествения текст. Отделни задачи са посветени на всяка от особеностите му — условност, образност, изразителност, свобода при избора на езикови средства, като във всяка е даден конкретен пример и трябва да се посочи коя точно особеност поражда описания ефект. Включен е и въпрос за общото между романа и стихотворението като текстове от една и съща сфера. Следва блок върху художествените средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза, всяко представено чрез отделен стих, в който средството трябва да бъде разпознато и назовано. Тестът съдържа и задачи върху думите с преносно значение, върху диалектната дума и върху авторската нова дума. Финалният въпрос обобщава разликата между медийния и художествения текст. Материалът завършва с верни отговори и подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от ситуацията, така че разделът може да служи и самостоятелно като преговор по темата. На учителя тестът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване, с възможност задачите да се разделят на две групи според сферата на общуване. На ученика материалът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — сфери на общуване, видове медии, медийни жанрове, въздействие и достоверност, факт и мнение, особености на художествения текст и художествените средства — и е подходящ за преговор преди класно и за подготовка за изпитване.

Материалът е трети вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка и съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации. Това позволява той да се използва като самостоятелна проверка, като допълнителен вариант при работа в клас или като заключително упражнение след предходните варианти. Началната част проверява разпознаването на сферите на общуване чрез конкретни всекидневни ситуации, при които ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, а в част от задачите – да определи едновременно сферата и вида на използваната медия. Следващата група обхваща видовете медии и основните понятия на масовата комуникация. Тук се проверява разграничаването на печатни от електронни медии, разпознаването на текст, който не принадлежи към дадена група, както и владеенето на терминологията – наименованието на получателите на посланието и общото название на текстовете, създавани за средствата за масова комуникация. Отделно се проверява разликата между официалния стил на традиционните медии и свободния стил на интернет средата, както и значението на различните гледни точки. Централно място заемат задачите върху функциите на медийните текстове. Информиращата, въздействащата, коментиращата и развлекателната функция се разпознават по конкретни примери, а не по определения. Към тях са добавени и задачи върху медийните жанрове, при които трябва да се различат репортаж, интервю и статия по техните отличителни белези. Заключителната част е посветена изцяло на информационната бележка: обективността на изложението, ролята на времето, мястото и участниците, недопустимостта на образния и оценъчния език и определянето на жанра при смесени белези. Всеки отговор е придружен с обяснение, което формулира правилото и мотивира избора. Материалът е подходящ за текущ контрол, за допълнителен вариант при проверка в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Нито един въпрос не пита „какво е репортаж“. Вместо това всяка задача описва конкретна журналистическа ситуация и изисква да се прецени какъв текст се получава от нея – подход, който проверява разбиране, а не заучено определение. Двадесетте задачи се движат между два жанра и постоянно ги съпоставят с трети. Първите поставят основата: разпознаване на жанра по описана ситуация и разграничаване по обем и степен на подробност. Оттам вниманието се насочва към отделните белези на репортажа – ролята на прекия цитат, присъствието на журналиста на място, изграждането на атмосфера чрез живи детайли. Отделен кръг задачи работи с езика. Проверява се разпознаването на изразно средство в конкретна фраза и разбирането защо изобщо в подобен текст се използва образен език. Друга задача изисква да се открие кой белег липсва в описана ситуация – формат, който изисква преценка на цялото, а не разпознаване на един елемент. Интервюто е разгледано също толкова подробно: как се нарича характерната му форма, защо събеседниците са подбрани, а не случайни, и кога се говори на „ти“ и кога на „Вие“. Двете задачи за обръщението са особено полезни, защото свързват езиковата норма с реална комуникативна ситуация и показват, че изборът зависи от събеседника и обстановката. Най-ценни са задачите, които поставят гранични случаи. В една от тях журналистът е бил на място и е цитирал участник, но текстът е кратък и фактологичен – и трябва да се прецени към кой жанр клони. В друга се пита какво липсва, за да стане интервюто репортаж. Трета изисква да се посочи кой елемент не би присъствал в кратката новина. Точно тези задачи отделят повърхностното от истинското разбиране и обикновено пораждат най-полезния разговор в час. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая с разгърнати обяснения – всяко от тях изяснява не само кой отговор е верен, но и по какъв признак се разпознава жанрът в конкретната ситуация. Така материалът работи и като кратък учебен текст. За учителя това е готова проверка след раздела за медийните жанрове и удобна основа за обсъждане. Не изисква подготовка, обхваща темата чрез примери от реалната журналистическа практика и позволява да се работи цял или на части. За ученика е особено полезен, защото учи разпознаване по признаци, а не по заглавие. Обясненията към отговорите дават работещ критерий, който после може да се приложи към всеки текст – включително към новините, които чете всеки ден. Подходящ е и за подготовка преди изпитване, и за самостоятелен преговор.

Тестът тръгва от текст, какъвто ученикът среща всеки ден в телефона си – кратък медиен коментар за градска новина, с мрежова лексика и с призив към читателя. Точно това го отличава: темата за публицистиката е проверена върху съвременен език, а не върху откъс отпреди половин век. Двадесет задачи: седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Първите пет задачи работят направо с приведения текст. Изисква се да се определи целта му, да се посочи тропът в него, да се разпознае въпросителното изречение с публицистична функция и да се различат две новообразувани думи – едната утвърдена в езика, другата съществуваща само в този текст. Тази двойка задачи е рядкост в ученически тест и въвежда понятия, които обикновено се подминават. Следва теоретичният блок. Той обхваща целите на стила, отношенията между автора и читателя, характерната лексика и разговорните единици, както и това по какво публицистиката се различава от научното и от деловото изложение. Обособена част е за жанровете – кои текстове принадлежат на стила, в кои канали се срещат и по какво се разпознава един от най-специфичните сред тях. Тук е и задачата за клишираните медийни формули, с които се въздейства, без да се аргументира. Отделно място заема въпросът за етиката: доколко този стил може да влияе и къде влиянието преминава в манипулация. Това е важна задача, защото извежда темата отвъд граматиката и я свързва с медийната грамотност. Включена е и задача за редактиране – коя от четири преработки запазва подходящия тон. Тя проверява усет, а не запаметено правило. Подредбата води от текста към понятията и оттам към собствено писане – естественият път, по който темата се усвоява трайно. Отворената част е най-ценна. Първата задача изисква от самия текст да се извлекат три различни по вид езикови средства и да се обясни как всяко от тях въздейства. Втората е същинска писмена работа: да се напише кратък публицистичен текст по зададена тема, като в него задължително присъстват метафора, оценъчни изрази, въпрос, разговорна единица и ясна финална теза. Третата изисква попълване на таблица с четири жанра – характеристика и примерна ситуация за всеки. Отговорите са изчерпателни. Затворените задачи са с кратки обяснения, а при отворените е даден и напълно написан примерен текст с маркирани в него средства, както и попълнена таблица. Обемът е удобен: затворената част се решава за половин час, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно – като домашна работа или като втори час върху темата. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки формулировки и от съседни стилове, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа, която проверява знание, усет и умение да се пише, с осигурени отговори и с готов образец за оценяване. За ученика: самопроверка и модел – показва как изглежда изпълнена задача от този тип и какво се очаква в собствения му текст.

Тестът проверява умението да се работи с текстове от различни стилове, посветени на едно и също явление, и да се назовават точно приликите и разликите между тях. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, като при всеки отговор е дадено подробно обяснение. Началните задачи са свързани с откриването на предмета чрез веригата от думи, които го назовават, и с разграничаването му от темата, когато два текста разглеждат едно и също явление от различен ъгъл. Отделна задача изисква да се определи и как правилно се формулира предметът. Обособена група задачи е насочена към комуникативните сфери и видовете текст. Проверява се разпознаването на научен текст по специализираната лексика, на научнопопулярен по обективното изложение и неутралния тон, и на публицистичен по обръщенията, разговорните думи и острите въпроси към читателя. Значителна част от задачите разглеждат функциите на текста – кога водеща е информативната и кога експресивната, както и каква допълнителна роля изпълняват конкретните факти в текст с изразена авторова позиция. Друга група задачи е посветена на изразните средства и на стиловите маркери: ирония и сарказъм, алегория, метафора, фразеологизъм, реторичен въпрос, преизказни форми като начин за дистанциране от чуждо твърдение и силно оценъчни словосъчетания. Отделни задачи изискват съпоставка между научен термин и образен израз за едно и също явление, както и разпознаване на групата ключови думи, която подкрепя определена авторова позиция. Заключителната задача изисква обобщено определяне на вида и функциите на текст, в който фактите се съчетават с пряко обръщение към читателя. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.