Тест по български език върху репортажа и интервюто – 20 задачи с отговори: медийни жанрове, информационна бележка, диалогична форма, цитат и образен език, лично отношение, учтива форма

Един и същ повод, два различни текста – и цялата разлика е в няколко изречения. Точно това проверява тестът: кога кратката новина се превръща в репортаж, кога разговорът е интервю и по кои признаци се различават. Задачите не съдържат определения за преразказване. Всяка от тях описва работна ситуация – журналист на детска площадка, на коледен базар, в новооткрит аквариум, в разговор с министър или с ученичка – и изисква преценка. Така познанието се проверява така, както се използва в реалната журналистическа работа. Началото разграничава жанровете по описана обстановка и по задължителните условия, при които един текст е репортаж, а не кратка новина. Оттам няколко задачи се съсредоточават върху езика: разпознаване на сравнение и на метафора в конкретна фраза, определяне на типа език в подаден пасаж и обяснение какво показва един образен израз за отношението на автора. Отделен кръг задачи работи с ролята на цитата и с това как се разбира, че журналистът наистина е бил на място – задача, при която трябва да се отсее личното наблюдение от сведението, получено по телефон или от прессъобщение. Друга задача сравнява как изглеждат едни и същи факти в двата жанра и защо ефектът върху читателя е различен. Интервюто е представено чрез структурата си, чрез избора на събеседник и чрез ролята на отговорите, които разкриват вътрешния свят на говорещия. Две задачи разглеждат обръщението на „ти“ и на „Вие“ в различна обстановка, а последната изисква да се посочи случаят, в който текстът не може да бъде определен като интервю. Най-интересни са задачите с преобразуване: какво ще стане с кратката новина, ако към нея се добавят описания, цитати и образен израз, и кои елементи от един богат текст биха отпаднали, ако той се сведе до информационна бележка. Те показват жанра в движение, а не като застинало определение, и учат на най-полезното умение – да се вижда какво точно прави разликата. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите в края са с подробни обяснения – с посочен признак, по който се разпознава всеки жанр. За учителя това е готова проверка, която не изисква подготовка и веднага показва дали разграничението е усвоено. Ситуативните задачи вършат работа и като поводи за обсъждане в час, а материалът може да се използва цял или на части. За ученика е практичен материал: научава се да разпознава жанра по признаци и придобива усет, който после прилага и към текстовете, които среща извън училище. Подробните обяснения позволяват самопроверка без чужда помощ.

Разказ или диалог – в тази разлика се събира почти всичко. Двадесет задачи проверяват дали ученикът я вижда веднага, или още определя жанра по темата, вместо по формата. Тестът е изграден изцяло върху описани работни случаи. Планинско село и възстановена воденица, есенен панаир, градски празник, Великден на село, градинка, засадена от доброволци, разговор с балерина, с кардиолог, с професор по биология – всяка задача поставя конкретна обстановка и изисква преценка какъв текст се получава от нея. Първите задачи разграничават жанровете и уточняват какво точно прави репортерът, за разлика от автора на кратка новина. Оттам вниманието се насочва към езика: какъв ефект постига конкретен образен израз, кои две изразни средства са употребени в подадено изречение и защо изобщо в подобен текст се предпочита образността пред прякото назоваване. Отделен кръг задачи е посветен на личното присъствие и личното преживяване – кой откъс издава, че авторът наистина е бил на място, кой израз показва собствено усещане и с какво цитатът обогатява текста. Тези задачи изискват четене между редовете, а не разпознаване по ключова дума, и обикновено се оказват най-трудни. Интервюто е разгледано през структурата си, през избора на събеседник и през тона на разговора – официален или непринуден според обстановката и възрастта. Отделна задача пита кой признак е решаващ при преценката дали един текст изобщо е интервю. Две от задачите работят с преобразуване: как кратката новина се променя, когато към нея се добавят описание, цитат и оценка. Финалната задача съпоставя два откъса по една и съща тема – единият в разказна форма, другият в диалогична – и изисква да се посочи кое ги свързва и кое ги различава. Тя обобщава целия тест в едно и проверява дали разграничението е усвоено като принцип, а не като запомнен пример. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите в края са подробни – всеки от тях назовава признака, по който жанрът се разпознава, и обяснява защо останалите варианти не подхождат. За учителя това е готова проверка след раздела, но и удобна основа за упражнение по създаване на текст. Не изисква подготовка, позволява работа цял или на части, а описаните ситуации вършат работа и като теми за самостоятелно писане. За ученика е практична подготовка. Показва, че жанрът се определя от формата и от начина на писане, а не от темата – разграничение, което върши работа при всяка следваща задача по създаване на текст и при подготовката за изпитване.

Двата най-живи медийни жанра, поставени един до друг, за да се вижда къде минава границата между тях. Първата част е за репортажа. Обяснено е какво представлява той като обширен медиен текст, в който се разказва образно за актуално събитие, и са изведени отличителните му черти: подробната информация, формата на разказ и образният език. Втората част е за интервюто. Дадено е определението, следван от примерно интервю, а след това отличителните черти: диалогичната форма, обстоятелството, че интервюираният обикновено е известна личност или специалист, и възможността разговорът да се води по-непосредствено. Третата част е сравнителна таблица между двата жанра по признаци: какво представлява всеки, каква е формата, изисква ли се присъствие на място, какъв е езикът и какво е мястото на личното отношение. Именно тази съпоставка е и най-полезната част, защото точно там учениците бъркат най-често. Отделно е обяснено и защо двата жанра често се смесват в реалните медии и как се разпознава кой от тях преобладава в конкретен текст. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за писане на собствен репортаж или интервю и за самостоятелна проверка на знанията.

Един и същ ден с 39 градуса може да бъде съобщен като число и като непоносима жега — и разликата между двете изречения е разликата между двете сфери на общуване, върху които е построен този тест. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я проверява чрез 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са ситуативни: пред ученика застава конкретен случай — публикация в местен вестник, репортаж от наводнен район, разговор с олимпийски шампион, стих с повтарящ се звук, авторска дума в разказ — и той трябва да разпознае жанра, средството или особеността. Никъде не се иска възпроизвеждане на определение. Първата част е върху медийните жанрове. Няколко последователни задачи изискват да се разграничат информационната бележка, репортажът и интервюто по признаците им — обем, присъствие на автора, наличие на лично отношение, образен език, диалогична форма. Отделен въпрос съпоставя два материала за едно и също събитие и изисква да се определи към кой жанр клони всеки от тях. Следващият блок е върху начините на въздействие в медийния текст. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на част от тях, прякото мнение на специалист и тежестта, която му придава професионалната компетентност, както и езиковите средства — емоционално натоварените прилагателни в заглавия. Тук са и задачите върху достоверността, фалшивите новини в социалните мрежи, разграничаването на факт от мнение и стъпките на анализа на медиен текст. Централно място в теста заема художественият текст. Отделни задачи са посветени на лирическия Аз и на честата грешка той да бъде отъждествяван с автора, на образността, на изразителността и на свободата при избора на езикови средства. Следва блок върху конкретните художествени средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза — всяко от тях представено чрез отделен стих, в който трябва да се разпознае и назове. Тестът включва и задачи върху преносното значение на думите, върху диалектната дума в художествения текст и върху авторската нова дума, създадена от писателя. Заключителните въпроси са обобщителни: защо отразяването на различни гледни точки в масовата комуникация е важно, от какво зависи изборът на обръщение в интервюто и коя формулировка вярно описва разликата между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно като обобщителен преговор по цялата тема. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две големи групи: медийно общуване и естетическо общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, достоверност, факт и мнение, начини на въздействие, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията с конкретни примери.

Новината съобщава какво се е случило, художественият текст кара читателя да го преживее — този тест проверява дали ученикът разпознава двете сфери на общуване и средствата, с които всяка от тях работи. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я поднася в 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Всички задачи са построени върху конкретен случай, а не върху определение. Пред ученика застава публикация в сайт, съобщение по радиото, кратък текст в общински вестник, репортаж от засегнато от градушка село, интервю с ветеринар, стих с повтарящ се звук или изречение с дума в преносно значение — и той трябва да прецени какво разпознава в него. Първата част е върху медийното общуване. Началните задачи изискват да се определи сферата на общуване и да се назоват двете основни функции на медийните текстове. Следва блок върху жанровете: информационната бележка, репортажът и интервюто са проверени поотделно чрез признаците им — краткост и обективност, присъствие на автора на място, образен език, диалогична форма, характер на събеседника. Отделна задача е посветена на избора между учтивата и непринудената форма на обръщение в интервюто. Следващият блок обхваща въздействието и достоверността. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на важно обяснение, силата на емоционално натоварените прилагателни, разпознаването на трите белега за надеждност в конкретна публикация, поведението при съмнителна новина в социална мрежа, стъпките на анализа и връзката между медиите, общественото мнение и решенията на управляващите. Втората голяма част е върху художествения текст. Отделни задачи са посветени на всяка от особеностите му — условност, образност, изразителност, свобода при избора на езикови средства — представени чрез конкретни примери, при които трябва да се посочи коя точно особеност поражда описания ефект. Самостоятелно място заема лирическият Аз и защо той не бива да се отъждествява с автора. Следва блок върху художествените средства. Алитерацията, асонансът, анафората и антитезата са дадени поотделно, всяко чрез отделен стих, в който средството трябва да бъде разпознато и назовано. Тестът включва и задачи върху думите с преносно значение и върху диалектната дума в художествения текст. Заключителните въпроси са обобщителни — разграничаване на факт от лична оценка и формулиране на общото и различното между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация, което позволява разделът да се използва и самостоятелно като преговор. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две групи според сферата на общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, функции и въздействие, достоверност, факт и мнение, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията чрез конкретни примери.

Материалът е трети вариант на теста върху масовата комуникация и информационната бележка и съдържа двадесет задачи със затворен отговор, изградени изцяло върху нови ситуации. Това позволява той да се използва като самостоятелна проверка, като допълнителен вариант при работа в клас или като заключително упражнение след предходните варианти. Началната част проверява разпознаването на сферите на общуване чрез конкретни всекидневни ситуации, при които ученикът трябва да прецени дали общуването е научно, битово, естетическо или медийно, а в част от задачите – да определи едновременно сферата и вида на използваната медия. Следващата група обхваща видовете медии и основните понятия на масовата комуникация. Тук се проверява разграничаването на печатни от електронни медии, разпознаването на текст, който не принадлежи към дадена група, както и владеенето на терминологията – наименованието на получателите на посланието и общото название на текстовете, създавани за средствата за масова комуникация. Отделно се проверява разликата между официалния стил на традиционните медии и свободния стил на интернет средата, както и значението на различните гледни точки. Централно място заемат задачите върху функциите на медийните текстове. Информиращата, въздействащата, коментиращата и развлекателната функция се разпознават по конкретни примери, а не по определения. Към тях са добавени и задачи върху медийните жанрове, при които трябва да се различат репортаж, интервю и статия по техните отличителни белези. Заключителната част е посветена изцяло на информационната бележка: обективността на изложението, ролята на времето, мястото и участниците, недопустимостта на образния и оценъчния език и определянето на жанра при смесени белези. Всеки отговор е придружен с обяснение, което формулира правилото и мотивира избора. Материалът е подходящ за текущ контрол, за допълнителен вариант при проверка в клас, за преговор и за самостоятелна подготовка.