Тест по литература: Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“ – блясъкът на витрините и незаслужената обида по детските лица (23 задачи с отговори)

Една дума решава смисъла на цялото стихотворение: „всуе“. Всичко, което блести в него, блести напразно – и точно този извод трябва да бъде изведен от ученика. Настоящият тест го подготвя стъпка по стъпка чрез двадесет и три задачи, които съчетават проверка на знания за автора, на разбирането на текста и на владеенето на литературните понятия. Началните условия са биографични. Проверява се кога живее поетът, какво име стои зад известния псевдоним, къде е родно неговото място, кога е създадена творбата и към кой поетически цикъл принадлежи тя. Тези задачи дават на ученика опората, без която анализът остава повърхностен. Следващият смислов кръг е посветен на съдържанието. Изисква се назоваване на основния проблем, определяне на ролята на града в творбата и обяснение на контраста, върху който е изградена цялата картина. Отделно се проверява разбирането кои са героите и какво е станало с тях – деца, изоставени и подведени рано от живота. Значително място заемат задачите за езика на творбата. Проверява се значението на архаичната дума в един от най-важните стихове, разпознаването на олицетворението при описанието на града, откриването на израз със смесено пряко и преносно значение и разпознаването на необичаен словоред, чрез който обвинението звучи по-остро. Тези условия въвеждат ученика в анализа на художествените средства по достъпен начин. Няколко задачи се спират на композицията и на въздействието: какво постига връщането на началната строфа в края, какъв тон преобладава в текста, какво предизвикателство отправя творбата към читателя и кое послание стои най-близо до нейния смисъл. Отделно се определя и жанрът. Работата завършва с три задачи за писмен отговор. Едната изисква обяснение на значението на ключовата дума и на нейната роля, втората – разсъждение върху въздействието на витрините върху чувствата на героите, третата – откриване на пример за необичаен словоред и преценка какъв ефект постига той. Тези задачи развиват умение да се говори за художествен текст с точни понятия. Съчетаването на трите вида проверка в един тест е предимството му: ученикът не може да мине само със заучени дати, нито само с общо впечатление от текста. Всяка от двадесет и трите задачи изисква нещо различно, а заедно те очертават пълна картина на подготовката. Възможностите за отговор са премислено близки и всяка от тях звучи допустимо при бегъл прочит. Затова изборът изисква вглеждане, а грешката веднага показва къде точно е пропускът – в знанието за автора, в разбирането на образа или в понятието. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи, показващи как се строи кратко и точно разсъждение. Условията са кратки и съобразени с възрастта, а езикът им е ясен и без излишни усложнения. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на творбата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят получава ясна представа дали учениците свързват биографичното знание с разбирането на текста, а ученикът – опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Стихотворението не разказва случка – то отправя обвинение. И тъй като обвинението е изречено на „ти“, читателят неволно застава в положението на съден. Настоящият тест изследва точно този похват и всичко, което произтича от него: двадесет и три задачи проследяват как е построен укорът и с какви средства поетът го прави неотразим. Първите условия установяват кой говори в творбата, към кого е насочено обръщението и какво се променя, когато вместо трето лице поетът избира прякото „ти“. Оттук нататък анализът се разгръща в няколко посоки. Отделен смислов кръг е посветен на обстановката. Проверява се защо вечерта е решаваща за настроението, какво означава мястото, на което стоят героите, и какво внушава неподвижността им. Тези задачи изискват разбиране, че всяка подробност в творбата носи смисъл – ъгълът не е просто адрес, а положение в живота. Няколко условия работят с художествените средства. Изисква се назоваване на похвата, при който въпросът се задава не за да получи отговор, а за да обвини; тълкуване на витрините като отражение на недостижими желания; и разчитане на детайла с ниско спуснатия каскет, зад който се крият срам или страх. Отделна задача пита защо поетът рисува лица и очи вместо да разказва биографии. Проверяват се и по-общи умения: разпознаване на строежа на текста, определяне на жанра, формулиране на отношението на говорителя към града и обяснение защо творбата съзнателно избягва конкретната случка в полза на обобщена картина. Отделно условие се спира на израза за измамената съдба и на връзката между творбата и времето, в което е създадена. Обобщаващите задачи изискват да се назове чувството, което поетът иска да събуди, и да се избере най-точната формулировка за основния проблем в творбата. Работата завършва с три задачи за писмен отговор. Първата изисква разсъждение защо укорът е отправен пряко към града, втората – тълкуване на образа на ъгъла с една-две изречения, а третата е творческа: ученикът сам съставя въпрос към града и обосновава защо избира точно него. Такава задача превръща анализа в лично отношение. Условията с избираем отговор са построени премислено: всяка от четирите възможности е допустима при бегъл прочит, а вярната се различава по тълкуването, не по фактите. Затова преразказаното съдържание не помага – необходимо е вникване в смисъла на образите и в намерението на поета. Подредбата води от общото към частното и обратно: започва се с това кой говори и на кого, минава се през отделните образи и се завършва с извод за посланието. Така тестът може да послужи и като готов план за анализ на творбата в час. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Обясненията към отговорите не се ограничават с посочване на буква, а формулират основанието за избора. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на творбата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят получава ясна представа дали учениците свързват похвата със смисъла, а ученикът – опора за устно изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Учениците влизат в часа с уговорката да четат като детективи и да следят какво им подсказва всяка дума. Планът започва с ясно формулирани цели за края на часа и с кратко въведение, а оттам минава през разговор за града като образ и през кратка част за автора и времето, в което той пише. Първото четене е обвързано с въпрос за първите впечатления, след което часът се спира на заглавието, на това кой е Гаврош и какво добавя думата братчета. Отделни блокове са посветени на двата основни образа, на лирическия говорител и на конфликта в творбата, както и на съвпадението между първата и последната строфа. Най-обширната част въвежда понятието мотив и разглежда четири мотива с готови въпроси и очаквани отговори. Следват два практически раздела за преносното значение и за необичайния словоред, с конкретни изрази за обсъждане в клас. Всяка стъпка е дадена с думите на учителя, с въпрос към класа, с очакваните отговори и с ориентировъчно време. Часът завършва с формулиране на посланието, с кратка устна проверка и с домашна работа по избор от две задачи. Планът е подходящ за учители, за стажанти и за бърза подготовка на урок върху творбата.

Витрината пуска погледа, но спира ръката, и точно в това стъкло е побрана цялата несправедливост, за която говори Смирненски. Анализът е написан достъпно и върви стъпка по стъпка. Началото изяснява какъв е този текст като лирика и защо в него значението тежи повече от случката, след което представя времето, в което творбата се появява, и мястото на автора в него. Следва разглеждане на заглавието и на това какво носи всяка от двете думи в него, взета поотделно. Отделно внимание получават началото и краят на стихотворението и повторената строфа, която ги свързва. Същинската част представя двата основни образа в текста, града и бедните деца, както и гласа, който говори за тях, и очертава конфликта между разкоша и мизерията. Самостоятелен раздел обяснява какво е мотив и проследява четири мотива в творбата, сред които тези за витрините, за очите и за ъгъла, като показва как всеки от тях води към смисъла. Голяма част от разработката е посветена на езика: словосъчетанията, в които едната дума е в пряко, а другата в преносно значение, и отклоненията от обичайния словоред, обяснени с това какво печели текстът от тях. Разгледана е и ролята на въпросите, отправени към града. Финалната част обобщава посланието и извежда логическите връзки, които стихотворението изгражда у читателя. Анализът е подходящ за подготовка за час, за писмена работа върху творбата и за отговор на литературен въпрос.

Двадесет задачи върху стихотворението „Братчетата на Гаврош“ на Христо Смирненски – петнадесет с четири възможности за избор и пет с разгърнат писмен отговор. Затворената част започва със сведения за автора и с основната тема, а веднага след това се насочва към ключовия въпрос: кои са всъщност онези, за които говори заглавието. Тази задача е поставена рано и с основание – без нея останалите въпроси губят опора. Оттам проверката се съсредоточава върху градската картина. Няколко задачи разглеждат какъв е образът на града, какво внушава повтарящото се негово определение и какво носят светлините по улиците. Тази група показва, че градът в творбата не е място, а сила. Обособена е отделна линия за витрините. Три въпроса, разположени на различни места в теста, се връщат към този образ: какво символизира той, какво изпитват децата пред него и как чрез него се показва разделението между хората. Такова тройно проследяване рядко се среща и е оправдано – именно този образ носи основното внушение. Отделни задачи се отнасят до чувството, което творбата поражда, до тона и до похвата, чрез който началото и краят се свързват. Заключителните въпроси от затворената част засягат обществената идея, произхода на името в заглавието и посланието. Задачата за името е особено ценна. Тя извежда извън българската литература и свързва творбата с известен чужд роман, откъдето образът идва. Отворената част съдържа пет въпроса, всеки от които изисква разгърнато разсъждение. Първите два се отнасят до отношението на автора към децата и до града като място на противоположности. Третият разглежда ролята на витрините за общественото послание. Четвъртият – начина, по който се внушава неправдата. Петият свързва творбата със съвременността. Последният въпрос е и най-полезният за работа в час. Той не изисква литературно знание, а преценка: доколко описаното тогава важи и сега. Такава задача позволява часът да прерасне в разговор, без да се натрапва готово мнение. Примерните решения са обстойни – по няколко изречения всяко, с приведени изрази от текста и с ясен извод накрая. Заради това разделът с отговорите може да служи и като кратък анализ при подготовка за съчинение. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение, което добавя наблюдение върху творбата. Неверните възможности са премислени и на места умишлено противоположни на верните – че децата се радват на видяното, че градът е гостоприемен, че бедните сами са виновни. Отхвърлянето им е лесно, но самото им присъствие подчертава онова, което творбата утвърждава. Формулировките са ясни и достъпни, затова материалът е подходящ за прогимназиален етап и за клас със средна подготовка. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, съсредоточена върху обществената страна на творбата, а последната задача е готова тема за обсъждане. Ученикът – опорни точки за съчинение върху социалната поезия.

Проверка върху „Братчетата на Гаврош“ на Христо Смирненски в двадесет задачи – петнадесет с избираем отговор и пет за писмено разсъждение. Този вариант е по-достъпен от останалите проверки върху творбата. Формулировките са къси, вариантите се различават отчетливо, а неверните описват положения, които явно противоречат на текста. Затова материалът е решим и от клас, който тепърва работи с този вид поезия. Началото установява преобладаващото чувство и кои са героите. Следват задачи за облика на града и за онова, което носят светещите стъкла по улиците. Отделно място заема въпросът за значението на една дума от постоянното определение на града. Такъв въпрос е нужен: думата е остаряла и без нея цялото определение остава неясно. Средната част се отнася до причината за страданието и до държането на града спрямо него. Задачата за причината е сред полезните, защото сред вариантите присъстват обяснения, които прехвърлят вината върху самите деца – и тъкмо тяхното отхвърляне показва позицията на автора. Следва група въпроси за похватите: ролята на повторената строфа, действието на въпросите без отговор и начинът, по който е изградено противопоставянето. Тези три задачи заедно показват, че въздействието на творбата не идва само от онова, което се разказва, а и от начина, по който е подредено. Заключителните задачи разглеждат произхода на името в заглавието и целта, която авторът си поставя. Отворената част съдържа пет въпроса. Първите четири разглеждат въздействието на творбата, двойствения облик на града, значението на витрините за разделението между хората и средствата, чрез които се поражда съчувствие. Четвъртият от тях е особено полезен при подготовка за анализ. Примерното решение изброява поотделно външния вид на децата, тяхното състояние и противопоставянето между двата свята, като всяко наблюдение е изведено самостоятелно. Получава се готова схема за разбор. Последният въпрос е различен от всичко останало в теста. Той пита дали и днес има деца, живеещи по същия начин, и изисква пример. Задачата не проверява познаване на творбата, а кани ученика да огледа собствената си среда. Именно тази задача прави материала подходящ за час, в който проверката е повод за разговор. Примерното решение посочва няколко положения, без да натрапва оценка. Примерните решения са обстойни, с ясен строеж, а на две места наблюденията са изведени по точки. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно-две изречения. Достъпността на формулировките прави теста подходящ за прогимназиален етап. Същевременно последният отворен въпрос му придава тежест, каквато обичайната проверка няма. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за писмената част. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане под последните пет въпроса. Учителят получава достъпна проверка с открит финал. Ученикът – възможност да провери основното и да свърже прочетеното със света около себе си.