ТЕСТ. Художник (Вариант 1)

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

Разпознаването на художествения стил изглежда лесно, докато не се стигне до конкретното: кое точно го прави художествен, кой израз е метафора и кой сравнение, защо един и същ обект може да бъде описан по четири различни начина. Настоящата разработка проверява именно това — умението да се назове онова, което ученикът усеща интуитивно. Материалът е изграден в две части. Първата е тестът с двадесет задачи. В началото е поставен кратък пейзажен откъс, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на стила, преценка на преобладаващото внушение, разпознаване на конкретно художествено средство, обяснение на ролята на природата в текста и тълкуване на финалното изречение. Работата върху жив пример подготвя ученика за теоретичната част, вместо да я предхожда с определения. Следващите дванадесет задачи от затворен тип обхващат темата системно. Проверяват се основната функция на художествения стил, противопоставянето му на научния, типичните за него изразни средства и това, което не му е присъщо. Няколко задачи изискват разпознаване на конкретно средство измежду четири близки изречения — упражнение, което директно тренира разграничаването на метафора, сравнение и епитет. Отделни въпроси се отнасят до понятието художествена образност, до вида информация, която такъв текст предава, и до разграничаването на художествения текст от текст, принадлежащ на друг стил. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква посочване на конкретно произведение с автор и на употребено в него изразно средство. Втората — обяснение как чрез природни картини се постига внушение, подкрепено с пример. Третата съчетава определение и творческо задание: ученикът трябва сам да състави изречение с епитет по зададена тема. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява защо даден израз принадлежи именно към това средство. Към трите отворени задачи са приложени примерни отговори с конкретни примери, готово определение и примерно изречение, което може да послужи като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и полезна подготовка за анализ на художествен текст. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

Вариант за входно равнище по литература, съобразен с учебното съдържание за шести клас. Тринадесет задачи в кратка форма показват какво е усвоено трайно и какво се е загубило през ваканцията – информация, която учителят получава още в първите дни на новата учебна година. Проверката обхваща творби от различен характер – български и преводни, поетични и прозаични, разкази и откъси от по-обемни произведения. Сред разглежданите текстове са „Косачи“ и „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Принцът и просякът“, „Малкият принц“, „Серафим“, „География“, „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Този обхват позволява да се провери цялата учебна година наведнъж. Задачите с избираем отговор покриват няколко умения. Проверява се съотнасянето на творба с нейния автор, разпознаването на герой, определянето на жанр, откриването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква посочване на мотив, общ за две произведения – умение, което подготвя за съпоставителните задачи през седми клас. Литературните понятия са застъпени с две задачи от различен тип. Първата е с отрицателна формулировка и се отнася до функциите на пейзажа в художествения текст, като изисква точно разграничаване между това, което пейзажът върши, и това, което не му е присъщо. Втората изисква назоваване на видове характеристика на литературен герой – свободен отговор, при който ученикът трябва сам да си спомни термина. Свободните отговори са няколко и с различна трудност: допълване на изречение с обяснение за постъпка на герой, изброяване на герои от посочени творби, свързване на заглавие с герой в таблична форма. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя е насочена към епизод от „Под игото“ и изисква разсъждение върху това как едно училищно събитие засяга не само децата, а и възрастните – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни формулировки за свободните отговори и попълнените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година, с бърза проверка и възможност да се раздаде без подготовка. На ученика служи за самопроверка преди старта на седми клас: показва кои произведения са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване, преди да започне новото учебно съдържание.

Тест по литература върху разказа „Нежната спирала“ на Йордан Радичков – творба, при която сюжетът е съвсем прост, а смисълът се крие изцяло в символите. Дванадесет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор обхващат творбата от темата и заглавието до връзката между природата и изкуството. Началните задачи установяват основната тема и многопластовия смисъл на заглавието. Още тук се появява характерна за този тест особеност: при няколко задачи верният отговор обединява всички изброени варианти. Този похват е сполучлив, защото показва на ученика, че образът в творбата не носи едно значение, а няколко едновременно. Следва група задачи за спомена и за образа на режисьора. Проверява се какво отключва спомена, кои черти му принадлежат и кои не, както и чрез какъв похват е изграден. Задачата за нехарактерната черта е особено полезна – тя противопоставя практичното мислене на творческия поглед. Обособена е обемна линия за символиката. Разгледани са шипковият храст в началото и в края на творбата, пътят, застреляният гълъб и природните образи изобщо. Отделна задача изисква да се посочи цитатът, в който природата сама говори – най-силното място в разказа, където кръвта на птицата изписва последните знаци върху снега. Включена е и задача с обърната формулировка за природните образи, при която трябва да се отхвърли твърдението, че ловците разбират символичния смисъл на видяното. Трите задачи с писмен отговор са степенувани по трудност. Първата изисква два примера, доказващи връзката между природата и творческия поглед. Втората е насочена към лично разсъждение върху преплитането на изкуството и природата. Третата – към формулиране на теза за есе по зададена тема, с оставено място за писане. Примерните отговори към трите отворени задачи са необичайно подробни и оформени по точки. При първата са дадени два конкретни цитата от творбата, всеки придружен с обяснение какво точно доказва. При втората е предложено разгърнато разсъждение върху това как творецът вижда в един храст готова сцена, а в движението на клоните – спектакъл. При третата е формулирана цялостна теза. Този начин на оформяне прави раздела с отговорите годен за самостоятелна употреба – като опорни точки при подготовка за съчинение или за отговор на литературен въпрос. Цитатите са подбрани точно и посочват най-важните места в текста. Втората отворена задача заслужава отделно внимание, тъй като изрично изисква лично мнение. Такава формулировка освобождава ученика от търсенето на единствено верен отговор и насърчава самостоятелното разсъждение – нещо, което при кратките задачи не е възможно. Обемът е съобразен с един учебен час: дванадесетте кратки задачи се решават бързо, а основното време остава за трите отворени въпроса, за които е оставено достатъчно място за писане. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на разказа, с възможност отворените задачи да се използват и като теми за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за природата и изкуството.