Трансформиращ преразказ на „По жътва“ от името на Никола: Денят, в който гласът на любимата угасна сред златните класове

     Беше горещ летен ден в равното Софийско поле. От ранни зори се бях навел над златните класове и заедно с майка ми и малката ми сестра жънехме. Слънцето сипеше огън и жар от синьото небе и струваше ми се, че над широкото поле трепери адска марана. Уморените сини планини в далечината сякаш чакаха кога полето ще пламне в пожар. Птичките бяха замлъкнали и бяха забегнали в хладните усои. Само някоя самотна гугутка извикваше изрядко от сенчестата круша. Тежко и душно беше.