Трансформиращ преразказ на приказката „Главатарят, който искал да плени месечината“ от името на девойката

     Живеех спокойно край баща си в нашия сарай до Егейското море. Хората идваха от близо и далеч, защото в мен имаше чудни дарове. Когато се засмеех, от устните ми падаха зрели плодове и който вкусеше от тях, се засилваше и оздравяваше. От бузите ми капеше ален гюл и всичко около мен ухаеше. Когато отпиех вода, тя ставаше сладък шербет. Косите ми падаха като златна свила и щом ги подрежеше някой, те пак израстваха. Баща ми използваше тези дарове, за да помага на хората, и около сарая бързо израсна град – красив, богат и пълен с песни.