Трансформиращ преразказ на V част на разказа „Една българка“ от Иван Вазов от името на бунтовника: Добротата, която връща надеждата на преследвания четник
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Бях останал сам в гората, гладен, премръзнал и почти без надежда. Нощта ми се струваше безкрайна. Тялото ми трепереше от студ, а краката ми едва ме държаха. Бях изгубил другарите си и не знаех дали ще успея да се добера до Балкана. Надявах се само старата жена, която бях срещнал, да се върне. Не знаех дали ще може да премине реката, нито дали страхът няма да я спре. Но някъде дълбоко в себе си вярвах, че тя няма да ме изостави.