Трансформиращ преразказ на I част на „Една българка“ от името на баба Илийца: Първото изпитание по пътя към надеждата

     Бързах към Искъра, притиснала болното дете до гърдите си. То беше отпуснато, увито в старо и скъсано чердже, а лицето му ми се струваше все по-бледо. Сърцето ми се свиваше от тревога. От дни го гледах как линее, как плаче тихо, как сякаш силите му го напускат. Знаех, че трябва да направя нещо. Не можех да стоя вкъщи и само да чакам. Затова реших да отида до Черепишкия манастир, да се помоля за здравето му и да потърся Божията милост.