Финанси на предприятието: финансов анализ на икономическото състояние. Нетен оборотен капитал, ликвидност, платежоспособност, задлъжнялост и финансова независимост
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод. Финанси на предприятието
Определение за финансите на предприятието като специфично движение на парите, породено от формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления. Защо финансите заемат водещо и определящо място в цялостната дейност на фирмата и каква е ролята на финансовия мениджмънт.
Финансова стратегия
Зависимост между успешното функциониране на фирмата и правилно определената финансова стратегия. Централните въпроси в нея: величина, структура, реорганизация и варианти на влагане на капитала с цел максимална печалба. Роля на финансово-стопанския анализ при обосноваването на стратегията. Анализ на изходното капиталово състояние и подбор на оптимална капиталова структура.
Източници на информация за анализа
Основни отчетни документи: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, справка за паричния поток. Какъв период отразяват те. Проучване на длъжниците на фирмата и защо рискът е различен при голям брой дребни длъжници и при малък брой едри. Използване на данни от синтетични сметки, подсметки и аналитични сметки, както и на външни източници за конюнктурата на финансовия пазар.
Цели на анализа
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Темата, от която започва всяка курсова работа по финансов анализ. Тук са събрани показателите, с които се оценява състоянието на едно предприятие, и е обяснено какво точно означава всеки от тях.
Учебна тема по финанси на предприятието върху анализа на икономическото състояние.
Как е построена
От общото към частното, в седем номерирани точки. Първо се изяснява какво представляват финансите на предприятието и защо заемат водещо място в дейността му. После се стига до финансовата стратегия и до въпросите, около които тя се изгражда: величината, структурата и начините за влагане на капитала.
Следва практическата основа: откъде се взема информацията за анализа. Изброени са основните отчетни документи и е направено важно уточнение какъв период отразяват те. Добавено е и нещо, което рядко се среща в учебните текстове: проучването на длъжниците и защо рискът е различен при много дребни и при малко на брой едри длъжници.
Накрая на увода са изброени трите оценки, които трябва да даде анализът: за миналото, за момента и за бъдещето.
Показателите
Основната част разглежда групите показатели поотделно.
Най-подробно е разработена ликвидността. Първо е дадено определението и е поставен въпросът, около който се върти всичко: за колко време активите могат да се превърнат в пари. После е въведен нетният оборотен капитал, с два различни подхода за изчисляването му.
Най-ценното тук е разборът на трите възможни случая. При всеки е обяснено какво означава получената стойност, но без опростяване: показано е, че и положителната стойност може да е лош знак, ако е прекалено голяма, и е обяснено защо. Разгледани са и рисковете при нулева и при отрицателна стойност, с конкретни примери какво може да ги промени.
След това са представени четири коефициента за оценка на ликвидността. При всеки е обяснено какво точно измерва, по какво се различава от предходния и защо тази разлика има значение. Посочено е и кои два от тях се изчисляват обикновено в практиката, както и с какво останалите два допълват картината. Дадени са и указания с какво да се сравняват получените стойности.
Останалите групи показатели са представени по-кратко. При платежоспособността е обяснено какво изразява коефициентът, какво се прави при отрицателен финансов резултат и в кои две насоки се извършва анализът. При задлъжнялостта са дадени препоръчителните стойности и допълнителните съотношения, които се използват за по-пълна картина. При финансовата независимост е обяснено какво показва коефициентът, как се тълкува по-високата му стойност и каква е препоръчителната.
За учащия: подредена представа за показателите на финансовия анализ, с обяснения какво означава всеки резултат. Подходяща за подготовка за изпит, за курсова работа, за преговор и за ориентиране кои данни откъде се вземат и как се тълкуват.
За преподавателя: готова теоретична основа, към която лесно се добавят числени примери и задачи. Трите случая при нетния оборотен капитал се раздават като схема за попълване.
Свързани материали
Разработени изпитни въпроси по бизнес икономика: предприятието и правните му форми, пазарна среда, капитал и инвестиции, дълготрайни и краткотрайни активи, амортизация, снабдяване
Осем изпитни въпроса, разработени сбито и по същество. Без увод и без излишни обяснения: само определения, класификации и формули, подредени така, както се очакват на изпита. Разработени изпитни въпроси по бизнес икономика. Материалът е конспектен по форма. Всеки въпрос започва със същността на понятието, продължава с класификация по признаци и завършва с показателите или формулите, които се искат при отговор. Именно тази еднаква схема при всички въпроси прави материала лесен за учене наведнъж. Първите два въпроса изграждат основата. Единият разглежда предприятието като система и през четирите аспекта, от които то може да се анализира, след което изброява всички правни форми с условията за учредяване при всяка от тях, включително изискванията за капитал и отговорността на съдружниците. Другият разглежда работата в пазарни условия, като съпоставя три типа икономика и изяснява основните пазарни понятия. Тук е и подробната подредба на факторите на средата, разделени в три групи, като при най-голямата от тях са описани седем отделни фактора. Третият въпрос е върху капитала и е най-наситеният в целия материал. Видовете са класифицирани по три признака, а при последния от тях е дадена пълна йерархична схема със собствен и привлечен капитал, с всички подразделения до най-ниско ниво. В края е показано как се определя структурата на капитала и какво съотношение се препоръчва. Четвъртият въпрос разглежда инвестициите с две различни определения и с класификация по форма и по насоченост. Петият и шестият въпрос са свързани и обхващат дълготрайните активи. Първият дава състава в пет групи и въпросите на оценката, а вторият се занимава с изхабяването, видовете му и начините за измерването им, с амортизацията и с показателите за използване. Седмият въпрос е върху краткотрайните активи, също разделени в пет групи, с подробно изброяване на видовете запаси, вземания, инвестиции и парични средства, както и с кръговрата, през който те преминават. Осмият въпрос разглежда снабдяването: същност, значение, пет задачи и класификация на запасите по три признака, с формулите за максимален, минимален и среден текущ запас. Езикът е сбит, с възприетите съкращения, както се водят записки на лекции. Точно затова материалът се чете бързо и върши работа в деня преди изпита. За преподавателя: готов конспект, по който се вижда какво точно е усвоено по всяка тема и къде обикновено остават пропуски. Класификациите се раздават като схеми за попълване, а йерархията на капитала върши работа при упражнение. За студента: целият изпитен минимум по основните теми на едно място, подреден по въпроси. Подходящ за подготовка за изпит, за преговор, за самопроверка и за бързо освежаване на материала преди защита или контролно.
Краткотрайни активи – състав, структура и обръщаемост. Петте групи активи, кръгооборотът на средствата и показателите за обръщаемост
Темата, обяснена по единствения начин, по който наистина се запомня: не като списък от видове активи, а като движение, което започва с пари и завършва с пари. Учебна тема по икономика на предприятието върху краткотрайните активи и тяхната обръщаемост. Основната находка В началото на изложението стои кратка схема на кръгооборота. На един ред е показано през какви форми преминават средствата: от парите, през запасите, през производството, до готовия продукт и обратно до парите. Тази схема не е украса. Именно по нея след това са обособени и петте групи активи, тоест групирането не е произволно, а следва реалния път на средствата в предприятието. Веднъж разбрана, схемата прави излишно наизустяването на списъка. Съставът Първата част разглежда петте групи поотделно, като най-подробно е разработена първата от тях. При материалните запаси е направено пълно разклонение: суровините и материалите са разграничени по произход, материалите са разделени на два вида според ролята им в продукта, а след тях вървят още пет вида запаси, всеки с обяснение какво включва и за какво служи. При незавършеното производство е дадено определение чрез степента на готовност и е обяснено защо наличието му изобщо е необходимо, но и защо то трябва да се оптимизира. При готовата продукция е поставен въпрос, а не е даден отговор, и това е честно: размерът на запаса е въпрос на преценка. Най-практична е частта за краткосрочните вземания. Изброени са седем различни вида, всеки с обяснение откъде възниква. Този списък върши работа и самостоятелно, защото по него се вижда колко различни неща се крият зад едно общо понятие. Следват краткосрочните инвестиции с примери и срокове, паричните средства с четири разновидности и накрая разходите за бъдещи периоди с обяснение кога възникват. Структурата и обръщаемостта Втората част е по-кратка, но съдържа същинските пресмятания по темата. Първо е обяснено какво означава структура при тези активи и как се изчислява делът на всяка група. Дадени са и ориентировъчни стойности за промишлеността, което позволява собственият резултат да се сравни с нещо. После е въведено понятието обръщаемост и са представени шест показателя. При всеки са дадени формулата, означенията и, което е най-важното, посоката, в която стойността трябва да се движи, за да се говори за подобрение. При първия показател е обяснено и как се определя средната стойност на активите за месец, за тримесечие и за година, тоест дадена е самата методика на пресмятането. За учащия: цялата тема, подредена от общото към частното, с всички формули и с указание как се тълкува всеки резултат. Подходяща за подготовка за изпит, за преговор, за решаване на задачи и за самопроверка дали логиката на кръгооборота е разбрана. За преподавателя: готово изложение, в което схемата на кръгооборота се раздава празна за попълване, а изброяванията стават основа за упражнение по класифициране. Пари, които стават материали, после продукция и накрая отново пари. И въпросът колко бързо става това.
Краткотрайни активи на бизнес организацията. Състав и структура, видове вземания, показатели за обръщаемост и рентабилност
Един изпитен въпрос, разработен докрай. Не обща теория, а точно онова, което се иска при отговор: състав, класификации, показатели и формулите към тях. Разработен изпитен въпрос по бизнес икономика върху краткотрайните активи на бизнес организацията. Материалът е конспектен и върви по ясна схема: първо определение, после състав, след това структура и накрая измерване. Точно тази подредба го прави удобен за учене наведнъж и за възпроизвеждане на изпит. Началото дава определението и срока, в който тези активи се използват, а веднага след това и кръговрата, през който те последователно преминават. Този кръговрат е даден като верига и сам по себе си върши работа като схема за запомняне на целия въпрос. Следва съставът, разделен в пет групи. Първата група е най-подробна и обхваща материалните запаси. В нея са изброени шест отделни вида, като при първия е направено разделение по значението му за готовия продукт, а при останалите е посочено какво точно влиза във всеки вид и за какво служи. Отделно са разгледани незавършеното производство с обяснение защо наличието му е необходимо и защо то подлежи на оптимизиране, както и готовата продукция и стоките. Втората група са вземанията. Тук са изброени седем вида, като при първия е обяснено от какво зависи размерът му и при какво условие то изобщо не възниква. Третата и четвъртата група обхващат краткотрайните инвестиции и паричните средства, като при последните са разграничени три вида, включително един, който обикновено не се очаква да бъде включен тук. Петата група е посветена на разходите за бъдещи периоди с конкретни примери. След състава е разгледана структурата с показателите, чрез които тя се изразява, и с ориентировъчните относителни дялове за промишлеността, които дават представа какво е нормално съотношение. Последната част е върху обръщаемостта и е най-ценната за решаване на задачи. В нея е обяснено какво представлява обръщаемостта и са разгледани пет показателя: периодът на оборота с подробното обяснение как се определя средната стойност за месец, тримесечие и година, коефициентът на закрепване с посоката, в която той трябва да се изменя, коефициентът на отдаване, средният срок за събиране на вземанията с препоръчителната му стойност и рентабилността в два варианта. Накрая са посочени и двата ефекта от ускоряването на обръщаемостта. Езикът е сбит, с възприетите съкращения, както се водят записки на лекции, а формулите са дадени заедно с обяснение на всяко означение. За преподавателя: готова основа за упражнение по темата. Кръговратът се раздава като схема за попълване, петте групи стават задача за разпределяне на конкретни примери, а показателите за обръщаемост водят направо към числови задачи. За студента: целият въпрос на едно място, с всички класификации и с формулите, нужни за решаване на задачи. Подходящ за подготовка за изпит, за преговор, за самопроверка и за бързо освежаване преди контролно. Темата изглежда проста, докато не се стигне до показателите. Тук и те са обяснени.
Лекция по икономика на предприятието: инвестиции, инвестиционен процес и методи за оценка на ефективността
Тема, по която студентът или се явява с формули в главата, или не се явява. Този текст дава точно това: подредена теория плюс изчислителния апарат, с който се защитава решение. Нищо излишно, нищо разводнено. Устройството следва логиката на самата дейност, а не реда на учебника. Първо е изяснена същността на понятието, при това в двете му разбирания, тясното и широкото, което е любимият въпрос на изпит, защото разликата между тях се помни трудно. Веднага след това идват видовете, групирани по два признака, с цялото изброяване по насоченост, и накрая понятието за структура на инвестициите. Втората и най-обемна част е самият процес, разчленен на етапи и подетапи. Проучванията, с петте направления, по които се води предпроектната работа. Техникоикономическата обосновка, с формулата за краен финансов резултат и с трите възможни изхода от нея, всеки със съответното решение. Заданието, с двата начина за съставяне и с обяснение кога идейният проект става излишен. После капиталното строителство, с работната документация, доставката, пробния период и достигането на мощността, включително препоръчителният процент и защо не се цели сто. Накрая участниците в процеса, изброени поименно по роля, и понятието за инвестиционен цикъл с принципа на последователното и паралелното изпълнение. Третата част е разходна. Всички видове разходи в инвестиционната дейност са дадени като списък, в реда, в който възникват, плюс обичайният резерв. Това е частта, която върши работа при задача за съставяне на бюджет, защото списъкът е пълен и нищо не се забравя. Четвъртата част е същинската и в нея е цялата изчислителна стойност на материала. Методите за оценка на икономическата ефективност са разделени на две групи и всяка е обяснена откъм логиката си, преди да се стигне до сметките. Статичните идват с три отделни подхода, всеки със своята формула и, което е по-важно, със своето правило за избор между варианти. Казано е и кога точно се прилага всеки от тях, което е най-често пропусканото нещо в отговорите. Динамичните започват от основата, тоест от връзката между настояща и бъдеща стойност и от дисконтирането, обяснено без излишна теория. После идват показателите поред: нетната настояща стойност с трите случая и какво предписва всеки от тях, вътрешната норма на възвръщаемост с работния начин за намирането ѝ, срокът на откупуване в динамичен вид и съотношението приходи към разходи. Всеки показател е даден с формула и с критерий за избор. Накрая е отворена темата за активите и тяхната роля, като преход към следващия въпрос от конспекта. Какво получаваш. Пълен набор формули по темата, събрани на едно място. При всяка от тях правило за избор между варианти, тоест отговор на въпроса какво правим с числото, след като го изчислим. Съкращенията, с които се работи в лекциите, въведени и използвани последователно. И структура, по която темата се възпроизвежда наизуст, защото следва хода на реалния процес. Стилът е стегнат, конспектен, без заобикалки. Текстът е за учене, не за четене на един дъх. За какво служи. За подготовка за изпит или колоквиум по икономика на предприятието. За решаване на задачи за оценка на инвестиционни варианти. За преговор преди защита на курсова работа. И за бърза справка, когато трябва да се избере между два варианта и трябва да се знае по какъв показател. Понятия: инвестиции, инвестиционен процес, предпроектни проучвания, техникоикономическа обосновка, техникоикономическо задание, идеен и работен проект, капитално строителство, въвеждане в експлоатация, проектна мощност, инвестиционен цикъл, статични методи, динамични методи, дисконтиране, нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост, срок на откупуване, активи. Полза за преподавателя: готова структура на лекция или на упражнение, в която теорията и формулите са в едно, а всеки показател идва с критерий за избор, тоест с готово условие за задача. Полза за студента: сигурност, че по тази тема нищо не е пропуснато. След прочита се знаят етапите на процеса, всички видове разходи и кой показател се използва при кой тип сравнение между варианти.
Финансово планиране и печалба на търговското дружество
Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.
Дълготрайни активи – изхабяване, амортизация и използване. Учебен материал: видове изхабяване, методи за амортизационни отчисления и обобщаващи показатели
Конспектен въпрос по икономика, събран на три страници – от определението за изхабяване, през всички методи за амортизация, до показателите, с които се измерва използването на активите. Материалът е писан като студентски конспект и точно това е предимството му. Няма разгърнати обяснения, няма увод и заключение: всичко е сведено до определения, изброявания, формули и подточки, така че се преговаря непосредствено преди изпит. Устройството е в три големи части, всяка с вътрешно деление до трето равнище. Първата част е за изхабяването. Тя започва с определение и веднага го разделя на два вида. При първия са изброени четири групи фактори, дадена е формула за степента му и са разграничени два подвида според това дали може да бъде преодоляно. При втория е посочен основният фактор, дадена е формулата за коефициента и са изброени четири случая, в които той е налице. Втората част е за амортизационните отчисления и е най-обширната. Първо са дадени двете основни формули и е добавено уточнение кои активи изобщо не се амортизират – подробност, която често се пита и рядко се помни. Оттам следват методите за изчисляване. Линейният е разгледан с база, предимство и недостатък, изведени поотделно. После идват нелинейните, разделени на две групи според посоката. Ускорените са пет на брой, всеки с номер: при първите три са посочени поведението на нормата, базата за изчисление и особеностите, а при последните два – характерното за тях начисляване. Именно това изброяване е най-практичната част от материала. Методите се смесват постоянно, а тук всеки има свой номер и свои отличителни белези. Групата на забавените методи е представена накратко, чрез противопоставянето ѝ на ускорените, с обяснение как се постига изравняване с линейния метод. Третата част е за използването на активите и съдържа три обобщаващи показателя, всеки с формула и с посока на желаното изменение. Накрая е обяснено как се определя самата величина, която влиза в трите формули. Формулите са дадени с пояснени означения, а съкращенията са въведени при първата си поява и се използват последователно нататък. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на темата и списък с формули, годен за изписване на дъската. Трите части вършат работа и поединично – например само методите за амортизация като материал за упражнение. За студента ползата е ясна: целият изпитен въпрос е събран на три страници и се преговаря за минути, а изброените методи са подредени така, че се запомнят по номера.