Финанси на предприятието

Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.

Капиталът е имуществото на едно лице или организация, което се използва за осъществяване на стопанска дейност с цел получаване на печалба. От гледнаточка на счетоводната отчетност капиталът изразява източниците на средства заосъществяването на производствено-стопанската дейност.

Себестойност е паричен израз на съвкупността от производствените приходи и разходи направени за производителността и реализацията на единица продукция. Съществува връзка между себестойността и стойността разглеждани като две базови икономически категории. Връзката се изразява в кол. и кач. аспект. Стойността изразява, се определя средно от обществения труд за производителността на продукцията или в нея се включва разходи за заплати и печалбата. Себестойността се явява част от стойността и тя включва пренесени стойности, а от добавените само разход за труд (без печалбата). В това се изразява и количествената разлика между двете.

Търговското дружество се разглежда тук в целия му жизнен цикъл — от историческите му предшественици до заличаването му от търговския регистър. Материалът съпоставя отделните видове дружества по признаците, които реално ги отличават: начин на учредяване, капитал, отговорност на съдружниците и ред за прекратяване. Изложението започва с историческа част. Проследени са най-ранната сходна правна фигура в древния Рим, възникването на търговското дружество през IX–X век като форма на съвместно участие в конкретна сделка, появата на командитната форма и обособяването на кооперацията през XIX век заедно с първия закон, който я урежда. Следва понятийната основа. Дадено е законовото определение на търговското дружество, изяснени са изискванията към учредителите и правното значение на дружествения договор като основание за възникване на нов правен субект. Изброени са петте вида дружества, допускани от Търговския закон, посочени са законовите ограничения за участие на определени лица като неограничено отговорни съдружници и е направено разграничение между дружества на капитала и дружества на личността, както и между колективни и еднолични дружества. Учредителният процес е разгледан подробно и с оглед на различията между отделните форми: изискванията към формата на учредителния акт, минималното му съдържание, вписването в търговския регистър и случаите, при които се изисква и обнародване. Отделно място заемат вноските — парични и непарични, с ограниченията относно техния предмет — и правният режим на действията, извършени от името на дружеството преди неговото вписване. Централна и най-подробна е частта за капитала. Разграничени са основният, допълнителният, заемният и рисковият капитал, след което са изведени двете основни функции — икономическата и юридическата, — с уточнение как всяка от тях се проявява при персоналните и при капиталовите дружества. Разгледан е и въпросът докъде стига обезпечителната функция и защо балансовото отчитане на капитала невинаги дава вярна представа на кредиторите. Следващият раздел съпоставя капитала с имуществото на дружеството. Проследено е защо капиталът е относително постоянна, а имуществото — променлива величина, в кои моменти двете съвпадат и кога се разминават, какви са последиците при загуби над определен размер и какви специални изисквания може да постави законодателството относно структурата на капитала. Отделна част е посветена на преобразуването. Разгледани са петте форми — промяна на вида, сливане, вливане, разделяне и отделяне — с особеностите на всяка, необходимите решения и рисковете за кредиторите. Следват два самостоятелни раздела: недействителност на учреденото дружество — основанията, изчерпателно посочени в закона, редът за предявяване на иска, компетентният съд и последиците от съдебното решение; и ликвидация — предназначението ѝ, началото на производството, назначаването и правомощията на ликвидаторите, поканата до кредиторите, сроковете, разпределянето на остатъка и заличаването на дружеството. Финалът засяга съотношението между ликвидацията и производството по несъстоятелност. Текстът завършва със списък на използваната литература. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинар и за писмено или устно изпитване по икономика на предприятието, търговско право и предприемачество, а систематичното изложение го прави полезно помагало и при преговор преди изпит.

Конспектен въпрос по икономика, събран на три страници – от определението за изхабяване, през всички методи за амортизация, до показателите, с които се измерва използването на активите. Материалът е писан като студентски конспект и точно това е предимството му. Няма разгърнати обяснения, няма увод и заключение: всичко е сведено до определения, изброявания, формули и подточки, така че се преговаря непосредствено преди изпит. Устройството е в три големи части, всяка с вътрешно деление до трето равнище. Първата част е за изхабяването. Тя започва с определение и веднага го разделя на два вида. При първия са изброени четири групи фактори, дадена е формула за степента му и са разграничени два подвида според това дали може да бъде преодоляно. При втория е посочен основният фактор, дадена е формулата за коефициента и са изброени четири случая, в които той е налице. Втората част е за амортизационните отчисления и е най-обширната. Първо са дадени двете основни формули и е добавено уточнение кои активи изобщо не се амортизират – подробност, която често се пита и рядко се помни. Оттам следват методите за изчисляване. Линейният е разгледан с база, предимство и недостатък, изведени поотделно. После идват нелинейните, разделени на две групи според посоката. Ускорените са пет на брой, всеки с номер: при първите три са посочени поведението на нормата, базата за изчисление и особеностите, а при последните два – характерното за тях начисляване. Именно това изброяване е най-практичната част от материала. Методите се смесват постоянно, а тук всеки има свой номер и свои отличителни белези. Групата на забавените методи е представена накратко, чрез противопоставянето ѝ на ускорените, с обяснение как се постига изравняване с линейния метод. Третата част е за използването на активите и съдържа три обобщаващи показателя, всеки с формула и с посока на желаното изменение. Накрая е обяснено как се определя самата величина, която влиза в трите формули. Формулите са дадени с пояснени означения, а съкращенията са въведени при първата си поява и се използват последователно нататък. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на темата и списък с формули, годен за изписване на дъската. Трите части вършат работа и поединично – например само методите за амортизация като материал за упражнение. За студента ползата е ясна: целият изпитен въпрос е събран на три страници и се преговаря за минути, а изброените методи са подредени така, че се запомнят по номера.

Преди да започне каквато и да е стопанска дейност, предприемачът е изправен пред въпрос, който предопределя всичко след него: под каква правна форма ще работи. Материалът е посветен изцяло на този избор и проследява последователно правните форми, признати от българското законодателство, заедно с техните предимства и недостатъци. Изложението започва с понятийната основа. Разгледан е Търговският закон като основа на правната регламентация на стопанските субекти и са изведени трите признака, по които се определя търговецът. Отделно внимание е обърнато на онези лица, които въпреки че отговарят на общите изисквания, законът изрично не смята за търговци — раздел, който често се пропуска, а е съществен при определяне на подходящата форма. Следват индивидуализиращите признаци — фирмата като търговско име и седалището, включително значението им при съвпадение на наименования и изискванията към търговската кореспонденция. Самостоятелна част е посветена на предприятието. Представени са двете концепции за неговата същност в правната литература и е посочено към коя от тях се придържа българското търговско право. Разгледано е съдържанието на предприятието — имуществените и неимуществените права, задълженията и фактическите отношения, — както и статутът му на обособено имущество, което може да бъде предмет на правни сделки. Тук е разгледано и воденето на търговските книги и годишният счетоводен отчет. Централната част на текста следва отделните правни форми. Разгледани са изискванията и процедурата за регистрация на едноличен търговец, включително ограниченията, при които регистрацията е недопустима. Следва частта за едноличните търговски дружества с държавно и общинско имущество — нормативната им уредба, начинът на преобразуване, управлението им и мястото им в приватизационния процес. Търговските дружества са представени системно. Първо са изведени общите правила за учредяване, за формиране на имуществото чрез вноски и за момента на възникване на дружеството, който при различните видове настъпва различно. След това дружествата са класифицирани по три признака — основание за възникване, отговорност на съдружниците и стопанска организация, — а всяка отделна форма е разгледана самостоятелно: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции. За всяка от тях са посочени начинът на учредяване, изискванията към капитала, органите на управление и основанията за прекратяване. Отделен раздел е посветен на кооперацията — учредяване, регистрация, отговорност и органи на управление. Заключителната част е съпоставителна и практически най-полезна. В нея са изброени основните предимства и недостатъци на едноличния търговец, на търговските дружества и на кооперацията, като изводите са насочени към реалната преценка на предприемача. Финалът разглежда и възможността правната форма да бъде променена с растежа на бизнеса, подкрепена с примери от световната практика. Текстът завършва със списък на използваната литература, оформен библиографски. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинарно занятие, за писмено изпитване или за преговор по темата в курсовете по икономика на предприятието, предприемачество и основи на правото. Систематичното изложение и съпоставителната част го правят полезен и при самостоятелна подготовка — както за учащи, така и за всеки, който за първи път се ориентира сред правните форми на стопанската дейност.