Ведбал, който става Смирненски: биография на Христо Димитров Измирлиев, поета на „Да бъде ден!“

Бежанското детство в опожарения Кукуш, вестниците, продавани по софийските улици, юнкерската униформа и подписът Ведбал под хумористични стихчета: това са част от нишките, които този биографичен очерк сплита в един живот. Изложението тръгва от рождението на Христо Димитров Измирлиев и от войните, които изтръгват семейството му от родния град и го отвеждат към София. Оттам проследява как ученикът от Техническото училище съчетава учението с тежък труд и как още съвсем млад влиза в хумористичния печат на времето: в кои издания публикува, под какви псевдоними се подписва и кога за пръв път се появява името, останало в класиката на българската литература. Отделно място е отделено на престоя му във Военното училище и на събитията, които го карат да го напусне, както и на пъстрия низ от служби, през които минава след това, за да се изхранва. Финалната част стига до идейния му обрат, до участието му в едно ново хумористично издание и до първите книги, излезли приживе. Текстът е фактологичен и подреден хронологично, с точни години и заглавия. Удобен е за домашна работа и реферат върху живота и творчеството на поета, за устно изпитване и за въведение преди изучаването на стихосбирката му в час.

Кой е този Ведбал, чиито остроумия карат читателите да мислят, че зад тях стои зрял и възрастен човек? Биографичната разработка проследява краткия и напрегнат живот на Христо Смирненски, като започва от истинското му име и от родния Кукуш, за да покаже как голямата история нахлува в едно детство: Илинденско-преображенското въстание, Балканската война, опожаряването на града и бежанският път към София. Втората част е посветена на живота в столицата и на бедността, в която родителите въпреки всичко държат децата да учат: Техническото училище, продаваните по улиците вестници и първите стъпки в хумористичния печат. Тук е обяснено откъде идва псевдонимът Ведбал, кои са изданията, с които младият автор сътрудничи, и кога за първи път се подписва като Смирненски, а разказът е подкрепен със спомен на съвременник. Самостоятелен акцент е поставен върху повратната точка в биографията: постъпването във Военното училище, сблъсъкът с Войнишкото въстание и решението, което променя посоката на живота му и струва скъпо на семейството. Следва прегледът на творческия път, от първата хумористична стихосбирка и годините на сатирика до втората и последна приживе издадена книга и цикъла, който я прославя. Финалната част се спира на болестта, която самият поет нарича с името на едно свое стихотворение, на последните месеци в Горна баня, на последната отпечатана творба и на думите, с които сестра му си спомня за него. Разработката е подходяща за час по литература, за устен отговор върху живота и творчеството на Христо Смирненски и за писмени задачи по неговата биография.

Кратка биографична справка за поета, чийто живот се побира в двадесет и пет години, а стиховете му остават сред най-четените в българската литература. Началото посочва истинското име на Христо Смирненски, родния му град и годината на раждане, ранното учение и преместването в София по здравословни причини. Обяснено е в чий дом живее момчето и с кои класици на художественото слово се среща лично още като ученик. Следва годината, в която семейството напуска опожарения роден град, установяването в София, училищата, в които се записва бъдещият поет, и работите, с които подпомага бедстващото си семейство. Същинската част представя творчеството: първите стихотворения и хумористичния талант, темите на зрялата поезия, „децата на града“ и заглавията, в които те живеят. Описано е и как пише Смирненски, къде и защо. Финалът съобщава от какво и на каква възраст умира поетът. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негово стихотворение, за отговор на въпрос за живота и творчеството му и за кратко въведение към поезията на града и бедността.

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на

Прочит, който тръгва от едно неудобно твърдение: че знанието ни за Христо Смирненски страда от недостатъчност и че поетът отдавна е сведен до няколко повтаряни теми и готови изводи. В началото е обяснено защо биографията и обществената дейност на Смирненски са останали слабо документирани: младият творец пише бързо, често без подпис или с псевдоними, импровизира и не пази преписи и архиви. Оттам разсъждението минава към матрицата, в която е вкаран поетът, и към онова, което тя оставя встрани. Показано е как в революционната му лирика хронологията е размита и как митология, история и настояще се преливат едно в друго, а Улицата, Градът, Свободата и Бъдещето се превръщат в обобщени понятия. Обсъдено е и старото недоумение около съжителството между символистичната форма и социалното съдържание. Отделно място е дадено на по-малко познати страни от творчеството: на руската тема отвъд най-известните стихотворения, на бохемските песни и на възможния паралел с Димчо Дебелянов, на хумора, сатирата и гротескните изображения. Същинската част разглежда Смирненски като градски поет и го поставя в традицията на българската градска поезия. Тук са контрастите на Града, обитателите на „Зимни вечери“ с техния студ, мъгла и нищета, двуизмерният свят на „Цветарка“ с витрините и осветените локали и обречените деца от „Братчетата на Гаврош“. Последният раздел е посветен на „Приказка за стълбата“: определянето ѝ като фейлетон или като есеистична проза, сблъсъкът между Момъка и Дявола и алегорията на стълбата. Смисълът на вложения рефрен е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Христо Смирненски, за теми върху града и социалната неправда, за анализ на „Приказка за стълбата“ и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.