Христо Смирненски (1898 – 1923)

          Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Егейска Македония. Произхожда от градско занаятчийско семейство с корени в малоазийския град Измир, откъдето идва и фамилното име. По-късно българското название на града, Смирна, става и неговият най-популярен псевдоним. Начално образование получава в родния си град. През 1913 г. семейството е принудено от погромите на Междусъюзническата война да напусне Кукуш и се премества в София. Тук Христо се записва отначало в Техническото, а след това и във Военното училище, което напуска предсрочно, отвратен от жестокостта, с която са потушени войнишките бунтове. През периода 1918 – 1921 г. учи два семестъра в Юридическия факултет на Софийския университет.
          През 1915 г., когато е още едва шестнайсетгодишен, под влияние на по-големия си брат Тома Измирлиев започва да печата хумористични произведения и стихове най-напред във вестник „К’во да е“, а по-късно и в други хумористични издания като „Барабан“ и „Българан“. По това време използва псевдонима Ведбал. През 1917 г. започва да издава свой вестник „Смях и сълзи“, който просъществува съвсем кратко. На следващата година издава и първата си книга – хумористичния сборник „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“.
          През преломната 1919 г. се запалва от комунистическите идеи и започва да сътрудничи в леви издания като „Червен смях“, „Младост“ и „Работнически вестник“. Работи на различни места като дребен служител. За известно време е репортер на в. „Заря“. От 1920 г. е член на комунистическия младежки съюз, а от 1921 г. – на комунистическата партия, на която става основният поетически глас. През 1922 г. се появява и единствената му издадена приживе стихосбирка – „Да бъде ден!“. Книгата е посрещната възторжено от пролетарската критика и отхвърлена от естетическата. След смъртта на поета литературният критик Георги Цанев издава в отделна книжка цикъла „Зимни вечери“ с илюстрации от Александър Жендов.
          През 1922 г. Смирненски се разболява от тиф, а по-късно и от туберкулоза, която бързо прекършва живота му. На 18 юни 1923 г., едва 25-годишен, Христо Смирненски умира. Смъртта му е посрещната като илюстрация на основните мотиви в творчеството му и така поетът се превръща в мъченик на работническата класа и вдъхновяващ пример на комунистическото движение.