Художествен текст

Какво прави един текст художествен? Часът стига до отговора не чрез определение, а чрез два текста, поставени един до друг. В началото стоят целите на урока, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Ходът на часа започва с две минути организационен момент и три минути мотивация, при която на учениците се дават два текста за сравнение, а репликите на учителя са изписани дословно. Основната част отделя дванадесет минути за новите знания и разглежда четирите особености на художествения текст поотделно, всяка със свой подраздел и с примери: условността, образността и следващите две. Нататък часът минава към езиковите средства и към анализ по стъпки, а към всеки въпрос е даден очакваният отговор на ученика. Практическата част включва задачи и въпроси за затвърждаване. Отделно е предвидено и как се работи с двата встъпителни текста: единият е художествен, другият не е, а сравнението между тях трябва да доведе учениците сами до определението. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план по езикова тема.

Побелели мустаци, които заместват цял човек; река, чието ръмжене се чува в повторения звук; словоред, разместен заради едно по-силно звучене. Тестът проверява дали ученикът разпознава тези похвати и умее да ги назове точно. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – описание на герой, картина от природата, реплика в диалог, изречение с променен словоред. Работата е с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите, като тук наред с познатите сравнение, метафора и олицетворение са включени и по-трудните за разпознаване метонимия и инверсия. Част от примерите изискват разграничаване между близки похвати, което прави проверката по-взискателна от обичайното. Втора група е насочена към фигурите и звуковата страна на текста: повторение на фонетично равнище с ефект, който подражава на описваното, както и целенасочено повторение на израз в две различни ситуации и смисълът, който то създава. Тук влиза и въпросът за честотата като стилов признак, включително обратният случай, когато рядката поява на дадено средство носи внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи и умалителни глаголни форми, които разкриват характера на героя, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна задача обобщава какво свързва тези средства помежду им. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: неговата естетическа функция като отличителен белег, способността му да създава фикционални светове, трудността да се опишат маркерите му поради индивидуалния авторски почерк и жанровите различия, ролята му за обогатяването и съхраняването на книжовния език. Включена е и задача за граматичната особеност на текстове, изградени върху действие. Неверните варианти предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел, всеки с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Огнена диря над морето, ледено сърце, слънце, което лениво надниква – зад всеки от тези изрази стои определен художествен похват с точно име. Тестът проверява дали ученикът умее да го назове и да обясни как действа. Материалът включва двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – стих, изречение от разказ, реплика на герой, описание на пейзаж или на работа. Ученикът работи с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите: метафора, олицетворение и инверсия, като в част от примерите се срещат по две изразни средства едновременно и те трябва да бъдат разграничени и назовани поотделно. Няколко задачи изискват не само разпознаване, но и обяснение на механизма – кое качество върху какво е пренесено, кой нежив предмет е представен като живо същество, как промененият словоред влияе върху звученето. Втора група задачи е насочена към фигурите и към нелексикалните маркери на стила: повторението на лексикално и на синтактично равнище, ролята на глаголното натрупване за динамиката на текста и значението на честотата като стилов признак – включително обратният случай, когато едно-единствено кратко изречение сред дълги носи силно внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, диалектни форми, които показват откъде е героят, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи за живост и комичност, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна група задачи засяга по-общите свойства на стила: фикционалният свят и разликата му от научното описание, индивидуалният авторски стил, жанровите различия в рамките на художествената литература и приносът ѝ за съхраняването на българския език. Неверните варианти са изградени внимателно – предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. Така проверката се превръща в кратък урок по разпознаване на художествените средства. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор на отделни примери в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Художественият стил е единственият, в който правилото може да се наруши нарочно и това да е предимство. Урокът обяснява защо. Въведението представя стила като езика на литературата: на разказите, романите, стихотворенията, приказките, пиесите и баладите, и го определя като най-богатия и най-свободния. Веднага след това е даден примерен художествен текст, върху който ще се работи. Следва разделът за предмета и целите на общуването: да предаде информация и да изрази чувства и да предизвика естетическа реакция у читателя. Същинската част поставя художествения стил в системата на функционалните стилове чрез две отличителни черти: че текстовете не само пресъздават реалния свят, но и създават фикционални светове, и че основната им функция е естетическата. Нататък урокът разглежда езиковите особености, индивидуалния авторски стил и различията между жанровете, а след това традиционните маркери: езиковите фигури и тропите, всеки от които е обяснен поотделно, с определение и пример. Материалът е подходящ за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за самостоятелна работа върху художествените средства.

Какво отличава художествения текст от всеки друг? Отговорът изглежда очевиден, докато не се стигне до точните понятия — лирически говорител и повествовател, внушение и информация, измислица и лъжа. Настоящата разработка проверява именно тези разграничения, върху които стъпва цялото по-нататъшно изучаване на литературата. Тестът съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс от българска авторка, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида текст, разпознаване на говорещия, преценка на внушената емоция, откриване на художественото средство в конкретен израз и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Работата върху жив пример е по-надеждна от прякото питане за определения, защото показва дали понятията се прилагат, а не само помнят. Следващите дванадесет задачи обхващат понятийния апарат на раздела. Проверява се какво е художествен текст и коя характеристика не му принадлежи, какво представлява лирическият говорител, какво означава авторовото послание, кои са родовете на художествената литература и коя форма не се числи към тях. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица като основа на изградения свят, на особеностите на лирическия текст, на белезите на епическия и на наименованието на гласа, който води разказа в него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква разграничаване на два близки термина, втората — самостоятелно съставяне на изречение с художествено средство по избор, а третата — посочване на две разлики между двата литературни рода. Така тестът преминава от разпознаване към собствено формулиране. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, включително няколко варианта за художествено средство, което улеснява оценяването на различни ученически решения. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобен начин да провери дали владее основните литературни понятия — тези, които ще му трябват при всяко следващо произведение през годината. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Когато тъмнината глътне последния лъч, а улиците се прозяват от скука, езикът вече не съобщава – той рисува. Тестът проверява дали ученикът разпознава средствата, чрез които се постига това, и разбира защо писателят посяга именно към тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен художествен пример – откъс от стихотворение, изречение от разказ, реплика на герой, описание на пейзаж или на човек. Ученикът анализира жив литературен текст, а не определение, което прави разпознаването смислено и подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Първата и най-обемна е свързана с тропите: олицетворение, метафора и сравнение, като в част от задачите те се срещат поединично, а в друга част – по две в един пример, което налага да бъдат разграничени и назовани поотделно. Проверява се и умението да се посочи къде точно в изречението стои всеки от тях. Втора група задачи е насочена към фигурите и към нелексикалните маркери: повторението и езиковото равнище, на което действа, значението на честотата като стилов признак – включително обратният случай, когато рядката употреба на дадено средство носи внушение, както и ролята на глаголните форми за динамиката на текста. Трета група разглежда некнижовните и особените лексикални средства в художествения текст: остарелите думи като начин за пресъздаване на епоха, жаргонът в речта на съвременен герой, авторските новообразувания, съзнателното нарушаване на граматичните правила като характеристика на персонажа. Отделна група задачи е посветена на по-общите свойства на художествения стил: понятието за фикционален свят, ефектът от натрупването на изразни средства, индивидуалният стил на автора и ролята на литературата за обогатяването на езика. Неверните варианти са изградени внимателно – те предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и административна лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което цитира конкретния израз от примера, назовава тропа или фигурата и пояснява как точно действа – кое неживо е представено като живо, кое с кое е съпоставено, кое значение е пренесено. Така проверката се превръща в кратък урок по разпознаване. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за устен разбор на отделни примери в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на художествените средства е задължително умение.