Цената - основна икономическа категория
Зареждане на оценките…
Същността на цената може да се разглежда в два аспекта:
1) съгласно трудовата теория - тя е паричен израз на стойността на стоката или услугата. Съгласно тази теория в рамките на едно и също време при едни и същи условия и при едно и също качество стойност се определя от средното обществено необходимо време
2) съгласно пазарната икономика: базираме се главно на оценката на потребителната стойност на продукта. Цената до голяма степен се определя от разстоянието м/у производител и краен потребител.
Функции:
- измерителна - проявява се когато чрез цените измерваме резултатите от определена стопанска дейност
- разпределителна-проявява се когато обща парична маса се разпределя и преразпределя м/у участниците в стопанската дейност
- структурираща - свързана е с отклонение на Цената от Стойността
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Методи за определяне на цените
Проблемът за формиране на цената възниква най-често в два случая – при разработване на нов продукт и при навлизане на нов пазар. Формирането на цената може да се осъществи по доста различни начини , но те се свеждат до следните подходи и методи...
Видове разходи
За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др. Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация. Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.
Себестойност
Себестойност е паричен израз на съвкупността от производствените приходи и разходи направени за производителността и реализацията на единица продукция. Съществува връзка между себестойността и стойността разглеждани като две базови икономически категории. Връзката се изразява в кол. и кач. аспект. Стойността изразява, се определя средно от обществения труд за производителността на продукцията или в нея се включва разходи за заплати и печалбата. Себестойността се явява част от стойността и тя включва пренесени стойности, а от добавените само разход за труд (без печалбата). В това се изразява и количествената разлика между двете.
Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
Курсова работа по специалност Микроикономика. Целта на настоящата тема е изясняването на основните понятия на пазарната икономика. Последователно се характеризират пазара, стоката, цената. Специално внимание се обръща на най-важните елементи на пазарния механизъм,а именно търсенето и предлагането.
Производителност и работна заплата
Работната сила в пазарната икономика е стока, т.е тя е предназначена за пазар и върху нейната цена влияе търсенето и предлагането. По своята същност заплатата е част от новосъздадена стойност, която подлежи на разпределение между членовете на персонала съгласно количеството и качеството. На вложения от тях труд и постигнатите крайно резултати. Работната заплата е тази, която дава възможност за задоволяване на нашите духовни и материални потребности. Някой от основните принципи за определянето на работната заплата – тя един вид се заработва, тя е гъвкава, динамична, т.е тя се променя във времето; работната заплата се диференцира в зависимост от количеството и качеството. На вложения труд и степента на отговорност.
Бизнес икономика – състав и структура на работната сила: разделение, коопериране и съвместяване на труда, категории персонал, потребност от човешки ресурси
Реферат по бизнес икономика, разработен като отговор на конспектен въпрос – пет страници, в които темата е изчерпана от определението до практическото изчисляване на потребността от персонал. Не остава подвъпрос, който да се търси другаде. Изложението е изградено като верига: всяко следващо понятие произтича от предходното, без прескачания. Именно това го прави удобно за учене, а не само за преписване. Началото поставя човешките ресурси сред останалите ресурси на стопанската организация и обяснява как механизацията променя съотношението между жив и овеществен труд. Оттам следва определението за работна сила и три нейни характерни особености, изведени поотделно и после пренесени към равнището на организацията. Средището е разделението на труда. То е дефинирано като метод и е обосновано с три причини за нарастване на производителността. После е разгърнато в трите му форми в общественото производство, всяка с обяснение и с примери. Оттук нататък изложението се стеснява до самата организация, където разделението се проявява в още три форми. Функционалното е представено чрез пет категории персонал, всяка описана поотделно. Професионалното въвежда разграничението между професия и специалност и се разклонява в три подвида. Квалификационното дава определение за квалификация. Отделно внимание е отделено на границите на разделението – икономически, физиологически и социален аспект. Този раздел показва, че разделението не е самоцелно, и рядко присъства в кратките разработки по темата. Следват кооперирането на труда и съвместяването на професиите. Съвместяването е разгледано най-подробно: определение, примери, ползи и пет групи изисквания към него – икономически, социални, психофизиологични, квалификационни и правни. Финалната част е върху структурата на персонала, тенденциите в нейното изменение и определянето на потребността от работна сила. Тук са посочени и двата начина за изчисляване при производствените работници според начина на заплащане, както и признаците, по които се определя броят на специалистите. Езикът е специализиран, но ясен, а последователността позволява отделните раздели да се използват и поотделно. Студентът получава готов отговор на изпитен въпрос, който покрива темата изцяло и не изисква допълнителни източници. Разделите вършат работа и поединично – при по-кратък въпрос от конспекта. Преподавателят получава стегнато изложение, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие, а изброяванията по групи и категории могат да се използват направо като схема на дъската.