ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН БЕЗКОНЕЧЕН ВЪЗХОД – НАГОРЕ, НАГОРЕ...
(ЕСЕ)

 

          Има ли смисъл човешкият живот, ако я няма вярата, че той ще бъде прекрасен? Има ли човек, който да не вярва, че бъдещето, което му предстои, ще бъде по-хубаво от миналото? Човек се ражда като празен бял лист, на който съдбата изписва с едър шрифт житейския му път. Целият човешки живот е една непрестанна еволюция. Едва ли някой се стреми да се върне на дъното или иска да остане на първото стъпало на социалната стълбица на живота.

          Еднопосочният възход: – нагоре! нагоре!, е невъзможен, утопичен. Но човекът е устроен винаги да се стреми към съвършенство. Дори да приемем, че сме Божии създания, у нас винаги гори желанието за себенадмогване. Всеки може да се осъществи като личност само в рамките на собствения си живот. Затова е добре да приемем живота си като един постоянен възход само напред и нагоре. Ако тази вяра я няма, ако надеждата е загинала, човекът е обречен.

          Надеждата винаги е крепила духа на всеки един народ. Тя му е давала сили да преодолява трудностите и да върви напред и нагоре. Ако всеки вярва в това, то светът би се превърнал в едно по-добро място. Вместо да слизаме „надоле“, където ни призовава Христо Смирненски със стихотворението „Въглекопач“, по-добре би било да послушаме Гео Милев и да вървим „нагоре! нагоре“, за да се превърне битието ни в „един безконечен възход“. В недрата, в низините властва мрак и пустота, докато към небесата ни съпровожда светлината и щастието.

          Превръщайки драматичната и болезнено отекваща в душата на народа тема за Септемврийското въстание в художествена реалност, Гео Милев изразява не само активната си позиция на гражданин и творец. Той синтезира в единно цяло и отношението си към социално значимото, и уменията си като поет-експресионист. Той вярва във възможностите на човека, защото хората не могат да живеят без упование, без бягство от реалността в мечтата, че те не биха оцелели, без да имат за опора друго, освен вярата в себе си, вярата, че:

                         Човешкия живот 
                         ще бъде един безконечен възход 
                         — нагоре! нагоре!

          След страданието, безизходността, след пожари, безчинства, убийства, цял един народ е запазил твърдостта си, решителността си, вярата в бъдещето си. Врагът може да унищожи отделната личност, но не и народа, неговия устрем и оптимизъм.

          Победителите всъщност са удавените в кръв маси, защото тържествуват със своя дух и благородство на идеалите си.

          Мъдрият призив на Гео Милев към съвременниците му звучи изключително актуално. Днес, когато обезвереният и отчаян човек повече от всякога има нужда да се движи само нагоре, за да постигне мечтите си, само вярата в тях, като тази, че „Септември ще бъде май“, би могла да направи духа ни по-силен. Нали мечтата, вярата, надеждата осмислят живота и карат човека да гори, дори да изгаря в името на своите идеи! Само стремежът към идеалното ще ни заведе до върха, където не трябва да се спираме, а да продължим „нагоре! нагоре!“, в „един безконечен възход“.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave