„Шега“ (А. П. Чехов) – как една „невинна“ игра може да стане нечие най-голямо щастие… и нечия вина

1. Ърнест Хемингуей – биографичен и творчески портрет Ърнест Хемингуей е американски писател, прочут с много стегнат и „пестелив“ стил. Роден е на 21 юли 1899 г. в Оук Парк (до Чикаго), щата Илинойс, САЩ. Умира през 1961 г. Той живее в бурно време – войни, пътувания, големи промени в света. Работи като журналист, а после става един от най-влиятелните разказвачи на XX век. Хемингуей пише така, че на повърхността всичко изглежда просто: кратки изречения, малко описания, много диалог. Но под тези „прости“ думи има нещо по-дълбоко.

Пред необяснимото първият инстинкт е да ровим наоколо, а есето тръгва точно от този капан: ловците в „Нежната спирала“ търсят обяснение навън, докато то живее вътре в тях. Изречението „Ако исках да намеря нещо, трябваше пак в себе си да се поровя“ е разгледано не като случайна реплика на разказвача, а като ключ към смисъла на цялата история. Разработката подрежда три последователни огледала на съвестта: шипковият храст, ударен с камшика просто така; Методи, който обикаля другия храст с фанатичен поглед и мечтае да го качи на сцена; и куршумът, след който кръвта изписва нежни кръгове по бялата равнина. При всяко от тях есето обръща въпроса от външното към вътрешното. Следва раздел, който подрежда причините човек да избягва вглеждането в себе си, а после и личен блок с няколко откровени признания, писани от позицията на ученик, който би тръгнал по същия път навътре. Финалната част се връща към звъна на конските камбанки и към отгласа, който остава след отминалото събитие. Полезно за подготовка по есе върху цитат, за работа със символите в разказа и за самостоятелно упражнение по морална тема.

Анализът започва не от текста, а от самия ученик. Рубриката „Жива ситуация“ пита за отношението към ученето като труд и предлага условна ситуация, в която този опит да бъде осмислен. Едва след това идва „Литературна ситуация“ с въпросите към разказа: кога и къде се развива действието, как Елин Пелин изгражда образа на природата и чрез кои думи я оживява, защо жътварите са на полето въпреки немилостивото слънце и защо вярват, че Бог им помага. Голяма част от въпросите са посветени на песента: с какво е сравнена и защо, чрез кои думи придобива човешки черти и каква е ролята ѝ в живота на човека. Отделна задача изисква да бъдат представени всички герои, въведени в първия епизод. Тридесет и два въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи покриват творбата. Свързването на личния опит с текста прави разработката подходяща за работа в час и за писмен анализ. Голямото внимание към образа на песента е оправдано, защото именно тя свързва отделните хора в общност и прави финала толкова тежък. Отговорите цитират точните думи от текста. Задачите са подредени по хода на разказа, от първия епизод нататък.

Един овчар край пътя, едно болно момиче и мълвата за бяла лястовица – от тези три нишки е изтъкан разказът, а тестът проследява как те се преплитат. Двадесет и трите задачи следват хода на творбата и проверяват разбирането както на сюжета, така и на скрития смисъл зад образите. Началните въпроси очертават идейната основа: голямата човешка мъка и състраданието като опора, както и авторовия избор да търси дълбоки чувства в най-обикновения селски живот. Отделна задача е посветена на положението на овчаря, който е едновременно наблюдател и участник. Втора група задачи разглежда семейството, тръгнало на път. Проверява се какво разкрива копнежът на девойката за обикновено щастие, какво изразява видението със змията, как бащината обич се проявява в готовността за дълъг път и защо мълчаливата болка на майката усилва усещането за страдание. Трета група е насочена към символите: бялата лястовица като образ на надеждата, телеграфната жица като граница между земята и небето, силата на мълвата, която задвижва героите, и картината с птиците преди отлитане, подсказваща преход. Отделно място заемат задачите за вътрешната промяна у овчаря и за неговия избор да утеши, макар и с неистина, както и за смисъла на въпроса, отправен към небето в края. Тук е и задачата за вмъкнатата история за жътвата, която обяснява произхода на страха. Трите отворени задачи с място за писане изискват свързан текст за чудото, което се случва в човешкото сърце, за най-силния израз на състрадание в творбата и за смисъла на заглавието. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след прочита на разказа, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а обясненията подпомагат разговора в клас. На учениците той служи за самопроверка, за подготовка преди класно или изпит и за упражнение в писането на кратък аргументиран отговор.

Тест по литература върху разказа „По жицата“ от Йордан Йовков, съставен от петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор, за които е оставено място за писане. Задачите тръгват от онова, което поражда надеждата на семейството, и постепенно навлизат в дълбочина. Началните проверяват външния вид на болното момиче и на бащата – описания, чрез които авторът разкрива не само състоянието, но и характера на героите. Значителна част от задачите са насочени към символиката. Проверява се какво означава каруцата, какъв смисъл носи телеграфната жица и как тя се свързва с идеята за надеждата. Тези задачи изискват тълкуване, а не запомняне на сюжет. Отделна линия разглежда образа на овчаря – как той възприема разказа за птицата, какво стои зад решението му да потвърди нейното съществуване и какво изразява възклицанието му във финала. Именно този нравствен избор е ключът към смисъла на творбата и тестът го подхожда от няколко страни. Проверяват се и по-общите въпроси: основната тема, основният конфликт, начинът, по който е представено страданието, ролята на майката, значението на разказа в творчеството на автора и функцията на отворения финал. Петте задачи със свободен отговор извеждат разсъждението към символите и идеите: пътят и движението като търсене на спасение, образът на момичето и емоционалното въздействие, ролята на страничния наблюдател, връзката между жицата и надеждата и накрая – представянето на човешката доброта като единственото истинско чудо. Разделът с отговорите е особено подробен. При задачите с избираем отговор всеки верен вариант е придружен с обяснение, а примерните отговори на отворените задачи са разгърнати текстове по няколко абзаца, които могат да служат като образец при писане на отговор на литературен въпрос. На учителя тестът дава готова проверка с ясно разделени части. На ученика служи за подготовка преди изпитване и преди писане на съчинение.

Двадесет задачи върху разказа „По жътва“ на Елин Пелин – петнадесет с четири възможности за избор и пет с разгърнат писмен отговор. Проверката е насочена почти изцяло към художествената страна на творбата. Тук рядко се пита какво се случва; пита се какво постига авторът с онова, което е написал. Затова и повечето условия започват с думи като „каква е ролята“, „каква е символиката“, „какво внушава“, „какъв похват“. Затворената част тръгва от началото на разказа – от природното описание и от неговата функция. Този избор е удачен, защото при тази творба обстановката не е фон, а участник. Следва група въпроси за песента, разгледана на две места: веднъж като елемент от началото и втори път като средство за въздействие. Между тях стои задача за разпознаването на гласа – кратък момент от текста, който обаче носи цялата връзка между двамата млади. Обособена е обемна линия за природата и за онова, което тя означава. Няколко задачи проследяват как отделните ѝ проявления се съотнасят със съдбата на героинята, включително как жегата подготвя развръзката. Отделни въпроси се отнасят до двата главни образа, до основния сблъсък и до реакцията на общността. Задачата за реакцията е ценна, защото насочва вниманието към нещо отвъд личната загуба. Заключителните задачи от затворената част разглеждат последния абзац, картината на полето накрая, представата за човешкия живот и мястото на творбата сред останалите произведения. Отворената част съдържа пет въпроса и е забележима с обема на примерните решения. Всяко от тях е разгърнато на няколко абзаца, а при два от въпросите наблюденията са изведени и по точки. Заради това разделът с отговорите има самостоятелна стойност – може да се чете като кратък анализ на творбата. Първият отворен въпрос разглежда съседството между радостта и трагедията, вторият – двойствената природа на един образ, който едновременно дава и отнема. Именно вторият е най-стойностният в целия материал. Той изисква да се види, че един и същ природен елемент носи в творбата две противоположни значения, а такова наблюдение надхвърля обичайното училищно тълкуване. Третият въпрос е и най-широкият: той пита какви въпроси за живота и съдбата поставя разказът, а примерното решение ги извежда като няколко отделни питания. Последните два разглеждат ролята на песента и отражението на селския бит заедно с общочовешките теми. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно-две изречения, което добавя наблюдение върху творбата. Материалът предполага, че разказът е чета внимателно и разгледан в час. Формулировките използват литературни понятия – символика, похват, внушение – които трябва да са изяснени предварително. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, насочена към художествената страна на творбата, а подробните отговори са годни и за разбор в час. Ученикът – опорни точки за съчинение върху разказа.