Търсене на материали

Пълният текст на сонета „Пловдив“ от Димчо Дебелянов, даден в цялост, така както е написан, без съкращения и без придружаващ коментар. Четиринадесетте стиха се четат за минута, а записът е уд...

Пълният текст на едно от най-често цитираните стихотворения на Пейо Яворов, поместен без съкращения. Творбата е кратка, но в трите ѝ строфи се събира цялата представа за раздвоения човек: гор...

Публикация на пълния текст на едно от най-известните стихотворения на Пейо Яворов, дадено в цялост, така както е написано, без съкращения и без придружаващ коментар. Творбата се чете за минут...

Четири песни, посветени на Гоце Делчев, дадени тук в цялост, така както са написани, без съкращения и без придружаващ коментар. Първата рисува хайдушкото ежедневие през редуването на деня и н...

Пълният текст на едно от най-известните стихотворения от цикъла „Децата на града“, дадено в цялост, без съкращения и без придружаващ анализ. Творбата се чете за минута, а записът е удобен за ...

Шест петстишия, в които улицата е жив герой със свой глас, своя болка и свой гняв: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Улицата“ от Христо Смирненски, с оригиналното делене на стр...

Посред лято и посред страшна жега пред Еньовото кафене се появява дребен човек в дълго зимно палто, цялото в разноцветни кръпки. С тази среща започва разказът, поместен тук в целия си вид, без ...

Разказът за циганката, чиято хубост завладява цяло село като с магия, поместен тук в пълния си вид, без съкращения и без тълкуване. Началото представя Калуда, старата циганка, която продава бя...

Селото се е събрало пред една каруца, с която двама стражари ще откарат в града най-хубавата жена в него. Разказът „Албена“ от Йордан Йовков е поместен тук изцяло, дословно и без съкращения. П...

Пълният текст на едно от най-известните стихотворения на Никола Вапцаров е поместен тук така, както е написан, без съкращения и без придружаващ коментар. Творбата е изградена като пряко обръ...

Две от най-крехките миниатюри в българската лирика, поместени тук в пълния си вид: „Ни лъх не дъхва над полени…“ и „Извардила Марта, дойде пролетта…“ от цикъла „Сън за щастие“ на Пенчо Сла...

Разказът на Елин Пелин е поместен така, както се чете в час: самият текст, без съкращения и без добавено тълкуване. Началото въвежда бедата: тежка болест тръгва от къща на къща, малката черквиц...