Търсене на материали

„Обесването на Васил Левски“ не е просто стихотворение за една трагедия. Това е огледало, в което виждаме собствените си избори. Егоизмът или алтруизмът – това не са чужди думи от учебника, а...

1. Какво внушава възклицанието „О, майко моя, родино мила“? А) Силна лична болка, слята с болката на родината. Б) Кратко обръщение към реалната майка в дома му. В) Начало на празничен химн за прол...

1. Какво постига обръщението „О, майко моя, родино мила“ в началото? А) Представя научно описание на природата през зимния сезон Б) Създава хумористично настроение за случка на пазара в София ?...

„На прощаване в 1868 г.“ е една от най-силните изповеди в българската литература. Произведението е написано в Румъния, в годините на подготовка за четнически походи към България, и е публикуван...

1. Какъв е жанра на творбата „На прощаване в 1868 г.“? А) Хумористично лирическо стихотворение Б) Историческа балада В) Лирическо изповедно стихотворение Г) Народна песен 2. Какво е чувството, с к?...

1. Кое доминира като емоционален тон в началото на стихотворението? А) Усещане за празнична атмосфера Б) Дълбока скръб и горчивина В) Вдъхновение и героичност Г) Безразличие и примирение 2. Какв...

1. Какво внушава началното обръщение „О, майко моя, родино мила“? А) Родината - майка, която тъгува за своя загубен син Б) Левски говори на своята майка В) Авторът описва българската природа Г) Л?...

Мотивът майка и син е един от най- популярните в българската литература. Той се среща в различни варианти: „прощаване с майката“, „завръщане при майката“, „майката — пристан и утеха“, „люб?...

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пе?...

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята иск...

Моя майко и моя кръщелнице,  полудяла и огнена пролет,  дето весело биеш в кепенците  и лудуваш над влажните клони! 

О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш?