ТЕСТ – Христо Ботев (12 клас)

Вариант, който тръгва от чужд поглед към поета и постепенно навлиза в самата творба. Проверява се както четенето с разбиране, така и задълбоченото познаване на стихотворението. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първите шест са върху приложено есе за Ботев, написано от известен български художник. Въпросите обхващат сферата на общуване, характерните за текста езикови особености, разчитането на едно противоречиво словосъчетание, значението на определение, дадено на поета, и смисъла на подчертано изречение. Тази част е ценна и сама по себе си – есето е кратко, силно и подходящо за цитиране в съчинение. Следващата група е върху общата постановка на творбата: кой говори в нея, с кого се прощава героят, от какво иска да се раздели народът, какво очаква синът от майка си и защо началото е изградено с повелителни форми. Отделен въпрос е върху жанровата ѝ определеност чрез съпоставка с четири различни жанра. Третата и най-обширна част следва хода на текста. Разгледани са възторгът при мисълта за преминаването на реката и смисълът на един епитет; анафората, която въвежда картината на родното, и градацията, която тя поражда; ролята на сърцето при вестта за гибелта; тропите в конкретни стихове; етимологичната фигура и спираловидното повторение с неговите функции. Заключителните задачи са върху картината на победното завръщане – какво присъства и какво липсва в нея и как е постигнато опиянението, както и върху предчувствието в творбата, върху наградата за героя и върху единствения му съдник. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при спорните задачи – включително посочване на конкретните глаголни форми и на промяната в лицето при една от тях. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е вниманието към повторенията. В тази творба те не са украса, а основен градивен принцип, и тук са проверени последователно – анафора, етимологична фигура, спираловидно повторение, включително въпрос за това какво повторението не постига. Особено полезна е групата за финалната картина. Опиянението там е постигнато с точно определени средства и разпознаването им дава готови аргументи при съчинение върху мечтата и идеала в творбата. Ценно е и присъствието на есето. То дава на ученика чужд, силно образен поглед към поета, който може да бъде цитиран или преразказан при отговор върху мястото на Ботев в българската литература. За преподавателя тестът е готова задълбочена проверка с разгърнати обяснения, които вършат работа и като материал за коментар в час.

Тест с висока трудност, изцяло върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев. Проверява се задълбочен прочит – не съдържанието на творбата, а начинът, по който е изградена, и смисълът, който носи всеки неин елемент. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. В началото е поместен литературнокритически текст за словото на юнака. Върху него са зададени четири въпроса – за жанра му, за темата, за онова, което остава извън обхвата му, и за асоциациите, които поражда. Тази част подготвя за същинския анализ и същевременно проверява четенето с разбиране. Следващата група е върху стиха и говорителя: на какво се дължи ритъмът, кой говори в творбата – въпрос, при който едно от най-честите смесвания в теорията на литературата излиза наяве – и как може да се определи жанрово самата творба. Третата и най-обширна част обхваща художествените средства. Разгледани са контекстовите синоними, обръщенията към майката, определението за метафора и две задачи за разчитане на конкретни метафори, символиката на водата, инверсията, синекдохата, видовете повторения и ефектът на една анафора. Четвъртата група е върху смисловите отношения: изразът, изграден на принципа на антитезата, опозициите в творбата и антонимите, които стоят зад тях, значението на два фразеологични израза и функцията на повелителните форми. Заключителните задачи са върху поантата, върху отсъстващото в творбата настроение и върху мнение на литературен критик, което трябва да бъде разчетено. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при по-трудните и провокативни задачи, включително уточнения защо останалите варианти са само частично верни. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при него е нивото на въпросите. Няколко от задачите са изрично провокативни – сред отговорите има варианти, които звучат правдоподобно и дори са частично верни, но не са най-точни. Именно това ги прави полезни: те учат на прецизност, а не на приблизително познаване. Особено ценен е въпросът за говорителя в творбата. Смесването на автора с лирическия герой е сред най-честите грешки при анализ и тук то е поставено директно, с обяснение в отговорите. Полезни са и задачите с речник към тях. При два от въпросите е дадено кратко определение на по-рядко срещан термин, така че липсата на знание за понятието да не пречи на самата проверка. За преподавателя тестът дава задълбочена проверка с разгърнати обяснения. За ученика той служи и като кратък анализ на творбата чрез самите въпроси и отговори.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“

Стихотворението завършва не с гибелта на героя, а с онова, което остава след нея. Настоящият тест води именно натам – към паметта, която прави саможертвата смислена. Задачите проверяват творбата в нейната цялост. Първата група е насочена към образите: кой от изброените не се среща в текста, кой е идеализиран, но не участва в действието, какво символизира черната земя и какъв смисъл носи изразът за прокудата. Тук са включени и две задачи с отрицателна постановка, които изискват внимателно четене на условието. Втора посока обхваща героя и неговия избор: с какво чувство приема смъртта, как се проявява вътрешният му конфликт, какво иска от майка си и какво не иска от другарите си, коя черта не му е присъща и кой ред най-точно изразява готовността му за жертва. Тези задачи изграждат последователна характеристика, а не проверяват отделни подробности. Трета група се отнася до художествения строеж и внушението: какво символизира юнашката песен, какво изразява финалният стих, каква е композицията на творбата, какъв е нейният тон и коя формулировка най-точно назовава темата. Отделна задача се спира на поетичния образ, чрез който е предадена вестта за гибелта на героя. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата пита какво значение има любовта към родината в избора на героя. Втората е насочена към ролята на народа в последните строфи. Третата излиза извън текста и приканва ученика да разсъждава кога една саможертва не е напразна и какво трябва да последва след нея. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени примерни насоки, които очертават посоката на разсъждението. Ученикът упражнява разпознаване на символи и формулиране на извод – две умения, без които не се пише добър отговор върху Ботевата поезия. Преподавателят разполага с материал за проверка след изучаването на творбата, за упражнение в час или за домашна работа, а последната задача е подходяща и за разговор в клас за смисъла на паметта и признателността.

Изповед пред майката, която не е сбогуване, а обяснение защо синът тръгва. Настоящият тест следва хода на тази изповед и проверява доколко ученикът разбира вътрешния конфликт, който я поражда. Задачите обхващат последователно основните смислови ядра на творбата. Началната група проверява жанровата ѝ характеристика и чувството, с което започва обръщението към майката, както и мисията, която лирическият герой поставя пред себе си. Тук е включена и задача с отрицателна постановка – кой от изброените образи не е свързан с родината, което изисква точно познаване на текста. Втора посока е насочена към конкретните думи и изрази в стихотворението: какво внушава изразът за тежката чужбина, какво означава „песен юнашка“, какъв е смисълът на образа с куршума над селото, какво символизира черната земя и как трябва да се разбира представата за завръщането жив и здрав. Тези задачи проверяват разчитането на преносното значение, което е основното изискване при работа с Ботевата поезия. Трета група обхваща заветите на героя: какво моли той майка си да не прави, какво оставя на братята си, какво се очаква от хората в селото след неговата гибел и какво послание носи финалният стих. Отделни задачи разглеждат ефекта от повторението на обръщението „майко“, образа на любимата и това кой мотив отсъства в творбата. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение какво означава за героя представата за път, който е едновременно страшен и славен. Втората насочва към противопоставянето между образа на майката и образа на отечеството – ядрото на вътрешния конфликт. Третата пита какво трябва да разкажат момите и другарите след гибелта на героя и какво послание носи тази част от текста. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни насоки, които очертават посоката на разсъждението, без да го изчерпват. Ученикът упражнява едновременно познаване на текста и умение да тълкува образ и символ – основа за отговор на литературен въпрос и за интерпретативно съчинение върху Ботевата лирика. Преподавателят разполага с материал за проверка след изучаване на творбата, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи дават ясен критерий при оценяване и могат да послужат за обсъждане на конфликта между личния и обществения дълг.

Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До моето първо либе“ повече не е поправяно от поета. Разработката тръгва от тази творческа история и разчита заглавието: архаичната дума „либе“ вместо „любима“ насочва към народната традиция и назовава адресата на изповедта. Проследени са жанровата природа на творбата, в която интимното обръщение прераства в изповед и клетва, и композицията, изградена върху движението от отказа от любовната песен към песента на гората и бурята. Систематизирани са опорните точки, които ученикът трябва да познава: публикациите, адресатът, строежът на текста и мястото на творбата в Ботевата лирика. Кратка и точна справка за подготовка по литература.