Търсене на материали
Намерени 1696 резултата
Сатиричните образи на Нено и Неновица - (Любен Каравелов - „Маминото детенце”)
Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените посла?...
Пародията в повестта „Маминото детенце” на Любен Каравелов
В средата на XIX век Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце", в която поставя важни за епохата на Възраждането нравствено-етични проблеми: за ролята на семейството, за възпитанието на...
Нравствените послания на Каравелов в повестта "Маминото детенце"
Със своята нравоучителна повест "Маминото детенце" Любен Каравелов се нарежда сред най-изявените възпитатели па българския народ. В духа на възрожденската традиция авторът се стреми да убед?...
Любен Каравелов - живот и творчество
Любен Каравелов се нарежда сред видните личности от 60-те и 70-те години на XIX век, които чрез своето дело подпомагат политическото съзряване, духовното разкрепостяване и формирането на национа...
Реалност и мечта в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин
Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...
„Ангелинка” - Природата и основният тон на повествованието
Обичайното определение за Елин Пелин като писател-художник на българското село не бива да ни кара да забравим факта, че той е и негов син, роден и отраснал от дете в непосредствена близост до п...
Срещата на въображаемо и действително в разказа "Ангелинка"
Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, ...
Дяволско - Атанас Далчев
Стрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни.
Атанас Далчев - Прозорец
Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.
Бесове - Александър Пушкин
Тичат облаци, тъмнее; грее скритата луна и снегът летящ сребрее; мрачна, мътна светлина. Носи, носи ме шейната и звънчето: дзън-н-н! звъни…
Есенна песен - Пол Верлен
Цигулков плач, изплувал в здрач сред късна есен, ме е ранил и аз, унил, вървя унесен и тръпна цял: часът без жал
Мадам Бовари - Гюстав Флобер
Бяхме в занималнята, когато влезе директорът, а след него един нов, облечен по градски, и училищният прислужник, който носеше висок чин. Ония, които спяха, се събудиха и всички станаха, като че ...