Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 3920 резултата
Язвена болест (Ulcus pepticum)
Язвената болест е хронично-рецидивиращо заболяване, при което се образува дефект (язва) в лигавицата на стомаха и/или дуоденума, проникващ през muscularis mucosae и понякога достигащ до мускулния сло?...
Анализ на VIII глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин). Последната среща на Онегин и Татяна – любов, дълг и пропуснато щастие.
Разгръщането на VIII глава от „Евгений Онегин“ е като последен акт в театър: завесата се вдига не за да видим ново действие, а за да осмислим вече случилото се. Тук Пушкин не просто „довършва“ ?...
Анализ на „Как искам пак да съм дете“ от Джордж Байрон. Романтическият човек на Байрон между детството, природата и обществото
Стихотворението „Как искам пак да съм дете“ поставя в центъра „романтическия човек“ – чувствителен, горд и самотен герой, който разкрива вътрешния си свят в откровено изповедна реч. Произ?...
Романтизмът – нов поглед към човека и света
Епохата на Романтизма бележи голям обрат в европейската култура от края на XVIII и първата половина на XIX век. Тя започва като литературно направление, чието име идва от думата „романс“ – лирич...
Анализ на „Пътешествията на Гъливер“ – I глава от I част
„Пътешествията на Гъливер“ – I част, I глава показва как Джонатан Суифт използва класическата просвещенска „пътешественска“ рамка, за да вкара читателя право в сърцевината на сатирата си: ?...
Джонатан Суифт и романът „Пътешествията на Гъливер“
„Пътешествията на Гъливер“ е типичен просвещенски роман, който използва пътешественската схема, за да осмее пороците на обществото, да разобличи политическото лицемерие и да постави принц?...
Античността – корените на европейската култура и уроците за човека
Античността е епохата, в която Европа сякаш „отваря очи“ за човека. Светът вече не се обяснява само с божествени чудеса, а и с разума, опита и наблюдението. В центъра на вниманието застава чов?...
Анализ на „Антигона“ от Софокъл – четвърти и пети епизод
Анализът на четвърти и пети епизод от „Антигона“ на Софокъл показва как трагическият конфликт достига своя връх, променя тона на действието и довежда до болезнено осъзнаване на границите н?...
Анализ на „Любов“ от Сафо
„Любов“ на Сафо е от онези кратки стихотворения, които се четат за минута, но остават в ума дълго. За да разберем защо, е важно да си представим как са се раждали тези стихове. Те не са били писа...
Анализ на „Илиада“ от Омир – XXIV песен
Двадесет и четвъртата песен е заключителният акорд на поемата и омировото „последно слово“ за войната, славата и човека. Тук Омир поглежда отвъд бойните подвизи и показва границите на герои...
Анализ на „Илиада“ от Омир – XXII песен
Двадесет и втора песен стои в самия връх на „Илиада“. Тук Омир събира в едно всички нишки от началото на епоса – гневът на Ахил, отговорността на водачите, намесата на боговете, мярката на чов...
Защо езикът е непреходна ценност според одата на Вазов "Българският език"? – Отговор на литературен въпрос
Одата „Българският език“ от Иван Вазов е едно от най-силните произведения в нашата литература, защото в нея поетът не само защитава родното слово, но и показва защо езикът е непреходна ценно?...