Търсене на материали

1. Дъжд 2. Повест 3. Къщата 4. Лято 5. Младост 6. Убийство 7. Книгите 8. Пролетна нощ 9. Пръстен 10. Нищий духом

1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

Не зная твоя чин, ни име     на ангелите във реда,     но знам, че ти в нощта откри ми     отново пътя към света.

Бе пролет като всяка божа пролет.     Бе ден подир дъждовна нощ: сияен.     Прозорците на къщите блестяха,     блестяха керемидените стрехи,     блестеше мократа зеленина

Часовете капят върху пода.     Ти не спиш и слушаш сред нощта     стоновете кротки на комода     и бръмчението на съня.

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни     на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —     под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,     тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...

Денят за труд е отреден,     за сласт и мирен сън — нощта,     а що е нощ и що е ден     за нас, изгнани из света?

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

Аз умирам и светло се раждам —     разнолика, нестройна душа,     през деня неуморно изграждам,     през нощта без пощада руша.

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.