Търсене на материали

Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...

Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...

1. Кой образ прави нощта по-страшна и студена? А) „сребристи цветя“ по стъклата, блестящи красиво. Б) „жълти стъклени очи“ на оградите, гледащи зловещо. В) „златни сълзи“ на стоманата, сипещи ?...

1. Какво подсилва мрачната тишина в началото? А) „снежинки… блестят кат кристал“ – блясък, който играе. Б) „електричен наниз морно свети“ – светлина, която трепти. В) „тъпо стъпките отекват ?...

1. Кое твърдение най-точно обяснява защо градът е сравнен с „черна гробница“? A) Защото градът е безлюден и тъмен като гроб. Б) Защото градът е украсен и светъл през нощта. В) Защото градът е шуме...

1. Творческа история Публикуване: цикълът „Зимни вечери“ излиза в лит. притурка на в. „Работнически вестник“ на 27 януари 1923 г. След смъртта на Смирненски е издаден в отделна книга (1924 г.). Илюс?...

Цикълът „Зимни вечери“ се ражда в трудни години – между двете световни войни, когато много хора в София живеят бедно и отчаяно по крайните квартали. Първата публикация е на 27 януари 1923 г. в ли...

Кои тъкани осигуряват защита, стабилна опора и здрави връзки между частите на човешкото тяло и как точно го правят? (С други думи: кои тъкани „пазят“, „държат“ и „свързват“ организма и защо ...

Каква е връзката между устройството и функциите на клетките в човешкия организъм? Накратко: как това, което клетката „има“ (нейните части), определя това, което клетката „прави“ (нейните зад...

Когато Гео Милев пише „С л ъ н ч о г л е д и т е / п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!“, той не просто описва растения, които се обръщат към светлината. Той разказва сцена на пробуждане. За мен това оли?...

Когато чета „Септември“ на Гео Милев и мисля за темата „утопичният проект за социално преустройство“, пред очите ми се появява една огромна сцена, на която действат едновременно надеждата ...

Темата „Разрушение и съзидание“ винаги ме кара да мисля за ритъма, в който се движи човешкият живот: първо нещо се разрушава, после на негово място израства нова постройка, нов навик, нова иде...