Търсене на материали

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората. Българският народ е...

Битовите народни песни отразяват патриархалните взаимоотношения в българското  семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълн...

През святата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителят, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото д?...

Българските битови народни приказки, създадени от народния разказвач, са близки до обичаите и нравите на хората, до техния бит и морал. Те отразяват всекидневието на българина, изпълнено с тр?...

”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност,...

Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня ...

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на с...

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски осво?...

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своят?...

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.

1. В кой от редовете е допусната правописна грешка? А) извървели, преки, техни Б) сапунен, съгласен, сътелит В) дейност, майчина, двойно Г) плънка, развръзка, вържа 2. В кой от редовете е допусната ?...