Български народни гатанки

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората. Българският народ е мъдър и остроумен. Гатанките отразяват свежото му чувство за хумор, неговата жизнерадост, поетическия му талант.

Интересна е тази гатанка, която трудно се отгатва. Различни са средствата за художествено загатване на „скрития" предмет или явление, присъстващи в образния текст на гатанката. Най-често предметът, за който трябва да се досетим, е представен чрез друг предмет: „Сиво кълбо с игли набедено" (Таралежът). Посочени са отличителните черти на загатнатото - сивото кълбо по форма, по големина и по цвят прилича на таралеж, а иглите, набедени по него - на бодли.

Текстът на гатанката обикновено се състои само от едно изречение: „Червеничко, мъничко, всекиго от пътя отбива." (Ягодата). Важна е ролята на епитета в лаконичното народно умотворение. Твърде често в тези гатанки се използват епитети, в които качествата на предметите се дават описателно: „Мокро е, няма дъно, няма край." (Небето).

Епитетът се употребява в съчетание с някои собствени имена. В този случай той винаги изразява качество, присъщо на загатвания предмет, например:

Дълъг Димо без кости
по небето ходи на гости.

(Димът)

Реката например е дълга Неда, лозата - крива Деспина, кавалът-жълт Рельо, яйцето - мазан Бойко, и т. н.

За създаване на образи в гатанките се използва и сравнението:

Ни се яде, ни се пие, на снага не се носи - без
него нищо няма. (Времето)

Вар варосано, зид зидосано,
нито дупка, ни прозорче. (Яйцето)

Особено разпространена е отрицателната форма на сравнението.

В гатанките често се среща и олицетворението - неодушевен предмет се представя чрез одушевен, например: „Дрипава циганка и пред царя излиза." (Баницата)

Някои гатанки са построени като кратки стихотворения:

По ливади свещи горят,
слънце грее — не топи ги,
вятър вее- не гаси ги.

Минзухарите са изобразени като горящи свещи, на които приличат по форма и по цвят, но пълната прилика се отрича: „слънце грее - не топи ги, вятър вее - не гаси ги .

От гатанките, както и от пословиците, дори една дума не може да се махне. Гатанките имат за цел да събудят любопитството, да привлекат вниманието на слушателите. Те поразяват читателя със своята неочакваност, с интересните си съпоставки и сравнения. Едни от най-сполучливите гатанки се изграждат върху парадокса: „Черна къделя, бяла жица." (Биволицата и млякото й)

Близо до парадокса и във връзка с него често стои антитезата - противопоставянето. Контрастно се съпоставят качества, положения и действия:

Църна квачка пилци сбира,
бела ги разпъжда.

(Нощта, денят и звездите)

Използват се често и антоними: малко-голямо, сухо-мокро, мек-твърд, слуга-господарка, студ-жега, има-няма:

По бяло поле ходи, черна диря оставя.

(Моливът)

Между най-ревностните събирачи на народни гатанки е поетът Петко Рачов Славейков. Създаването на поетични гатанки продължава и днес. Чрез гатанките човек обогатява знанията и опита си.

Рога има - вол не е,
самар носи— кон не е,
бразда оре - орач не е,
с перо пише- поп не е.

/Охлюв/

 

Сиво, свито,

с игли покрито.

/Таралеж/

 

Шарена тояга

през полето бяга.

/Змия/

 

Отгоре поничка,
отдолу поничка,
в средата -
жива душичка

/Костенурка/ 

 

Не е стопанин,

а пази къщата.

/Куче/

 

Рога има — вол не е,
мляко дава - крава не е,
брада носи- поп не е.

/Коза/