Битови народни приказки - „Неволята”

Българските битови народни приказки, създадени от народния разказвач, са близки до обичаите и нравите на хората, до техния бит и морал. Те отразяват всекидневието на българина, изпълнено с труд и грижи, с неволи и изпитания, с радости и скърби. За разлика от вълшебните приказки, битовите народни приказки не пренасят читателя в един измислен, въображаем свят, населен с чудновати герои. Вместо небивали истории, са описани житейски сцени, реални взаимоотношения между хората.

Основната тема в битовите народни приказки са житейските конфликти между членовете на семейството. В тях се срещат доброто и лошото, трудолюбието и мързелът, мъдростта и глупостта. Често недостатъците на българина са представени в комичен план. Смехът пречиства човешката душа. Злото отстъпва, характерът е променен и доброто тържествува в живота на българина.

Героите на тези приказки са хора от народа. Липсва външният портрет. Прибягва се до хиперболизация предимно на човешки недостатъци. Семейството е често център на приказния свят. В него понякога единият от членовете на семейството е работлив, добър, загрижен и отговорен, а другият предпочита да ползва създадените блага. Народният разказвач създава модел на идеалното българско семейство, в което една от основните максими е: „Който не работи, не трябва да яде.” Всеки е длъжен да допринася за изграждане на семейното щастие, до което се достига трудно, след безброй изпитания. Разбирайки се и уважавайки се взаимно, двамата съпрузи ще могат да предадат своите добродетели и на децата си. Тогава „в мир и любов” те ще бъдат щастливи.

Непримирим към човешките недостатъци - завист, кражба, лъжа, сплетничество и алчност, българинът винаги се е стремял да възпитава у своите деца положителни качества като честност и трудолюбие.

В приказката „Неволята" случката е една - единствена и обичайна. Бащата желае да създаде трудови навици у децата си. Ето защо той ги изпраща сами в гората за дърва, след като многократно ги е придружавал. Знаейки, че винаги идва момент, в който човек се оказва в затруднено положение и сам трябва да се справя, бащата иска да подготви синовете си за предстоящите житейски трудности. До този момент синовете са разчитали на съобразителността и опита на своя баща. Съветът, с който ги отпраща, е да повикат Неволята на помощ, ако им се счупи колата. След като натоварват колата с доста дърва и тръгват обратно към къщи, тя не издържа. Следвайки мъдрите думи на своя баща, те викат Неволята, „колкото им глас държи”. Викат, но тя не идва и в мъчително очакване, докато се стъмни, те достигат до пълно отчаяние. По-големият брат вярва и не престава да чака. По-малкият се оказва по-находчив и предприемчив и решава, че трябва сами да се справят с възникналата трудност, защото „тая проклета Неволя няма да дойде, току я да вземеме, та колкото можем, сами да си поправим колата... Тя кой знае чия ли кола прави някъде. “ Братята все още не са осъзнали, че Неволята е изпитанието, което ще ги научи сами да решават проблемите си. Друг изход за тях няма. Поправят колата сами, без да чакат чужда помощ.

Когато се завръщат вкъщи, започват да разказват своите преживелици. Бащата с радост научава, че те са достигнали до житейската мъдрост, според която всеки човек трябва сам да се справя. Ето защо отправя мъдрите си думи към тях. Обяснява им, че Неволята е показала пътя за преодоляване на трудностите и те са проявили решителност, воля и упорство. Синовете са възпитани от малки да помагат и да се учат на труд. Бащата е пример за тях и изгражда у децата си най-ценното качество -трудолюбието: „... и като млади не ги мързяло, та набрали повечко дърва..." Опитва се да ги направи самостоятелни, упорити и последователни. Той вярва в тях, иска и те да повярват в собствените си сили. Животът е пред тях и той не ще може винаги да ги следва и да им помага. Пред тях ще има нови трудности и изпитания. Бедите и несгодите ще ги закалят и ще възпитат у тях издръжливост и сила. Те ще ги научат на ум и разум, за да излязат победители от всяка ситуация.