Търсене на материали

1. Кой спомен от миналото се преплита в стихотворението „Хубава си, моя горо“? А) Спомен за пътешествия Б) Спомен за училището В) Спомен за младостта Г) Спомен за исторически герои 2. Кой е основ?...

Има мигове, в които светът изглежда застинал в дълбоко вглъбение. Няма гласове, няма вятър, няма безпокойство. Само тишина – като невидим воал над всичко живо. Именно такава тишина рисува Пенч...

1. Как започва стихотворението „Любов“ от Сафо и какво внушава първият стих? А) С описание на вълните край остров Лесбос, символизиращи бурна битка Б) С директно признание, че мъжът до любимат?...

Февруари беше в разгара си, но зимата не отслабваше. Студените ветрове духаха неуморно вече две седмици, а Дунавът беше напълно замръзнал. Ледена броня бе покрила величествената река, превръщ...

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Девизът на комедийния театър в Париж гласи: „Със смях порицава нравите.“ Тази формулировка изяснява великата цел на хумора за всички времена...

1. „Заточеници“ е: A) ода Б) елегия B) балада Г) легенда 2. Посочете две доказателства за болката от раздялата с отечеството. 3. Кой от стиховете НЕ е от „Заточеници“? A) алеят морски ширини  Б) поч...

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „?...

Прочетете текста и решете задачи 1-5. Пролетната буря премина, като остави след себе си ухание на цъфнал люляк. От едрите цветни кичури падаха тежки куршумени капки, които се разбиваха в мокри?...

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни     на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —     под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,     тук всеки ден е ден без отдих, безсъ?...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни усп...

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…  И кораба се носи леко  с попътни тихи ветрове,  и чезнете в мъгли далеко  вий, родни брегове

Слънцето трепти, медлено догаря в пурпурни вълни… Тихо свойте двери трепетни разтваря моето сърце…