Търсене на материали

В повестта “Маминото детенце” Любен Каравелов изобразява живота на едно чорбаджийско семейство. Той проследява как паразитизмът, безцелното съществуване, експлоатирането на чуждия труд о?...

В епохата на Възраждането Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце" - сатира на обществото и неговите нрави. С ясното съзнание да разкрие и отрече всички пороци, които пречат на духовн?...

Тичат облаци, тъмнее;     грее скритата луна     и снегът летящ сребрее;     мрачна, мътна светлина.     Носи, носи ме шейната     и звънчето: дзън-н-н! звъни…

Нищо лошо не се случи: трите каруци които бяха носили храна в града, си дойдоха и ето ги, че спряха пред чифлика. Слугите, доволни, че са се върнали, усмихваха се и не бързаха да слязат. Пръв скочи...

Ти го чакаш от години цяли —     чудото дохожда всеки час.     Виж хамалина пред нас,     който носи огледало.     Той върви. И в огледалото израстват     улици, къщя, стобори,

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…  И кораба се носи леко  с попътни тихи ветрове,  и чезнете в мъгли далеко  вий, родни брегове

Приносите на българската журналистика в духовния пантеон на българския национален логос, могат да бъдат търсени в няколко основни посоки. Първо – тя има първостепенна и решаваща роля за мо...

Мъдър и красив е творческият свят на Йовков. Търсенето на абсолютното добро, като нравствена категория на човека превръща неговите герои в мечтатели и чудаци. За тези съзерцателни меки и по п?...

Редом до световни литературни образи, носители на типична национална характеристика, каквито са Санчо Панса на Сервантес за испанците, Швейк на Хашек за чехите, се нарежда и Алековият Бай Ган...

Относителните местоимения (Pronomina relativa)в българския език са напълно самостоятелна, морфологически обособена категория. В повечето от славянските езици, във функция на относителни местоимени?...

 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;