Търсене на материали

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...

Като се събуди през нощта, Малинчев се огледа наоколо си и не разбра нито де е, нито какво става с него. Как беше попаднал тука? Какви са тия високи каменни стени, тия надвиснали сводове, тая тъм?...

Надвечер Спас, един от осемте опълченци, които вардеха моста, поседна отвън на пейката и първото нещо, на което се спряха очите му, беше, както винаги, градината на Гергилана насреща и каменнат?...

Отвънка беше шум     и светеха реклами.     В афиша     пишеше:     „Една човешка драма.“     Отвънка беше шум     и конника на Крум     се потеше     от стискане     в дланта ми.

Като оназ вечерница в небото,     една бе в село Ралица девойка,     и цяло село лудо бе по нея.     Сиротно чедо беше тя. Отколя     замина нейний татко по гурбет —

На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата ...

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна. Накрая р...

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което бе?...

1.В кое изречение е употребено показа­телно местоимение? А) Върху дивана беше захвърлена ней­ната риза. Б) Хайде да си поръчаме голяма вкус­на пица! В) Имаше толкова много хора на пло­щада. Г) Ощ...

Това беше отговорът, който получих на 9 сптември т. Г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „морални влияния“ на свищовските преставители на властта. О...

О, Каблешков бедни!         Тоз народ поробен дa мисли за слава не беше способeн; игото тежеше на неговий врат, без да предизвика гордия му яд.

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и ?...