Никола Вапцаров
Кино

   Отвънка беше шум
   и светеха реклами.
   В афиша
   пишеше:
   „Една човешка драма.“
   Отвънка беше шум
   и конника на Крум
   се потеше
   от стискане
   в дланта ми.

   И стана тъмно.
   В белия квадрат
   лъва на „Метро“
   сънно се прозина.
   И изведнъж — шосе,
   след туй гора
   и в дъното небе —
   просторно, синьо.

   И на шосето,
   точно на завой,
   се срещат две луксозни лимузини.
   Това е нашия герой
   и нашта героиня.

   След удара
   излиза джентълмен
   и взема във ръцете си чилични
   като перце примрялото момиче.

   Отваря си очите —
   те горят,
   премрежват се
   и гледат небосвода,
   Да видиш ти какво момиче, брат —
   като жребица от разплодник!…

   В дърветата —
   разбира се, славей.
   Ръми над тях спокойно синината.
   Примамлива и мека зеленей
   оттатък шанците
   тревата.

   Един размазан Джон
   целува страстно Грета.
   По устните му —
   сладостна лига…
           _Стига!_

   Къде е тъка нашата съдба?
   Къде е драмата?
   Къде съм аз? Кажете!
   В гърдите ни опрян е за стрелба
   на времето барутно пистолета.

   Та можем ли да любим
   и скърбим
   с наивната ви лековерност?
   Гърдите ни са пълни с дим,
   а дробовете ни — с каверни.

   Така ли срещаме на път
   любимите си
   с лимузини? —
   Изгрява любовта ни
   в труд —
   сред дим,
   сред сажди
   и машини.

   И после… Сивия живот,
   борба за хлеб,
   мечти неясни;
   и вечер — тесното легло,
   в което неусетно гаснем…

   Това е то.
   Това е драмата.
   Станалото —
   е измама.