Кино - Никола Вапцаров

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора

Пълният текст на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без коментар. Творбата започва с познатото обръщение към спомена за морето, машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак, и продължава с копнежа по далечните пристанища и по едрите звезди, а оттам стига до онова, което е останало от този копнеж. Страницата дава текста такъв, какъвто е, с оригиналната му строфична подредба и пунктуация. Тя е полезна, когато стихотворението трябва да се прочете наизуст, да се цитира точно в съчинение или в отговор на литературен въпрос, или да се провери как точно звучи даден стих, преди да бъде използван като опора в анализ. Тук няма да намерите анализ, тълкуване, въпроси или готови изводи. Има само творбата, но цялата и в достоверен вид, което при цитиране е по-важно от всяко обяснение. Стихотворението е сред най-често изучаваните творби на Вапцаров и се среща както в класни работи, така и в изпитни варианти, затова точният му текст трябва да е под ръка при всяка подготовка. Материалът е подходящ за заучаване наизуст, за точно цитиране при писане и за самостоятелен прочит преди работа върху анализ на стихотворението.

Стихотворението на Никола Вапцаров е представено тук в пълния си вид, без съкращения и без намеса в стъпаловидното графично разположение на стиха, което само по себе си е част от внушението. Творбата започва със заявка на лирическия говорител какъв стих иска да напише и веднага влиза в спор с онези, които въздишат по една отминала представа за романтичното. Оттам нататък текстът противопоставя два свята: хленча по изстиналата романтика и песента, която се чува под синьото небе. Средната част разгръща поглед към бъдещето, а финалът дава определението на поета за новата романтика и я въплъщава в един съвсем конкретен образ. Текстът е удобен за четене на глас, за откриване на епитети, метафори и олицетворения, за наблюдение върху свободния стих и за подготовка на анализ, отговор на литературен въпрос или есе по темата за човека и машината.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Три творби от един автор, подредени така, че да се проследи как едно и също понятие се разширява: от отношението на един човек към живота до съдбата на цяло поколение. Интерпретативно съчинение върху три стихотворения от Никола Вапцаров. Разсъждението се движи по възходяща линия, при която всяка следваща част не сменя темата, а я извежда на по-широко равнище. Именно тази подредба държи целия текст заедно. Уводът обяснява какво място заема животът в поезията на този автор и с какво неговият подход се различава от традиционния. Тезата е формулирана кратко, с три двойки противоположни определения, които ще бъдат проверени нататък. Първата част разглежда творбата, в която отношението към живота е най-пряко. Проследено е как борбата се оказва израз не на вражда, а на стремеж, и е приведен обширен цитат от известен епизод, чрез който е показана стойността на всеки отделен миг. Оттам разсъждението стига до връзката между личното и общото бъдеще. Втората част преминава към творбата на разочарованието. Разгледани са образите, с които започва споменът за младостта, и е обяснено как романтиката бива заменена от друго усещане. Тук е и най-важното наблюдение в целия текст: че след това се появява нещо, което възпира героя, и че то не е мечта, а действие. Приведени са двата кратки откъса, в които това личи. Третата част разширява темата до колективната съдба. Показано е как говорещият престава да бъде сам, върху какво противопоставяне стъпва творбата и защо официалната памет се оказва недостатъчна. Разчетен е и финалът с призива, отправен напред във времето. Заключението събира трите творби в три изречения и завършва с извод, който излиза извън литературата и се отнася до всеки читател. Цитатите са многобройни, дадени на отделни редове и винаги последвани от тълкуване. Преходите между частите са ясни и свързват всяка нова творба с предходната. За учителя: подходящ пример при работа върху творчеството на автора и при упражнение по съпоставително писане. Трите равнища се раздават като схема, а частта за официалната памет отваря разговор, който се води сам. За ученика: подредено разсъждение върху три творби наведнъж, с ясна връзка помежду им. Подходящо за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване и за преговор.