Търсене на материали

Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът — тежък, скучен. — Живот без маска и без грим — озъбено, свирепо куче.

На Елтепе дими мъгла. Далече някъде във ниското са моите села, окъпани във слънце, като в приказка.

— Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. И младият каруцар, като замах?...

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхра...

Ликуй, народе! Старо и младо, хвалете и днес бога и царят! Днес е Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят,

Понякога ще идвам във съня ти  като нечакан и неискан гостенин.  Не ме оставяй ти отвън на пътя -  вратите не залоствай.

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии

Ние сплетохме здраво ръце,  с тебе се счепкахме здраво.  Кръв капе от мойто сърце,  грохнал си ти. Тогава? - 

Пролет моя, моя бяла пролет,  още неживяна, непразнувана,  само в зрачни сънища сънувана,  как минуваш ниско над тополите,  но не спираш тука своя полет.

Ние спориме         двама със дама                 на тема:  "Човекът във новото време".

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).